- Г-жо Стойчева, стана ясно, че във Варна има опасност това лято да няма прогноза за времето заради липса на кадри, така ли е?
- Положението с природните науки е доста затруднено. Един синоптик се изгражда дълго време. Той трябва да завърши Физическия факултет на СУ или друг факултет, в който има достатъчно часове в областта на геофизичната хидродинамика. Това е областта, в която разглеждаме атмосферата като флуид, с всички закони на динамиката, всички закони, които контролират онези процеси в нашата атмосфера, които се описват със законите на физиката. За да стане това, трябва да се завърши 5-годишно образование по физика със специализация „Метеорология“. След това самият човек има нужда да поработи в обстановка, в която да научи професията на синоптика, защото не всеки метеоролог става синоптик. Синоптик се става с много години учене и след това практическа работа в метеорологична служба. Благодарение на Физическия факултет на СУ успяваме да привлечем един-двама студенти, завършващи метеорология, но не всяка година. Успяваме да взимаме и завършващи в други направления.
- На това ли се дължи недостигът на кадри и необходимостта да се назначават пенсионирани служители?
- И във варненския филиал имаме колеги, които са на пенсионна възраст. Във филиалите ни в Плевен и Пловдив също години наред имахме синоптични отдели. Сега те поддържат само дневни смени, т.е. през деня има синоптик или метеоролог, който се занимава с подготовка на прогноза за времето. Единствено във Варна и в София се поддържа денонощен режим на работа с дневни и нощни смени. Ние имаме пет филиала – Пловдив, Плевен, Варна, София и Кюстендил. Отпреди 20 години няма денонощен режим на работа в Плевен. Поне от 15 години в Пловдив са само на дневни смени. Прогнозата за Европа, за граждански нужди се изготвя от НИМХ-София. Колегите във Варна изпълняват допълнителни дейности освен за района на Източна България и за района на българската черноморска акватория, където се издават специализирани прогнози за вълнението на морето в нашия район.
- Какви са проблемите в НИМХ?
- Политиката на държавата трябва да бъде в посока на това да не се оставя метеорологичната служба с неактуализиран бюджет, за да можем да предлагаме на младите хора заплащане, което не е между 1200 и 1500 лева и след удръжките остават малко под 1000 лева чисто месечно възнаграждение. В такъв случай младите хора не виждат смисъл да се развиват в тази сфера. Таванът на получаваните заплати в института е 3000 лева бруто. Ние затова искаме актуализация на бюджета, така че да може както другите академични и научни звена в държавата получиха такава индексация, ние също да може да осъвременим заплатите. Ние не получихме актуализация нито през 2023, нито за 2024 г. Това най-малко е несправедливост. Защо са ни забравили, при условие че сме националната хидрометеорологична служба, ние обучаваме докторанти, студенти от УАСГ, МГУ. Според мен политика на държавата е да има грижа за метеорологичната служба, така че да не ни се налага всяка година да обясняваме, че стартовите заплати на младите хора да не са толкова ниски. Имаме нужда от ай ти специалисти, на които няма как да предложим заплата от 1500 лева и да се конкурираме с други дейности в частни фирми, които са свързани с много по-високо възнаграждение. Освен синоптици липсват ай ти специалисти, инженери, физици, химици, метеоролози, общо 65 души. Ние имаме и наблюдателна мрежа, включваща 42 синоптични станции, те работят на непрекъснат режим на работа и трябва да се правят наблюдения на всеки 3 часа. Тази дейност също е недофинансирана. Дори и да са автоматични, ние сме започнали една автоматизация, обгрижването на тези системи има нуждата от инженери, които да могат много бързо да установяват адекватния режим на тези уреди.
- Заради тези проблеми готвите ли протести?
- Ние не можем да правим ефективни протести, защото се надяваме, че все пак държавата има здрав разум и ще направи така, че да не ни забравя при актуализацията на бюджета. Съзнаваме колко е важна тази дейност и тя няма как да бъде прекъсната. Това, че изказваме нашия протест заради това, че сме забравени веднъж, втори път с постановление от 2 февруари на Министерския съвет ни взимат 10 бройки от научно-оперативния персонал заедно с финансирането, което е около 150 хил. лв., за да направят дирекция „Климат“ в МОСВ. Не стига, че бюджетът ни е с недостиг от около 4 млн. лв., а и с взимането на тези бройки, за да се направи администрация, това също ни се струва, че е абсурдно. Те ни взимат свободни бройки, на които искаме да назначаваме специалисти.
