- Проф. Коларова, как ще се отрази на ПП оставката на Кирил Петков като съпредседател и случаят с ареста на вече бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов?
- Наблюдавайки през годините как реагират симпатизантите на ПП към политически гафове и непростимите политически грешки на Кирил Петков, не смятам, че големият срив в електоралната подкрепа на ПП е неизбежен. Симпатизантите на ПП са привърженици на схващането, че системата работи срещу тях, и много от грубите грешки, които се допускат, са в резултат от целенасочени провокации на по-опитните политически играчи. Затова предполагам, че ефектът няма да е толкова катастрофален, колкото би трябвало да очакваме, ако има естествен ход на събитията. Вторият фактор, който обуславя ефекта от тази оставка, са следващите действия на ръководството на ПП.
Кирил Петков и Асен Василев, който остана единствен лидер на ПП до септември.
Засега те се опитват да предложат конструктивни организационни решения и приемливо обяснение на случващото се. Третият фактор е начинът, по който ДБ реагира на кризата в ПП. Инстинктът им за самосъхранение диктува в момента запазването на коалицията. Всеки вид драматизация на събитията в ПП би имала бумерангов ефект върху ДБ. Но оттук нататък е необходимо рационално действие и от двете партии.
- Това може ли да се отрази по-сериозно на отношенията между ПП и ДБ и да се стигне до някакво разваляне на коалицията?
- И за двете партии е най-добре, ако това се разглежда като епизод, а не като системен проблем. Наблюдавам обаче опит за омаловажаване. В публичното пространство се повтаря непрекъснато, че проблемите на ПП са на ниво районен кмет. Доста нелепо, защото е очевидно, че проблемът е на ниво зам.-кмет на Столична община.
Това ниво се равнява поне на зам.-министър. Между другото, кметът на София (изключвам последния) обикновено се разглежда като човек, който има качествата да бъде поне министър, ако не и премиер. Нещо повече, столицата е не само град с многомилионно население, но е една от електоралните крепости на ПП. Това прави проблема двойно по-голям. Т.е. разкритията са много тежки за ПП по две причини. Първо – това е най-високо ниво на управление, което в момента ПП може да достигне като опозиция.
Второ – София е сърцето на електората на ПП. Много колеги подчертаха, че на пресконференцията си Кирил Петков е бил сам. Това е ясна стратегия – и Кирил Петков иска героично „да поеме удара“, и останалите в ръководството искат да се дистанцират от него. Но искам да попитам – може ли Асен Василев да се дистанцира от Кирил Петков? Не мисля. Всъщност от действията на Асен Василав, който би трябвало да поеме солидарно отговорността, много зависи какъв ще е ефектът за ПП.
- Казахте, че е било съзнателна стратегия на ПП, но така Петков не изглеждаше подкрепен от колегите си.
- Изглеждаше като човек, който трябва да опере пешкира, а те да излязат чисти и бели от скандала. Той отиде, за да поеме вината. Не мисля, че отговорността е 100% негова. Това негово действие целеше да оневини всички останали. Това ще се окаже много приемливо за едни и напълно неприемливо за други от симпатизантите на ПП. Не мисля, че някой може предварително да оцени щетата, която тези разкрития нанасят на ПП. Все пак това е един електорат, който е много по-либерален от останалите.
- Имаше призиви за оставки на целия Изпълнителен съвет на ПП. Според вас трябваше ли още някой друг да поеме отговорност за тази „кадрова грешка“?
- Аргументът Кирил Петков да поеме вината, защото той отговаря за столицата, а Асен Василев – за провинцията, не работи. Има доста общински съветници от провинцията, които преминаха към други партии, а в Пловдив има и корупционен скандал. Интересно защо Асен Василев не поема отговорност за това? Не мисля, че ситуацията е свързана с кадрови грешки. Проблемът не е защо някакви районни кметове са станали независими. Темата е корупцията. Дори да е само 6% и по нова схема, това си е истинска корупция. Всъщност кметовете, които напускат, по-скоро се противопоставят на тази корупция, отколкото да я подкрепят. Когато една партия направи борбата срещу корупцията свое кредо, което определя идентичността на ПП, случващото се е тежък удар. Но вината и отговорността са две различни неща. Питам – кой отговаря за финансирането и за предизборната кампания? Има отговорни на по-ниските нива на партията и те трябва да бъдат санкционирани.
- А доколко ще са легитимни ПП-ДБ, ако искат вот на недоверие, независимо дали е за корупция, или не?
