- Основното ви образование е „История“, втората специалност – „Философия“, били сте ръководител на катедра "История и теория на културата". Как се свързва органично тази многостранност в интересите ви, проф. Вълчев?
- Още когато замисляше създаването на подобна специалност, проф. Николай Генчев събра великолепен колектив водещи учени от различни сфери на социалните и хуманитарните науки – проф. Димитър Аврамов, проф. Атанас Натев, проф. Любен Николов, проф. Богдан Богданов, проф. Георги Бакалов и още цяло съзвездие ярки имена по онова време.
Това даде възможност на нас, тогавашните студенти, да формираме едно ново мислене, което надхвърля тесните рамки на традиционните научни полета на отделните научни направления.
В моя път като изследовател съм се стремил да следвам подобен подход - заниманията с историята на културата те срещат с различните й проявления в сфери като историята, литературата, архитектурата, изобразителното изкуство, вещния свят на хората, политическия живот, институциите… Разбира се, че не може до безкрай да разширяваш интересите си, но постигането на разумен праг на достатъчност отваря нови хоризонти.
- Финансирането на висшето образование, увеличаването броя на студентите и намаляването на отпадащите – това най-общо е водещото в програмата ви. Сега държавното финансиране на висшето образование е на базата на броя студенти. Как ще направите така, че това да се промени?
- Очевидно е, че тази система генерира огромен брой проблеми в цялата сфера на висшето образование, вместо да ги решава - не само в нашия университет.
Говорейки за изработването на нов модел, имам предвид, че Софийският университет трябва да има проактивна роля в процеса. Той вече е започнал – разговори се водят и в Съвета на ректорите, и в ресорните синдикати, и в официалните държавни институции. В партньорство с всички тях се надявам да намерим справедливи и разумни решения.
- Смятате, че университетът трябва да привлече повече чуждестранни студенти чрез разработване на програми на английски език. Може ли по-конкретно по този въпрос?
- Ние имаме създадени подобни програми, но можем да разкрием още, и то не само на английски език. Ще работим активно в тази посока и през следващите години, но за да бъдат усилията ни успешни, е необходима и подкрепа от държавата.
Не е тайна, че много от заявилите интерес и желание чужденци да получат висше образование у нас, особено тези извън общоевропейското пространство, срещат огромни административни пречки и е необходимо да се създаде държавна програма, която да координира усилията на Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи.
- Как стои въпросът с дистанционното обучение. Смятате ли за нужно да се направят промени в регламентирането му, така че с това да се помага за разработването на повече програми по факултети и катедри?
- Опитът ни от отминалата вече световна ковид пандемия показа, че бъдещето на образованието не може да бъде свързвано единствено с дистанционното обучение. Този опит също така показа, че то може да бъде много полезно при определени случаи, но не и изцяло да замени съществуващите в момента образователни форми и процеси.
Ще продължим да го развиваме и да го прилагаме там, където то действително ще допринесе за повишаване на качеството на обучението.
- Бяхте зам.-ректор по учебната дейност с ресор „Докторантите и продължаващото обучение“. Обяснете какво означава това и как в бъдеще ще работите във вече начертаната от вас посока.
- Това е изключително важна дейност, тъй като освен високата квалификация, която получават, успешно защитилите докторанти са младите ни колеги, които могат да изберат академичната кариера като своя професионална реализация.
По този начин ще продължим да осигуряваме научния капацитет в сферата на висшето образование, да развиваме постигнатото до момента и да надграждаме в днешния динамичен и бързо променящ се свят. Подобен избор е труден за младите хора и ще предложим редица мерки, за да се превърне той в много по-привлекателен.
Що се отнася до продължаващото обучение и повишаване на квалификацията – това е вече почти задължително условие в днешната реалност, която предполага учене през целия живот и ние ще продължим да го развиваме.
- Вкарването на повече български научни списания в световната база данни е проблем, от който колегите ви са притеснени. Какво планирате в тази посока и как виждате осъществяването му?
- Подобен дебат, свързан с наукометричните показатели, е актуален не само за България, той е на дневен ред и в други страни, които са с много по-стари академични традиции и научни постижения. Без да подценявам наукометрията, за мен механичното прехвърляне на критерии от едни научни области в други, без да се отчитат различията между тях е погрешен модел.
Чух много разумни предложения от колегите при срещите си с тях в отделните факултети и мисля, че можем в сравнително кратки срокове да направим редица предложения за промяна на досегашния модел. Разбира се, всичко трябва да бъде обсъдено внимателно и да бъде формирана обща позиция на Софийския университет.
- Как гледате на идеята да се открие нов аграрен факултет към университета, която бе лансирана от акад. Витанов?
- Действително след 1944 г. Софийският университет е бил ощетен, но не считам, че тази идея е навременна. Още повече че в страната съществуват други висши училища, които имат необходимите образователни традиции и научен капацитет, достатъчни, за да могат младите хора да получават качествена подготовка в тази област.
- Изразявали сте мнение, че всички факултети в университета трябва да се третират равнопоставено. Как стоят нещата сега и как си представяте подобна равнопоставеност, при положение че има по-предпочитани и по-малко предпочитани специалности?
- Точно затова пледираме за промяна на модела на финансиране. Ако днес едни специалности са по-търсени от други, значи ли това, че след 10 или 15 години ситуацията ще бъде същата? Научен капацитет се изгражда много трудно, десетилетия наред, от поколения учени и преподаватели, но се губи много лесно, ако ни водят единствено икономически аргументи.
