- Г-жо Петрова, имаше ли някакъв шанс проектокабинетът „Габровски“ да мине?
- Бих казала, че това развитие беше предопределено предвид позициите на партиите, които заявиха предварително. Разбира се, теоретични възможности въз основа на т.нар. игри с кворума знаем, че съществуваха. Но бих казала, че този път политическите сили съумяха да се удържат и не си позволиха да използват процедурите.
- Въпреки положителните оценки за личността на проф. Габровски коя беше причината той и проектокабинетът му да не бъдат избрани?
- Всъщност видяхме, че процедурата приключи още на първото гласуване. Но за мен три са факторите, които оказаха влияние. В интерес на истината те ще имат значение и при следващите два мандата. Това са мандатоносителят, личността на предложения премиер и състав на правителството и предлаганите политики. От гледна точка на вече неосъществилия се първи мандат по отношение на политиките и приоритетите, които бяха заявени в предишните дни, видяхме, че за тях има парламентарно мнозинство. Има мнозинство за Шенген, за еврозоната, за антикорупционното законодателство. По отношение на личността и изобщо персоналния състав на предложения кабинет също бяха споделени преобладаващо положителни отзиви. Включително и в пленарната зала, дори от страна на партиите, които не подкрепиха кандидатурата за премиер. Така че факторът, който в крайна сметка се оказа решаващ, беше мандатоносителят - това, че е проектокабинет, излъчен от ГЕРБ-СДС. С това част от опонентите на ГЕРБ смятат, че са изпълнили обещанията си пред избирателите. Но за мен от гледна точка на партиите, които имат близки идеологически позиции до ГЕРБ, мисля, че това е политическа грешка, защото доколкото може да има евентуално правителство в този парламент, мандатът вероятно ще отиде в ръцете на политически сили, за чиито политически и геостратегически позиции нямаме пълна увереност.
- Преди няколко дни ваши колеги коментираха, че всъщност проф. Габровски прави услуга на ГЕРБ, тъй като залага авторитета си. Опасявате ли се, че съгласието му да бъде номиниран за премиер занапред ще окаже негативно влияние върху името му?
- С неговия авторитет на професионалист не мисля, че ще е така. В крайна сметка той е градил името си с години в професионалната си сфера. Би било наистина проява на лошо отношение от страна на политическите представители и дори на обществото, ако съгласието му да се ангажира с тази доста отговорна задача бъде съпътствано занапред с неуважение към личността му. Далеч съм от идеята да коментирам мотивите, с които е приел да бъде номиниран от ГЕРБ, но смятам, че все пак прави чест на човек с такъв авторитет да се опита да бъде решение на тази сложна политическа ситуация, в която се намираме. Независимо че начинанието му приключи неуспешно.
- Сега погледите са вперени във втория мандат, доколко той има шанс? Въпреки първоначалните заявки стана ясно, че „Продължаваме промяната“ ще предложат все пак кабинет на малцинството.
- За мен вторият мандат е категорично предопределен, включително от страна на мандатоносителите от „Продължаваме промяната“. Знаете, че дори се бяха отказали да предлагат правителство след промените в Изборния кодекс, въпреки че техните партньори от „Демократична България“ продължават да настояват да се направи опит. Не мисля, че там има каквито и да било шансове да се случи сформирането на кабинет. Истината е, че с вчерашното гласуване се върнахме в ситуацията, в която бяхме няколко седмици по-рано, при която изглеждаше, че ако въобще в този парламент бъде излъчено правителство, то ще е с третия мандат. Той ще бъде връчен от президента на някоя от парламентарните групи, но не мисля, че ще бъде кабинет с ясна политическа отговорност. По-скоро ще бъде някаква широка формула, за да се защитят партиите от евентуална отговорност. В много по-голяма степен би било правителство тип „Беров“. За разлика от проектокабинета на проф. Габровски. Въпреки че в състава си беше заявено като експертно това правителство, имаше ясната политическа отговорност на партията мандатоносител.
- Да разбирам ли, че смятате, че има шанс за кабинет с третия мандат? Прави впечатление, че още след изборите говорим предимно за тази хипотеза.
- Не бих казала, че залагам големи надежди на третия мандат, по-скоро оценявам, доколкото въобще има шанс този парламент да излъчи правителство, то да бъде с третия мандат. Но трябва изрично да отбележим, че вероятността за това е силно ограничена.
- И смятате, че ако се случи, ще бъде предложен по-скоро кабинет тип „Беров“?
- Да, имам предвид, че изобщо ако се случи, то ще се заложи най-вероятно на такъв тип. Поне засега не виждам сигнал да се подходи по различен начин.
