- Г-н Цветанов, във връзка с повишаването на основния лихвен процент (ОЛП) към момента какъв е таванът на годишния процент на разходите по бързите кредити?
- Годишният процент на разходите (ГПР) е нормативно регламентиран в чл. 19 от Закон за потребителския кредит (ЗПК). Изчислява се по формула и основният лихвен процент участва в нея. И преди, и след повишаване на ОЛП, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, тъй като това е предвидено в ЗПК. Законната лихва за просрочени парични задължения на свой ред е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка на текущата година плюс 10 процентни пункта. Увеличението на ОЛП на БНБ води до минимално увеличение на тавана на ГПР, но не променя формулата за изчислението на самия показател. Всеки кредитор изчислява разходите по предлаганите от него кредитни продукти, като залага във формулата собствената си ценова политика (такси, лихви и др. разходи). В случай че кредиторът е обвързал предлагания от него ГЛП по кредитните му продукти с ОЛП, увеличението на ОЛП би рефлектирало косвено върху изчислението на ГПР, но с минимална стойност. Съществува стремеж у всички кредитори партньорски и, доколкото икономическото им състояние позволява, да не променят финансовите параметри по своите продукти. Още повече, в случай на фиксиран ГЛП, изчисленият ГПР остава същият, променя се само законово установеният таван за допустим ГПР.
- От Комисията за защита на потребителите твърдят, че този таван често се заобикаля чрез различни такси, които не влизат в ГПР. Тоест кредитите се оскъпяват над законово установения таван. Известни ли са ви такива практики?
- Правомощие на КЗП е да пресича нелоялни практики, да изготвя насоки и препоръки във връзка с неравноправни клаузи, включително да препоръчва определени клаузи в договорите. В допълнение на това Директива 2008/48 и Решението на СЕС от 21 март тази година се тълкуват допълнителните услуги и такси, като се очертават някои порочни практики при налагането на допълнителни такси.
В последните години наблюдаваме тенденция за влошаване на средата по предлагане на потребителско финансиране. Фокусът беше еднотипно популистко говорене и слагане под общ знаменател на всички в бранша, което демонстрира освен липса на познаване на пазара преди всичко и липса на капацитет за справяне с проблемите.
- Какви най-често са проблемите?
- Например предлагат се кредити от анонимни лица, в социални мрежи и сайтове за малки обяви, има цели групи за потребителско финансиране, офиси в предимно малки населени места, където на практика контролните органи физически трудно осъществяват контрол. Тези лица често ползват т.нар. лицензи под наем с обещания за огромни награди, без проверки в Централния кредитен регистър (ЦКР), НОИ, кредитиране на лица с влошена кредитна история и прочие. Това създава съществен риск от измами и явно заобикаляне на приложимото законодателство, за който многократно сме предупреждавали.
Виждаме сериозни проблеми с дейността на т.нар. лихвари, които ползват редица вратички в правилата, а някои от тях вероятно изобщо не се съобразяват с действащото законодателство. Ако говорим за злоупотреби, те са концентрирани точно при този вид оператори, ползващи улични методи и т.нар. лицензи под наем, социални медии и други трудно забележими канали. Нееднократно сме подавали сигнали и продължаваме да го правим, включително и след случката в „Модерно предградие“.
- Колко са небанковите финансови институции, които дават бързи кредити? Достатъчно контролиран ли е този сектор, като се има предвид големият брой фирми за бързи заеми, включително такива, които действат само на регионално ниво?
- Към момента има над 200 вписани компании в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, воден от БНБ. Бройката изглежда висока, особено за малък пазар какъвто е българският, и е повече от ясно, че трябва да видим консолидиране в сектора, каквото се наблюдава в банковия. Има причина в страната да няма 100 или 200 банки.
Отделен въпрос е колко са офисите, ползващи т.нар. лиценз под наем. Същите изобщо не са включени в бройката ни вписаните в регистъра по-горе компании. В момента никой не знае и не следи, а вредите са налице. Те вероятно не подават информация към ЦКР, не е ясно дали плащат данъци, не е ясен произходът на средствата им, кредитополучатели често са силно уязвими групи потребители, от което страда не само финансовата система на страната, в частност и секторът, но най-вече потребителите.
Ние от АОНК защитаваме позицията, че са нужни допълни мерки за затягане регулацията в пазара и изхвърлянето на играчи с неетично поведение. Както каза преди няколко месеца омбудсманът г-жа Диана Ковачева, „едва 7 (вече 8) от над 200 фирми са в Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, които са се ангажирали да работят прозрачно“. Една такава бързодействаща мярка е повишаване изискването за минимален капитал.
- Като говорим за инцидента в „Модерно предградие“, имате ли информация дали замесените са имали законно регистрирани фирми за бързи кредити, или са незаконни лихвари?
- Извършихме нарочна проверка, тъй като очаквано въпросът провокира и нашия интерес като съсловна организация. От изнесената информация не намерихме данни пострадалият да е извършвал дейността си законно, след вписване в необходимите регистри. По-стряскащото е, че не намерихме данни и изобщо за регистрирана фирма на пострадалия. Тъй като все някой трябва да е кредитор по договорите, това ни кара да предположим, че се касае за случай на т.нар. лиценз под наем. Както вече споменахме, това е изключително опасна практика, когато „лихвари“ ползват данни на по-малки лицензирани фирми срещу задължение да изплащат процент от печалбата, но дейността се извършва без ясно спазване на законодателството и етични правила. Тези лица нямат необходимите образование, експертиза, опит и интегритет, за да извършват такава дейност, каквито се изискват от регистрираните компании. Да не говорим и че не е ясно с какви пари оперират, методите на събиране на просрочени задължения и какви са рисковете, а дори и щетите към финансовата система на страната поради евентуално неплащане на данъци и неподаване на информация към компетентните институции.
