- Проф. Иванов, свлачище затрупа хора преди дни в Балчик? Какво се случва? Нормални ли са тези явления?
- По принцип Северното Черноморие от Варна до Каварна е една почти изцяло непрекъсната ивица от свлачища. Някои от тях са стари, други нови, някои са с честа активизация, други по-пасивни, някои са големи, други са само локални свличания. Имаме свлачища при Варна, Златни пясъци, Кранево, Албена, след река Батова в местността Фишфиш през Балчик и до Каварна. Те са с различен период на активизация – около 10 години.
- Какво обаче активира тези процеси, за да се стигне почти до трагедия?
- Принципно най-активна роля имат валежите, но в конкретния случай сезонът не е влажен. Това, което е станало в Балчик, е, че един откос над самото заведение се е срутил върху него. Какво точно го е причинило, не може да се каже без обследване на място. Контролните органи ще излязат с тази информация. Със сигурност обаче става дума за гравитационно явление, при което скалната маса е загубила баланса и под действие на силата на тежестта е тръгнала по съответната плъзгателна повърхност.
- Може ли прекомерна суша да активизира свлачище?
- Не. Сушата не активизира и не създава свлачища. Специално свлачищата от Кранево до Каварна са изградени от карбонатни седименти, които често обаче не са литифицирани (б.р., трансформирани в твърда скала). Има на места по-твърди пачки от варовици, които до някаква степен укрепват масива. По Северното Черноморие голяма роля играят и сеизмичните явления, но конкретно сега няма данни за земетресение в района. Също така причината може да е и човешка дейност – нещо да е подкопавано или пък да е имало продължителни течове от тръбопроводи наблизо.
- Могат ли свлачищата в този регион да бъдат овладени?
- Мерки се взимат в тази посока. У нас има геозащитни организации, които са поделения на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те се занимават точно с изследвания, даване на оценки и стабилизиране на тези свлачища. На всеки 4-5 години се изготвят национални планове за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на страната. В момента тече подготовка на една такава програма, която ще бъде за периода 2022-2027 г. Там се предвижда кои свлачища ще бъдат с приоритет за укрепване. Разбира се, в самата програма е заложено, че може да има спешни аварийни работи за проучване, проектиране и укрепване.
- Свлачищата по Северното Черноморие засилват ли се от човешка дейност?
- Нещата са комплексни. Има както човешка намеса под формата на изкопни дейности и течове от водопроводи, така и естествени геоложки и геосеизмични причини. Все пак на първо място ние имаме сериозни предпоставки за свлачища там. В района има наличие на т.нар. арагонитни, варовикови седименти, които стоят върху по-твърди, глинести седименти. Много често в контактната зона на двете групи седименти става това свличане.
- Кои са другите сериозно засегнати райони у нас?
- Към момента у нас има над 2100 свлачища. От тях към 2020 г. около 830 са активни свлачища, като над 400 от тях са в градове, села, вилни и курортни зони и са потенциална опасност за живота и имуществото на жителите. Получават се и нови, но това е рядко и като цяло свлачищата си се знаят. Най-неврологичните зони са Северното Черноморие, за което вече говорихме, както и западната част на дунавското крайбрежие, Източните Родопи и Западна България. В Предбалкана има сравнително голям брой, но плитки свлачища с по-малък обем от тези по Дунав и морето. По региони най-застрашени са Видин, Монтана, Враца, Велико Търново, Смолян, Кърджали, Варна, Добрич, както и София, но не толкова значително.
- Казахте, че рядко се образуват нови свлачища. И все пак как се стига до това?
- В течение на времето даден стабилизиран склон губи баланса си по някакви причини. Постепенно се стига до момент, в който някакъв пусков фактор като например изкопни дейности, или интензивни валежи или земетресение може да доведе до отприщването на свлачището. Отделно от геоложка гледна точка в рамките на милиони години имаме издигане и потъване на определени региони, което води до задълбочаване на ерозионната дейност, която пък от своя страна да активизира свлачища.
- Как влияят свлачищата на икономическата активност и какви са рисковете за тези региони?
- Влияят на икономическите дейности най-вече в областта на строителството. Там, където има активно свлачище, категорично не трябва да се строи. Повечето свлачища обаче, ако не са прекалено големи, могат да се укрепят чрез различни методи. Най-често за това се ползва отводняване на масива, подпорни стени, пилони и т.н.
- Това прави ли се достатъчно активно в България?
- Прави се, но всичко опира до финансиране и приоритизиране на това до каква степен съответното свлачище застрашава живота и здравето на гражданите или частно или държавно имущество, или съоръжения, за да се предприемат мерки за укрепването.
- Скъпи дейности ли са това? И технически сложни ли са?
- Не бих казал, че са технически трудни, но става дума за немалко пари. И тук има нещо ключово. Свлачищата в активна фаза са много по-трудни и скъпи за стабилизиране. Далеч по-евтино е да се стабилизират превантивно, преди да са се активизирали.
- Т.е. да не става „след дъжд качулка“?
- Да. Но в същото време никой не иска да дава пари предварително, при положение че има възможност и това конкретно свлачище и да не се активизира.
- Свлачищата водят и до загуба на територия, нали?
- Да, но не само в типичния си вид. Морската абразия и речната ерозия също водят до това. Съвременните абразионни процеси засягат както брега, така и крайбрежната част на шелфа. Те се проявяват в близо 70% от дължината на бреговата зона или две трети от Черноморското крайбрежие. Максималното разрушително действие на абразията е с 0,5 метра за година. Това е за участъците с най-активно проявление.
- Съзнава ли се в българското общество риска от свлачищните процеси?
- Според мен да. Всеки, който тръгне да си купува поземлен имот, се интересува, особено ако теренът има наклон.
- Как хората могат да получат надеждна информация дали даден поземлен имот попада в активен свлачищен район или има риск в бъдеще това да се случи?
- Всички геоложки организации, които се занимават с инженерна геология, регионалното министерство, геозащитните организации във Варна, Плевен и Перник. Това обаче важи за обща информация за по-широки региони. Ако говорим за конкретен поземлен имот и за това да оценим бъдещия риск от активиране на свлачище, специалистите избягват да дават конкретни отговори, без да са огледали терена на място. Когато предстои да се строи в наклонен терен, винаги се прави обследване за устойчивостта на съотвените откоси. Често се стига и до издигане на подпорни стени.
- Как може да се познае дали даден терен е рисков?
- Има някои индикации по терена, които могат да подскажат, че има висок риск. Това са например наклонени дървета или стълбове. За висок риск говори и наличието на видима вода или замочуряване в ниската част на терена. Разбира се, през цялото време говорим за наклонени терени. В равното няма как да има свлачище.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършва Минно-геоложкия университет със специалност „Инженерна геология и хидрогеология“
От 1989 г. работи в Геологическия институт при БАН
Изследва неблагоприятни геологически процеси като свлачища и срутища, ерозия и абразия
