- Проф. Карапетков, защо някои дела за ПТП-та се точат с години?
- Едно разследване на ПТП е изключително дълъг процес. Той започва от предварителното производство, на което се формират основните изходни данни. Те са много важни. Когато тези изходни данни са непълни и те зависят основно от дознанието или следователя, ако е следствено дело, започват различни хипотези, защото страните са доста компетентни. Особено адвокатите на пострадалите с частните обвинители или адвокатите на обвиняемите, или бъдещи подсъдими. За съжаление понякога тези изходни данни са непълни, при което защитата има право да не отговаря на въпросите, но да създава впечатление за анализ или хипотеза за ПТП, която трябва да се изследва.
И тук започват да се правят множество експертизи. Прави се единична експертиза, възникват въпроси. Прави се втора експертиза. Отхвърля се едната, после се прави повторна и т.н. Това е едната от причините, заради които се удължава разследването на досъдебна фаза. След това делото влиза в съда, при което по вътрешно убеждение съдът решава, но в нашия Закон за движение по пътищата има много недадени определения, категории или понятия. Например не е ясно какво е „предвидимо препятствие“, какво е „опасност“, какво е „престарял“ човек и изобщо всички тези неща внасят различен елемент за момента на възникване на опасността, което е изключително дискусионно. Моментът на възникване на опасността е правен термин, а понятието „опасност“ е правна категория и се задава от разследващите. Оттук започва едно дълго разследване в различни хипотези за момента на опасността. Освен това качеството на експертизите не е най-доброто. Ние имаме голям дефицит на експерти.
- Защо?
- Държавата на книга в Наредбата за вписване на вещите лица е написала, че се грижи за обучението на съдебните експерти, грижи се за тяхната верификация, проверка на знания, казва, че експертизата трябва да е научно обоснована, но няма орган в България, който да се грижи за това. Всички специалисти в страната - архитекти, адвокати, нотариуси, съдии, инструктори и т.н., имат браншови организации, които се грижат за тяхното обучение, за техните етични норми. Съдебните експерти в България обаче нямат такава организация. Защо? Питайте законодателната власт. По-рано имаше бюро, но то също не обучаваше. Сега се счита, че щом имаш завършено висше образование, можеш да станеш съдебен експерт. Това не е така. Съдебният експерт е особено квалифицирана работна ръка, казано по старому, която има особен стил на работа, с изключителен професионализъм трябва да решават знакови и незнакови дела с чувство за справедливост и нетенденциозност. Това не е лесна работа, особено за автоекспертите. Много е голяма бюрокрацията, за да може млад човек да започне да работи и да прави експертизи. Той не иска, при свършване на обучението, като разбере за каква бюрокрация става въпрос, се отказва.
Георги Семерджиев причини тежка катастрофа с 2 жертви на бул. Черни връх през 2022 г.
- Бихте ли дали пример, за да разберат и читателите?
- Например синът ми сега работи като експерт, но 2 или 3 години правеше по една-две експертизи на година и се самоосигуряваше, при което загубата на парични средства е огромна. Той се самоосигурява, работи и неговата печалба е много ниска. Нас ни сравняват с нотариусите, с адвокатите, с всички, които вършат своята свободна професия, но тези хора постоянно работят това. Когато започне един съдебен експерт да работи, той няма работа. За да се включи, трябва да докаже качества, доверие в съдебните органи, а това става на третата или четвъртата година, а през това време, за да се регистрираш, трябва да се самоосигуряваш. Това е безумие. След това ние нямаме трудово правоотношение. Никакво. Ние не работим по Закона за задълженията и договорите, например с граждански договор да си има поети права, срокове и т.н. Как става при нас. Следователят или дознателят постановява да свършиш дадена работа. По НПК (Наказателно-процесуален кодекс - б.а.) не можеш да откажеш. Приемаш и работиш. Съдът постановява с определение и ти работиш. Заплащането зависи от разследващите. Тук не говоря за заплащане. За мен то е достатъчно. Проблемът е, че никой не иска да работи. Това е първо поради голямата отговорност, второ - огромната бюрокрация и това, че никой не ни обучава. Едно от моите предложения от 20 години е да има верификация и лицензиране на съдебните експерти. Отказах се това да е за всички съдебни експерти, защото е много трудно, много са противоречията между различните браншови гилдии, но искаме да има поне за автоекспертите. Затова от нашия Съюз на независимите автоексперти от много години вече настояваме за това, но няма решение на изпълнителната власт.