- Колко служители работят в НИМХ?
- От 724 щатни бройки останаха 714, от които 65 щата са незаети. Реално в момента при нас работят 1180 души, като една част от тях са на почасова заетост, тези, които са от наблюдателната ни мрежа. Ние поддържаме 1064 метеорологични, хидроложки, агрометеорологични обсерватории и станции.
- В мрежата има много места, където се обявява прогнозата на времето, но тя невинаги е вярна. Как да разпознаем кога тя е вярна?
-Имаме прекалено много информация и трябва да намерим обективния източник на вярната информация. В науката няма две истини – едното е вярно, другото е грешно. Прогнозата за времето търпи известна несигурност, но когато те валят отвсякъде, както и предупреждения за опасности, без това да следва поредност от събития, това вече съвсем обърква хората. Метеорологичните служби навсякъде по света са онези, които гарантират, че вътре работата се върши от хора, които са образовани за това, които са натрупали експертиза и имат отговорността да застанат зад онова, което са извадили като продукт. Именно поради тази причина държавата трябва да подкрепя всички деца, ученици и студенти, които се опитват да се образоват в природните науки, които така или иначе не са много привлекателни. Освен това държавата трябва да им осигурява видимо смислено развитие.
- Очакват ли се нетрадиционни явления и катаклизми в следващите дни и седмици?
- Месец февруари ще продължи с температури над климатичните норми през повечето дни, но ще има застудявания, които ще смъкват нивото на снеговалежи до 600-800 метра надморска височина. В близката една седмица след преминаването на този процес, който ще приключи до вторник-сряда, до края на тази седмица не се очаква нещо екстремно. В четвъртък и петък сутрешните температури ще са под и около нулата, в котловините ще има мъгла преди обяд. Като цяло силен вятър, значителни валежи, онези явления, заради които се появяват кодове, след вторник-сряда не се виждат.
- На 14 февруари ще бъде по-ветровито, така ли?
- Това ще е един от дните с най-ниски дневни температури, между 5 и 10 градуса, близки до климатичните норми. Сутрешните температури все още ще са сравнително високи. Валежи в сряда може да има в Централна България, а снеговалежи ще има в Централна Стара планина - проходите. В Северна България ще има валежи от дъжд в равнината част, в планинските райони над 900 -1000 м ще има сняг, повече като количество в Централна Стара планина. Екстремни явления не очакваме в близката седмица и в началото на следващата.
- Може ли да се каже, че преживяваме най-топлата зима?
- Това, което може да кажем, е, че преживяхме седми пореден топъл януари. Средните месечни температури бяха между 0 и 5 градуса и имаха отклонение от месечната норма с 1 до 4 градуса над нормата. Имахме две обстановки, при които имахме снежна покривка на 10 януари и на 21-ви. През първата десетдневка на февруари се доближихме до климатичния екстремум, който е 26,6 градуса, когато имахме максимални температури до 24 градуса – в Дунавската равнина и в Горнотракийската низина.
- Предстои поредна смяна на часовото време. То влияе ли по някакъв начин на времето?
- Смяната на часовото време не играе роля върху атмосферата и върху начина, по който се отчитат температурите или валежите. Те винаги стават по едно и също време, това не играе роля върху атмосферните процеси. В нашата страна върху тях играят роля циркулационните особености в Средиземноморието, т.е. броят на преминаващите циклони, техният път. Това оказва влияние върху температурите и върху валежите. От значение е дали по-често сме в циклонална обстановка или в антициклонална. Когато надделее антициклонът от север-североизток, тогава става студено, когато е по-дълго и продължително задържането на високо атмосферно налягане, тогава пък има мъгли в равнинната част от страната. Тези циркулационни особености на Балканския полуостров не се контролират от смяната на зимното и лятното часово време.
Това е тя:
- Анастасия Стойчева е родена на 13.11.1970 г.
- Завършила е Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Метеорология“, има докторска степен по метеорология
- В Националния институт по метеорология и хидрология като синоптик работи от 16 май 2000 г.
- От 01.11.2022 г. е директор на департамент "Прогнози и информационно обслужване"
- Омъжена, с две дъщери
Владимир Христовски