- Какво ще произведат едни скорошни избори? След гласуването на проектокабинета „Габровски“ много се заговори дали това е лош вариант, защото влизаме в спирала от избори, или по-скоро е инструмент на демокрацията и в него няма нищо негативно.
- Изборите наистина са инструмент на демокрацията, и то напълно легитимен. Но спиралата от избори вече е нещо изключително неблагоприятно, доколкото тя създава нестабилност и невъзможност да се реализира каквото и да е последователно управление. Още повече че през последните две години сме точно в такава спирала и в перманентно управление от служебни правителства. А по замисъла в конституцията не е предвидено те да управляват толкова дълго време и да вземат стратегически решения. Така че това е изключително неблагоприятен вариант за страната ни. А какво биха произвели скорошни избори, бих казала, че основното, което наблюдаваме от проучванията, е още по-силно отчуждаване на избирателите от този процес и в много голяма степен на вероятност може да очакваме още по-ниска активност. Иначе като резултат най-вероятно бихме имали отново фрагментиран парламент, който ще бъде изправен пред необходимостта да търси подобни решения. Що се отнася до подкрепата към отделните партии, към момента тя не може да бъде прогнозирана в контекста на едни предстоящи предсрочни парламентарни избори, защото в много по-голяма степен възпроизвежда подкрепата за партиите от последния вот. Фактът, че все повече хора са наистина разочаровани от сега представените парламентарни партии, е много сериозен сигнал, че можем да очакваме съществена динамика в подкрепата за тях. В каква посока засега не може да се отговори. Това ще е нещо, което ще наблюдаваме през следващите месеци.
- Само преди ден проф. Огнян Герджиков заяви, че НДСВ се завръща на политическата сцена. В този ред на мисли може ли нови формации да променят съотношението на силите, още по-фрагментиран парламент ли ни очаква?
- В контекста на въпроса за НДСВ всички чухме заявката за тяхното реанимиране на политическата сцена. Но трябва да кажа, че от всички прочувания, които сме провеждали през последните месеци, не виждам електорално очакване за завръщане точно на НДСВ. Тоест ситуацията не е както онази от 2001 година, когато хората очакваха завръщането на Симеон Сакскобургготски и това беше съпроводено с висока обществена подкрепа. Сега такава нагласа не се наблюдава. Дали ще съберат електорална подкрепа зависи до голяма степен от начина, по който биха участвали и кампанията, която биха провели. Засега такава няма и не може да оценим подобни шансове.
- Връщането и на хартиената бюлетина няма ли да повиши активността според вас? Имаше и хора, които се притесняваха от машинното гласуване.
- Факт е, че има избиратели, които се притесняват от това, но определено не начинът на гласуване е причина за ниската избирателна активност. И точно заради това връщането на хартиената бюлетина и смесеното гласуване няма да бъдат фактор, който да повиши активността. Ниската активност е резултат от разочарованието на избирателите от партиите, които са с най-активна позиция на политическата сцена. Към момента това се изразява в нежелание за гласуване, а при едни следващи предсрочни избори може да се превърне и дори в подкрепа на други, различни формации. Тук нямам предвид непременно да са нови.
- Ако се стигне до сформиране на правителство с кратък мандат и изборите се проведат заедно с местния вот, може ли да има промяна в активността и конфигурацията в парламента? Тук говоря чисто хипотетично.
- Това наистина е изключително хипотетична ситуация и при нея неизвестните са много повече от известните. Затова и на този етап не може да правим по-сериозни предположения. Това, което е важно, е, че ако двата вида избори се повеждат съвместно, тогава партиите, които имат по-силни позиции на местно равнище, са с по-големи шансове да спечелят и в един парламентарен вот. Поради факта, че кампанията ще бъде по-различна по характер и ще бъде фокусирана повече към местния вот.
- Случи ли се така, че наистина времето, което даде президентът Румен Радев, не беше използвано ползотворно от партиите?
- Наистина трябваше да бъде дадено време. Бих казала, че една от грешките на президента при предишните парламенти беше именно тази, че провеждаше консултации в рамките на няколко часа с всички партии. Това не предполагаше възможността да се води какъвто и да е диалог. Това, което се случи в това време обаче, е, че президентът не се превърна в този фактор, който по някакъв начин да мотивира партиите към търсене на диалог. Напротив, независимо от даденото време продължаваше да поддържа огъня на политическата ескалация между партиите, както и между тях и себе си. А това, че политическите сили не използваха времето за разумен диалог, е факт и ние го наблюдаваме и в пленарната зала.
Това е тя:
Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване
Ръководи и координира работата на изследователския екип
Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи
Яна Йорданова