- Какво означава легитимност? Това е одобрение и съгласие на гражданите с действията и решенията на политиците. Искането за вот на недоверие в България от когото и да е е легитимно. Винаги ще има хора, които ще кажат, че има основание за недоверие към управляващите и затова всяка опозиционна партия може легитимно да иска вот на недоверие. Затова и ПП могат да искат такъв вот, но не мисля, че сега те ще имат полза от вот за корупция, по-скоро ще е в техен ущърб. Защото всеки ще си зададе въпроса дали спрямо себе си ПП са успели да приложат критериите, които прилагат към ГЕРБ.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и президентът Румен Радев
Отговорът не е еднозначен. Виждали сме каква е кадровата политика на Бойко Борисов, когато се установи, че някой е корумпиран – веднага този човек се отстранява. Ако ПП искат вот на недоверие, то Борисов може да каже: „Ами, първо да си изчистят партията и след това да искат вот. Ето, аз си чистя партията.“ Няма партия, която да е застрахована 100% срещу корупционни практики, още по-малко в България.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вижда риск за президентския вот заради този случай с ПП. Доколко реално може да има отлив от избиратели от десните/евроатлантическите партии и те да прелеят към други формации?
- Преливането на електорат изглежда неизбежно, въпросът е в размера. Движението от ПП към други партии вече се наблюдава. На първо място на онези избиратели и активисти, които са се присъединили към ПП с цел да консумират власт. Те не са малко. И когато се говори за консумиране на власт в България, почти всички имат предвид именно личните и партийните „комисиони“ под една или друга форма, с един или друг процент. Има и друга група, за които ефективността на управлението е основен критерий. Тази втора група просто иска управленски резултати и правителството на Желязков заяви, че ще ги постигне. И от двете групи може да има отлив към ГЕРБ. Третата група са избирателите, за които антикорупционните действия са кредо. От тях също ще има отлив, но не към ГЕРБ.
- Смятате ли, че е възможна обща кандидатура за президент между ПП, ДБ и ГЕРБ, за каквото намеква самият Борисов, и тази кандидатура на евроатлантическата общност да бъде подкрепена от „ДПС-Ново начало“?
- Не мисля, че е възможно която и да е партия публично да договаря обща кандидатура за президент с „ДПС-Ново начало“. Дори Бойко Борисов много трудно може да аргументира подобно коалиране пред избирателите на ГЕРБ. Но е факт, че с изключение на избора на Росен Плевнелиев всички останали избори за държавен глава у нас са били решавани от избирателите на ДПС.
Това не означава, че може да се говори за обща кандидатура. Според мен ще се върви към добре познатия на българската политика вариант, при който се очаква на втори тур избирателите на „ДПС-Ново начало“ да гласуват за проевропейски кандидат. Много зависи кой ще стигне до балотаж. Тук няма много изненадващи варианти. Трудно ми е да си представя, че ако до втори тур стигне кандидат, който е свързан по някакъв начин с Румен Радев, той да бъде подкрепен от „ДПС-Ново начало“.
Същото се отнася и за случая, в който един от кандидатите на балотажа е на „Възраждане“. При това след корупционния скандал в ПП едва ли на балотаж ще бъдат кандидат на ГЕРБ и кандидат на ПП-ДБ. Затова смея да твърдя, че за президентските избори „ДПС-Ново начало“ ще има същата роля, каквато има за кабинета Желязков. Без да е част от управляващата коалиция, подкрепата на „ДПС-Ново начало“ е решаваща за успеха на сегашното правителство. По същия начин ще бъде и на президентския вот. Без да е част от предизборна коалиция, издигнала някои от кандидатите, които са стигнали до втори тур, вотът на „ДПС-Ново начало“ ще бъде решаващ.
- Въобще виждате ли възможност за общ кандидат между ПП, ДБ и ГЕРБ?
- Непрекъснато се говори за това. Това е цел, която Борисов напълно съзнателно преследва. Това би било най-добрият вариант за него, въпреки че до този момент има много малко основание да се мисли, че ще се случи. Когато мислим за общ кандидат за президент на дясното, смятам, че ще се повтори ситуацията преди формирането на сегашното правителство. ПП-ДБ поставиха условие Борисов да не е премиер. Това условие беше изпълнено, но коалицията не се случи. Защото впоследствие бяха поставени допълнителни условия.
Обикновено поставянето на нови и нови условия в процеса на договаряне генерира силно недоверие между страните. Договарянето на обща кандидатура между ГЕРБ и ПП-ДБ е нещо, което за този момент е немислимо, защото ПП са ненадежден партньор за ГЕРБ. Планът на ПП-ДБ е да имат собствен кандидат, който да стигне до втори тур. Те оценяват, че ако на балотаж техният кандидат се конкурира с този на ГЕРБ, имат шанс за успех. Шансовете им обаче да стигнат до втори тур на изборите намаляват.
Оттук нататък те ще са поставени в същата ситуация, в която бяха при формирането на кабинета на Росен Желязков. С тях или без тях ГЕРБ ще стигне до балотаж, на който имат реални шансове за успех, ако „ДПС-Ново начало“ ги подкрепи. Въпросът е дали ГЕРБ ще иска да прави отстъпки в името на обща кандидатура с десните партии. Отстъпката, която десните могат да поискат, отсега е ясна – Бойко Борисов да не е кандидат за президент. Но рискът, ако ГЕРБ се съгласи, ПП-ДБ да се отдръпнат, което неминуемо ще нанесе щета на ГЕРБ, е реален. Борисов вече е играл този вариант и знае каква е щетата.