- Пред кого точно настоявахте?
- Всички министри ме познават, с всички съм работил и искам да се лицензират автоекспертите. И никой не го прави. А е много просто. Даже съм предложил това да е на самофинансиране. И нищо. Имаше проверка, една комисия от прокурори и европейски комисари и те в техния доклад написаха, че трябва да се направи институт на съдебния експерт. Този доклад съм го представял на всички министри. Събра се една работна група, която трябваше да изготви Кодекс на съдебния експерт. Това не стана. Работната група не можа да го предложи заради трудности в Закона за съдебната власт и други, които трябваше да бъдат преработени. Тоест България е една от малкото страни, в които няма кодекс или закон за съдебните експерти. Хаосът е пълен. Примерно в Софийския градски съд заплащането се извършва без даване на фактура. Съдът постановява, издава се сметка за изплатени суми и си получаваш парите по сметка. Навсякъде в страната трябва да дадеш фактура. В полицията тази фактура обикновено е на фирма, защото в полицията тази фирма работи в перо „услуги“, тъй като там няма перо „автотехнически експертизи“ изобщо. Във всички съдилища има перо „експертизи“, което се актуализира всяка година и ето защо съдилищата плащат сравнително точно. Само че в съдилищата се изплаща на физическо лице. В полицията в повечето случаи се изплаща на еднолични фирми на повечето експерти, защото е много по-лесно и бюрокрацията много по-малко. Освен това като фирма всеки от нас може да си купи дрон, компютър, софтуер, като е много по- лесно осчетоводяването, облагането на дохода по Закона за данъците. Противоречията са огромни във всички тези закони и ви казвам, че ако вие прочетете изискванията за съдебния експерт - че това е свободна професия, а за да си свободна професия, трябва да се самоосигуряваш, а за да се самоосигуряваш, трябва да си плащаш осигуровките, а работа нямаш. Тя започва реално след петата година. Как да стане? За всички експерти искат 5 години стаж. Един сервизен техник със средно образование спокойно може да стане съдебен експерт, но не и магистър, завършил току-що „Автотехнически експертизи“. Страшно кадърни деца имаме, които желаят да работят, но няма как. Те си търсят работа, минават пет години и изобщо вече не се сещат да се регистрират като съдебни експерти, защото вече работят нещо друго. А в момента има огромен глад. В момента аз имам над 30 дела.
Трагедията с падналия в река Лим автобус стана през 2004 г. Тогава загинаха 12 деца.
- А колко общо сте автоекспертите в страната?
- В съюза, на който съм председател, са около 130 автотехнически експерти и още 20 или 30 души има, които не са членове, но работят. От тези всички активно работещи, особено по дела с голям обществен интерес, работят не повече от 15 човека. Те правят всичко, другите помагат, но не всички могат да правят това, което се изисква по едно сложно дело. Когато делото е сложно, обикновено се търсят най-добрите квалифицирани експерти, които за съжаление са малко. Лично аз виждам голяма разлика в качеството на експертизите. На първа инстанция, в разследването на досъдебното производство, понякога експертизите не са така добри, подвеждат прокуратурата, прокурорът се базира на обективната обстановка, която е написана в експертизата, която невинаги е вярна и на първа инстанция делото се връща и започва ходене по мъките. Първа, втора инстанция, ВКС, връща се пак.
- Трябва ли да има специализация и при съдиите, и прокурорите? На един форум, посветен на борбата с пияните и дрогирани шофьори, казвате, че ви се е налагало да обяснявате разликата между гума и джанта на магистрат.
- Точно така. В момента е много голяма разликата в качествата и компетенциите на съда по ПТП-та. Има удивително подготвени и компетентни съдебни състави, особено в апелативните съдилища, които разбират много от материята. Не се изискват кой знае какви специални знания, за да може съдът да разбере обективната истина или фактическата обстановка и да вземе решение. Но има съдилища, в които е много трудно да се обясняват елементарни постановки, свързани с автомобила. Има случаи, в които съдиите нямат права за управление на автомобил. Няма как да обясниш на такъв председател на състав, който не е водач на МПС, какви са особеностите на управлението нощно време. Примерно при наличие на дъжд, на сняг, отблясъците, промяната във видимостта и т.н. Тогава е много трудно да се обясни, а този съд решава човешки съдби. Тогава имаме големи трудности. Много често по гражданските дела се дават допълнителни или повторни експертизи, защото страните искат.
