- Д-р Петров, синдикатът ви иска национална грипна ваканция, но такава в София няма да има и в това увери образователният министър. Как приемате това решение?
- Становището на синдиката остава непроменено, макар да не следва реакция от МОН за една извънредна ваканция, независимо дали е грипна или не. Тя ще изравни нивата, защото в момента образователните институции са в три режима. Едните са в грипна ваканция, другите са във ваканция, обявена от кметовете, и третите са в присъствено обучение с един ден междусрочна ваканция, който е по средата на седмицата. Това със сигурност не е най-мъдрото политическо решение, когато се е определяло учебното време. Ние предложихме два или четири дни да бъдат ваканционни, да не бъдат учебни и по този начин да се направи превенция срещу грипната епидемия. Тук уточнявам, че РЗИ-тата нямат точна информация, защото огромна част от родителите предпочитат да обявят домашен отпуск на децата си, като от година и повече могат да им извинят отсъствията по домашни причини. Така им е по-лесно, отколкото да ходят на лекар. Това не ги интересува РЗИ-тата, те не изискват тази информация. Те изискват от образователните институции колко са болни, а не колко отсъстват и затова се получава изкривена картина от тяхна страна. От друга страна, МОН твърди, че няма никакви резерви и не може да се прибягва към извънредни ваканционни дни. България е на 25-о място по дължина на учебната година от общо 41 страни в Европа. Ако търсим по-добро качество на образование, няма да го постигнем с увеличаване на учебното време, а с други мерки, които очакваме след голямото говорене нещата да започнат да се случват.
- Мотивът на някои специалисти е, че по време на ваканциите децата не си стоят вкъщи, а ходят по търговски центрове и продължават да се събират, което обезсмисля мерките...
- Сигурно по-големите са навън, но по-малките по-стриктно спазват. Ние от синдикат „Образование“ не смятаме, че това е основната причина. По-скоро МОН не иска да намалява размера на учебното време, като са убедени, че това е голям проблем, като категорично това не е най-големият проблем на системата.
- Задават ли се протести на учители, ако възнагражденията им не бъдат повишени?
- Има огромно скрито напрежение. В момента очакваме да има увеличение на учителските заплати и то да бъде, поддържайки 125% от средната брутна работна заплата за страната. Категорично настояваме в образователния закон да влезе текстът със 160% учителска заплата на базата на средната брутна работна заплата в страната, по подобие на Закона за висшето образование. Това искане сме го изпратили на всички политически сили. Ситуацията в системата не е никак добра с привличането и задържането на учителите. В резултат на поддържането на тези 125% няколко години се появи интерес към професията, но някак не може да задържим младите и те много бързо решават да напуснат системата, като се получава едно текучество в рамките на 70%. С по-високи заплати и с необходимите действия ние можем да привлечем младите, до 35 години, и да ги задържим, защото сега те започват с 1500 лева заплата. Едва 9-10% е делът на мъжете учители в системата.
В момента средната възраст в системата е 55 години, над 10% са пенсионери и работещи в пенсионна възраст учители и директори. Това е нещо много важно в посока осигуряване на млади учители и по този начин да падне средната възраст, като така да е съотносима с европейската. Искаме ново качествено образование, нов модел на преподаване, което би се случило по-лесно с млади учители, отколкото с преподаватели на и над 55 години. Надяваме се да започнем от заплатите и да продължим с останалите действия, които да привлекат и задържат учителите.
- Доста родители обаче твърдят, че повишаването на учителските заплати не води до подобряване на обучението, какво бихте им казали?
- Много се радвам, че родители и неправителствени организации са активни в този дебат, дават съвети по отношение на преподаване и работа на учителите. Ние много пъти казахме, че за да се случат нещата и да има промяна в системата, трябва да се започне от нещо, което и министърът Красимир Вълчев каза – възпитанието. Дори чрез един предмет, който е насочен към религия и ценности. Възпитанието е много важно, то е както в граденето на ценности, така и в спазването на правила, така и в зачитане на различието, преодоляване на агресията и всичко това, което го има в религиозните ценности, всичко, което е и забранено в 10-те Божи заповеди. Всичко това е част от голямата стратегия и мисия на образованието - да възпитава и гради добри хора, нещо, което трийсетина години го бяхме забравили, бяхме забранили на учителите да го правят, а това е нещо много важно. Ако в час има необходимата дисциплина и възпитание, то мотивацията на учениците ще бъде много по-различна и по-добра. И другото, което очакваме да се случи след голямото приказване – промяната на учебните програми – замяна на обема от знания с практически упражнения, с компетентностен подход и всичко това, което до голяма степен ще направи образователната система по-разбираема, по-достъпна и ще повиши интереса на учениците към всички дисциплини. Това добро качество не може да се постигне само с учителите, трябва да помогне МОН и оттам насетне ситуацията в клас да бъде по-мотивираща за учениците, а не учителите половин час да се занимават с обяснение на дисциплината и правилата в час, когато не се спазват, а да могат да работят и да бъдат иновативни. Това е нещо, което обществото очаква от българския учител.
- Предложихте да се въведе оценка за поведението, какви са мотивите ви?