- Според вас в тази ситуация около ПП отваря ли по-големи шансове за нов политически проект около Румен Радев, или не?
- Новият политически проект около Румен Радев не зависи от състоянието на ПП. Те може да отидат в историята, а Радев да не направи партия. Проектът на Радев зависи от едно-единствено нещо – дали ще има предсрочни избори преди края на мандата му. Ако следващата година няма предсрочни парламентарни избори, шансовете за успех на такъв проект силно намаляват.
Присъствието на президента на различни събития и фактът, че държавният глава е канен на различни прояви, не гарантира висока популярност и изборни успехи. Хората в президентската институция си създават фалшиво усещане заради това, че почти няма кмет в страната, който да не търси държавния глава за патронаж. Критичната позиция спрямо управляващите също не означава висока електорална подкрепа. Петър Стоянов и Георги Първанов имаха много голяма популярност, но това не им гарантира успех в партийното строителство. Желю Желев беше остър критик на управлението на Жан Виденов, беше стожер на опозицията, но не бе издигнат за втори мандат.
Все пак, ако Илияна Йотова бъде издигната като кандидат за президент и ако тя успее да стигне до балотаж, това ще демонстрира силата на политическата алтернатива на Радев. Такъв успех ще засили шансовете му и след януари 2027 година да остане в политиката. Поне до този момент има големи шансове Йотова да е кандидатът на обединената левица, но не мисля, че тя би стигнала до балотаж в конкуренция с ГЕРБ и „Възраждане“.
Разбира се, нагласите на избирателите и партийните стратегии може да се променят, но засега не виждам такава тенденция. Йотова е много проевропейски кандидат и „Възраждане“ просто ще подпишат смъртната си присъда, ако я подкрепят на първи тур. Мнозинството от анализаторите предполагат, че на втори тур срещу кандидата на ГЕРБ ще се изправи такъв, който представлява националистическия или проруския вот в България. Въпросът е каква ще е кандидатурата на ГЕРБ за президент.
Дясното ще трябва да избира дали иска предварително да подкрепи кандидатурата на ГЕРБ, като се договори за отстъпки, или да му се наложи на втори тур да го направи ще – не ще. Затова Борисов ще се опита да отложи решението за обща кандидатура за президент до последния възможен момент.
- Т.е. вие на втори тур виждате кандидат на ГЕРБ и на „Възраждане“?
- Няма да е точно „Възраждане“. Това ще бъдат всичките антиевроформации. Неслучайно Румен Радев иска да присвои темата антиевро в един по-мек вариант. Ако президентската институция не застане на евроскептична позиция, кандидатът на Румен Радев едва ли ще стигне до балотаж. Независимо дали това е Йотова, или не. Има и един много екзотичен вариант – кандидатпрезидентска двойка Костадинов-Йотова, но това е твърде радикално. Но ако президентският кандидат стигне до втори тур, „Възраждане“ със сигурност ще го подкрепи. Въпросът е какво ще правят ПП-ДБ при този вариант. В момента всички проевропейски партии, които се кълняха, че ще правят кордон срещу Пеевски, са направили правителство с Борисов. Като животът на това правителство зависи от подкрепата на Пеевски. ПП са в пълна парламентарна изолации – и от управляващото мнозинство, и от парламентарната опозиция. Ако не се позиционират правилно, те може да се окажат в същата ситуация на президентските избори.
- Доколко е реалистично да има предсрочен вот тази година или другата?
- Би било напълно ирационално да има предсрочен вот. Той е против интереса на управляващото мнозинство в парламента. А досега и коалиционните партньори, и Делян Пеевски са показали, че са рационални играчи.
- А някакво преформатиране на властта или смени в състава на кабинета след влизането в еврозоната?
- Смени във формата на кабинета след влизане в еврозоната, особено ако то е успешно, са малко вероятни. Те са точно толкова ирационални, колкото нов кабинет или успешен вот на недоверие. Ако има някакви неуспехи, те ще бъдат свързани с освобождаване на министри. Обаче това не е преформатиране на кабинета. До този момент не можем да очакваме преформатиране и на парламентарното мнозинство. Стабилността на кабинета поне за следващата година и половина е в национален интерес на България.
Всички партии, които съставляват мнозинството в Народното събрание, имат основание да казват: „Ние действаме в национален интерес.“ Това е силата на този кабинет. Такава ситуация имахме при Тройната коалиция и при кабинета Сакскобургготски. Тогава с бързи темпове вървяхме към присъединяване към ЕС. В политиката има едно желязно правило – не сменяш конете по средата на състезанието. Ако няма някакъв драстичен провал при въвеждане на еврото, това правителство би трябвало да управлява поне още година и половина.
Това е тя:
Завършила е философия със специализация социология в СУ
Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
Професор по сравнителна политология
Председател на Българската асоциация за политически науки
Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012-2017), служебен министър на образованието и науката (2014)
Тихомира Михайлова