Спомнете си какво се случи с детските градини в столицата и в други градове на страната в първите трудни години на прехода – имаше масови закривания, голяма част от съществуващия тогава сграден фонд бе приватизиран или му сменено предназначението, а днес се чудим кога ще успеем да построим новите сгради.
- Как стои въпросът с привличането на студенти. Наложително ли е според вас да се гледа на първо място броят им? Качество или количество?
- Броят на студентите е важен, но не бива да се превръща в самоцел. Младите хора са бъдещето на тази страна и ако не получат качествено образование, си представете какво ни очаква като общество в следващите десетилетия. Човек, притежаващ диплома без необходимите знания, не само трудно би допринесъл за развитието на обществото, по-скоро ефектът ще е обратен – би могъл да нанесе вреда, тъй като ще заема някакви експертни позиции.
- Трябва ли образованието да е обвързано с пазара на труда? Тенденцията е образованието да се свежда до система от тренинги в полза на бизнеса.
- Разбира се, че образованието трябва да е обвързано с пазара на труда, но то не може да бъде превърнато в обикновен придатък към тясно профилираните нужди на бизнеса. Задачата на висшето образование е да подготвя хора с много по-широки умения от специалистите, които подготвят например професионалните гимназии.
В днешното динамично време, когато промените ни връхлитат почти ежедневно, е много по-важно да изграждаш специалисти, които притежават не само специализирани познания, но и уменията да бъдат адаптивни към новостите, да предугаждат посоката на бъдещото развитие, да могат да работят в екип или да притежават уменията самите те да формират и ръководят екипи, да притежават съзнанието, че непрекъснато трябва да полагат усилия за по-нататъшно усъвършенстване на своите познания…
В този смисъл тренингите също може да са полезни, но не и да се превърнат в основна форма на обучение. Мисля, че бизнесът си дава ясна сметка за това, както и висшите училища са наясно, че трябва много по-активно да си партнират с бизнеса, когато подготвят своите учебни програми и нови специалности.
- Къде е мястото на хуманитаристиката в динамично развиващото се модерно европейско общество? Няма ли опасност да се загуби за сметка на точните науки?
- В днешно време сме свидетели на изключителен бум в областта на технологиите. Промените там се извършват с такива невиждани до момента темпове, че социалните и хуманитарните науки трудно могат да изследват в пълнота техния ефект върху човешките общества и върху поведението и мисленето на отделния индивид.
Това е едно ново предизвикателство пред хуманитарните и социалните науки, с което те трябва да се справят паралелно с развитието на технологиите. Наскоро отминалата пандемия показа, че не е достатъчно единствено да се разработят съответните ваксини, а и да се търсят нови решения в областта на социалните процеси, които се отключват в подобни кризисни периоди.
- Астрономическата обсерватория в Борисовата градина - най-старата обсерватория у нас и паметник на културата, която е собственост на университета – продължава да е неизползваема. Ще бъде ли във фокуса на вниманието ви и този въпрос?
- Разбира се. Кризисната ситуация до голяма степен вече е преодоляна и се надявам, че през новата година цялостният ремонт вече ще е факт. Ние стопанисваме още и други сгради, които са паметници на културата и би трябвало да бъдем подпомагани допълнително в грижата за тях. Естествено, ще направим пълен преглед и на процедурите, свързани с ремонти на подобни обекти, за да може в бъдеще да не се допускат такива случаи.
- Да ви върна в детството в Стара Загора. Там сте израснали, сега също – когато има поводи, се връщате. Най-яркият ви спомен от ония години?
- Безгрижието на детството – най-прекрасните години. Години, когато се създават най-искрените приятелства, когато започваш да формираш първоначалните си представи за света около теб, за доброто, за лошото… Години, когато започваш истински да мечтаеш и се опитваш да се изградиш като личност.
- Всеки възпитаник на гимназията „Ромен Ролан“, какъвто сте и вие, има много специално отношение към това училище. Как бихте формулирали вашето?
- Каквото и да кажа за моята гимназия, ще бъде малко. Имахме прекрасни преподаватели, които ни дадоха подготовка на такова ниво, че когато постъпих в Университета, започнах обучението си с летящ старт. Със съучениците ми създадохме истинска общност. Заедно споделяхме болки и тревоги, радост и успехи, мечти и надежди.
Неслучайно поддържаме и до днес контакти, продължаваме да се срещаме с желание и да превръщаме тези срещи в истински празници. За жалост вече започнахме да губим някои от тях, но такъв е животът…
- Програмите ви „максимум“ и „минимум“ като ректор?
- Програмата минимум е да създам условия, при които колегите спокойно да се занимават със своята същностна работа, а студентите да почувстват нашата Алма матер като свой втори дом. Програмата максимум е да открием нови хоризонти към бъдещето и поколенията след нас да продължат да развиват Университета.
Това е той:
Роден е на 6 март 1962 г. в град Николаево, Старозагорско
Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора и история в СУ „Св. Кл. Охридски“
Работи в РИМ-Стара Загора и като зав.-отдел „Култура“ в община Стара Загора
Доктор по културология, преподавател в катедра „История и теория на културата" на Философския факултет на университета
Зам.- ректор по учебната дейност, а от 22 ноември 2023 г. – ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“
Елена Дюлгерова