- Какво пише в закона по този повод?
- В закона е казано, че се назначава допълнителна експертиза само след мотиви, че предходната експертиза е необоснована и буди съмнение в своята правилност. Това се прави задължително с мотиви. Особено по гражданските дела обаче масово съдиите назначават експертизи повторно, защото обикновено застрахователите не са доволни от дадена експертиза, оспорват я без мотиви. Така съдът постановява нова. Понякога това става в заседание в началото на годината, а следващото се насрочва в края. Всичко това влияе отрицателно на целия срок за изготвяне на експертизите. Очевидно, че, тривиално казано, въпросът е комплексен, но всичко зависи от нас. Най-напред основно причината е липса като цяло на експерти. Втората е, че трябва да ги обучаваме и да ги проверяваме. Моето предложение е те да се проверяват на всеки 2 години, както превозвачите и инструкторите.
- Вие какво предлагате?
- Предлагам специализиращи дознатели - това означава специализирани звена, които да са готови да правят годни протоколи за оглед. Такива има само в София и Пловдив, в останалата част от страната няма. Дознанието е изключително натоварено и в същия момент ние няма как да искаме те да са изключително прецизни при оглед на едно ПТП, особено младите, които са завършили току-що. Не че не искат, просто няма кой да ги обучи. Нямаме стратегия. Аз чета лекции в Националния институт по правосъдие пред съдии и следователи, но много малко, епизодично. За това е виновна държавата. Всички го знаят - и съдии, и прокурори, и адвокати. Просто няма желание институциите, от които зависи, да се съберат и да решат този въпрос. Предложил съм отдавна към министъра на правосъдието да има звено, което да обучава експертите, аз говоря най- вече за автотехническите.
- Вие предлагате, но защо никой не чува какво ви обясняват от другата страна?
- Няма желание. Сега промениха наредбата, повдигнаха малко ставката за час заплащане и това е. А не е сложно. Просто трябва воля на изпълнителната власт нещата да се случат.
- Колко пари получава на час един автоексперт?
- На час доскоро беше 3% от минималната работна заплата. Това означава около 29 лева. Сега министърът я промени на 3,5% от минималната заплата, която след нова година се вдига. За мен това е добро заплащане. Ако човек работи само това, той ще заработва достатъчно, за да поддържа нуждите си. Но трябва да има експертиза. Най-много дела са за разследване на ПТП. Във ВКС това са над 50% от делата. Бях в работна група и затова го знам. А там се изискват най-много знания. Един експерт не трябва да е само инженер. Той трябва да чете и медицина, и биомеханика, трябва да е в час с най-новите иновации в автомобилостроенето. Трябва да разбира от математика, механика, физика. Всеки механизъм на ПТП е една минидокторска дисертация. Например делото с пожара на автобуса на АМ „Струма“ със загиналите македонски граждани е не по-малко от една дисертация.
- Вие сте изготвили експертизите по най-шумните дела за катастрофи у нас. Кажете коя беше най- трудната от техническа, а и от човешка гледна точка?
- Много е тежко да се работи по дело с убити деца. Изисква се голяма психическа устойчивост. Например, когато работех по делото за падналия в река Лим автобус с деца, бях в несвяст около 3-4 месеца. Тогава това дело ме разтърси. Има дела много сложни като механизъм, особено при ПТП с участие на повече от 2-ма, 3-ма водачи, при които трябва много точно да се оцени техническата възможност за предотвратяване на всеки, за да може да се ориентира съдът как да разпредели вината. Много трудно беше делото с автобуса на Бакаджика, където бяха премазани хората. Не беше лесно делото на Георги Семерджиев. Това с падналия автобус край Своге също беше трудно.
Това е той:
Магистър е по право
Професор, доктор на техническите науки, инженер
Председател на Съюза на независимите автотехнически експерти в България
Два мандата е зам.-ректор на ТУ-София
С над 200 броя трудове в страната и чужбина, включително учебници в областта на автотехническата експертиза, предназначени за съдебни автоексперти и юристи
Тереза Тренева