- В момента няма такава. В момента има наказания, които могат да се налагат на учениците. Не бих искал тази оценка да се приема само като наказание, а и като поощрение на всички ученици, които имат добро или отлично поведение. Тя е в контекста на възпитанието. Ние имаме един много важен компонент в закона, който го приветстваме още от приемането му – възпитание и обучение. Обучението се оценява по съответния начин, но възпитанието го неглижираме и затова сме в това положение. Ние трябва да променим това статукво, трябва да покажем, че този компонент е много важно да го правим. Това няма как да се случи без мотивиращи лостове. Въвеждайки тази оценка, много ученици ще получат отлична бележка и техните родители ще могат да се гордеят с това. Този похват не е архаизъм от комунизма, това е от много преди това. Златните години на българското образование са на база на това, че тази оценка тогава е съществувала и гражданското образование е било не само предмет, но той си е бил част от системата на образованието.
- В същото време родители и организации излязоха с петиция, в която искат учениците да не тръгват от толкова рано на училище, да бъдат разтоварени от домашни и уроци, да бъдат премахнати факултативните часове. Какво мислите за това?
- За повечето от нещата учителите сме съгласни, защото има върховна натовареност в нашата образователна система, което се обуславя от много обемните учебни програми и от инициативите на училищата. Може да помислим в посока намаляване на броя часове, като тук може да започнем и един друг дебат – дали основно образование да се получава след 7-и или след 8-и клас, защото експертиза показва, че едва ли това е най-доброто политическо решение, което беше взето през 2016 г.. Чудесно е, че повече от 200 училища успяха да излязат от двусменния режим, но други около 230 големи школа все още са на две смени, което е натоварващо за учениците – това ранно ставане или късно прибиране не е най-доброто за тяхната възраст. Съгласен съм с родителите, че има какво да се прави по отношение на училищната среда, по отношение на сградите и това, че всяко училище трябва да дава равен и еднакъв шанс на децата, нещо, което далеч не е така в България. За да имаме успешно образование, трябва да имаме училища, които дават равен шанс, независимо къде се намират. Надявам се в рамките на петилетка или две да го постигнем, но тук трябва политическо решение, което да осъзнае, че образованието е най-важно за бъдещето и носи придадена стойност, но по-късно, а не веднага. След 8-и клас може да се помисли за един набор от избираеми предмети, които ученикът да избере, защото няма смисъл да се учат толкова много дисциплини. Трябва да се направи преориентация, за да може ученикът сам да се ориентира в каква посока да се развива и след края на средното образование или да се реализира, или да продължи образованието си.
- Според вас в колко часа трябва да започват учебните часове?
- Ако всички са на едносменен режим, спокойно могат да започват в 9 часа и до 14-15 часа да приключват. Това е идеалното съотношение с детската и ученическата психика и физика. Може да се помисли в тази посока, но трябват нови училищни сгради, преминаване на едносменен режим и тогава да се направи промяната за по-късното започване. Всички изследвания показват, че много ранното започване не е в интерес на учениците и добрите резултати, както и за учителите.
- Защо завършването на основно образование трябва да се върне след 8-и клас, не след 7-и?
- Ориентирането след седми клас в професионално направление не е толкова добро, защото учениците не са достатъчно подготвени. В техен интерес е тази преориентация да се случва след осми клас. Мисля, че имаме нужда от национален дебат основното да бъде след седми или осми клас. Когато се приемаше законът, имаше предложение за след девети клас, но европейската практика показва осми клас, както беше у нас допреди осем години. Убеден съм, че всички специалисти, МОН и социални партньори трябва да стигнем до един национален консенсус и всичко, което се променя, да е след такова разбирателство. В момента коментирахме задължителната матура по математика, нека тя е след национален консенсус. Ние направихме едно изследване, където 95% от всички запитани са против, и ако това го направим, ще има двойки и ниски резултати. Нека министерството да се вслушва в гласа на учителите, НПО-тата и родителите и така ведомството ще прави по-малко грешки. Дванадесети клас също е един специфичен казус, защото огромна част от учениците, поне в средата на учебната година, вече са се ориентирали къде ще продължат, дори някои вече са приети във висши училища зад граница, и оставането в този клас е протоколно и много спорно като присъствие. Тук също може да се помисли за втория срок на 12-и клас.
- Какво се цели с въвеждането на задължителната матура по математика след 12-и клас?
- Това, което чух, е, че се обмисля отпадането на Националното външно оценяване след 10-и клас. Ние прибавяме да отпадне това и в 4-ти клас, защото от тях нищо не следва. Радвам се, че ни чуха за 10-и клас, сигурен съм, че ще ни чуят и за 4-ти клас. НВО след 7-и клас е стълбата, по която един ученик трябва да мине, и то нека си остане.
Другата идея за задължителна матура по математика след 12-и клас, аз съм убеден, че това ще бъде грешно управленско решение. Изследвахме го в една анкета. Преди да променим учебната програма и да преработим програмите, това няма да бъде приложимо. Дори математическите гимназии се затрудняват от такава матура и виждаме колко нисък процент избират да се явяват по тази дисциплина. Тази висша математика няма смисъл да се учи в средното образование. Нека тази матура да бъде пожелателна.
Това е той:
- Д-р Юлиян Петров е роден на 29 ноември 1965 г.
- Завършил е НУМТИ „Добрин Петков” - Пловдив
- Магистър по музика и естетика - Завършил АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив
- Магистър по информатика и информационни технологии - Завършил ПУ "Паисий Хилендарски“
- Доктор по педагогическите науки - „Теория и управление на образованието“
- Има 21 години като учител по музика и по информационни технологии - ОУ Гео Милев“, гр. Садово
- Бил е 5 години директор на ЧСОУ „Дружба“ - Пловдив
- Понастоящем е председател на синдикат “Образование” към КТ „Подкрепа“
Владимир Христовски