Съветът ни към потребителите е винаги да се обръщат към разпознаваеми финансови институции, с опит и присъствие на пазара. Членовете на АОНК са такива финансови институции.
- Можете ли да дадете примери за измами и злоупотреби с имена на законни фирми за бързи кредити, за които има сигнали при вас?
- Например социалните мрежи са изключително опасно място за търсене и предоставяне на потребителско финансиране, когато няма данни за регистрацията на финансовата институция в БНБ, линк към сайт, който съдържа всички необходими данни и информация за кредитора и преддоговорна информация и се проверява от регулаторите. ЗЗП съдържа цял списък от изисквания за сайтовете на компаниите. Съветваме потребителите да се обръщат към сайтове на компании, които познават, компании, вписани в изискуемите регистри. В противен случай рискуват да станат жертви на измама.
Също предлагане на кредити в сайтове за малки обяви обикновено е прикрита измама с цел кражба на лични данни и финансова злоупотреба. Почти винаги типологията на тази измама е в искане да се плати авансово някаква такса от клиента на каса на платежна институция. Членове на АОНК са подавали сигнали за измама, тъй като такива лица често ползват имената и кредитната документация на разпознаваеми институции, но със сменени част от адреси, ЕИК, с цел да се възползват от доброто име и репутация и избегнат съмнение в потребителите.
Известни са случи на използване на имена на нищо неподозиращи дружества, от името на които се иска такса проверка или такса отпускане на кредит. Естествено, сумата се превежда по сметка, чийто титуляр е съвсем друго лице измамник.
Считаме все пак, че действията на АОНК дават резултат, тъй като през последната една година не сме имали оплаквания от потребители, които ни сигнализират за такива обяви.
- Тъй като в обществото много често се говори за тези проблеми – необходими ли са някакви законови промени, за да се регулира по-добре този сектор, да се изчисти от нелоялните практики?
- Нашият екип подготвя цял набор предложения за законодателни промени, които смятаме, че ще изчистят сектора от нелоялни практики заедно с придружаващи ги анализ и оценка на въздействието – разработени са съвместно с организации като нашата от цяла Европа.
Първото предложение, което ще направим, е точно за повишаване на изискуемия капитал от 1 млн. лева на 3 млн. лева, отчитайки не само ефекта върху самия пазар от гледна точка на достъп до него и нуждата за консолидация, но и високата инфлация от годините след Ковид-19 пандемията.
Също така сме поискали законодателни промени, така че да получим достъп до регистъра на лицата с хазартна зависимост, за да можем при оценка на риска за клиентите ни да проверяваме и дали не са включени в този списък.
- Това означава ли, че на хора от списъка на хазартно зависимите ще се отказва бърз кредит?
- Това следва да се реши на законодателно равнище след провеждане на комплексна процедура по обществено обсъждане и внимателно обмисляне на всички аргументи. На този етап нямаме достъп до регистъра. По този начин като кредитори сме лишени от възможността да вземем каквото и да било адекватно решение по чувствителната за обществото тема с кредитиране на хазартно зависими хора.
- Какъв е профилът на типичния потребител на бързи кредити и за какво най-често се теглят бързи заеми?
- Наскоро проведохме социологическо проучване заедно с агенция „Тренд“ и имаме много точен профил на типичния потребител на бързите кредити.
Клиенти на услугата са били в един или друг момент 25% от пълнолетните българи, хора със средно или висше образование, които ползват средствата основно за покупка на техника, ремонти, битови нужди или семейни празници. 82% от ползвателите са имали до три бързи кредита през целия си живот. Обръщат се към небанковото кредитиране основно заради бързината и удобството.
Над 70% от ползвателите на бързи кредити са във възрастовия диапазон 30-60 г., по около 20% за всяко десетилетие в интервала. Около 30% от потребителите живеят съответно в областен център или в село, от столицата са 20%, а от малък град 22%. Близо 90% са с висше, полувисше и средно образование.
- Какви суми се теглят най-често и за какъв срок?
- Най-често кредитите се взимат за период между половин и една година или между три и шест месеца. Над 90% от ползвателите изплащат задълженията си в срок до една година. Жените по-често взимат кредити за по-кратки периоди, отколкото мъжете.
Средният размер на сумата, която се тегли, по наши последни данни е около 1200 лв. Наблюдаваме повишение от около 20-те процента в годините на висока инфлация след Ковид-19 пандемията.
ТОВА Е ТОЙ:
- Адвокат Николай Цветанов е председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която членуват 10 водещи компании за бързи кредити
- Управляващ съдружник в адвокатското дружество „Пенков, Марков и партньори“
- Има значителен практически опит в областта на банково и финансово право, сливания и придобивания, защита на лични данни
- Редовен лектор във воденето на семинари, публично изявяване и модериране на събития, организирани от правни обучителни центрове или в партньорство с търговски камари
София Симеонова
