- Г-н Маринов, през 2021 г. имаше опустошителни пожари в Свиленградско и тогава се оказа, че горялата дървесина се изнасяла за нуждите на мебелна фабрика в Гърция. Допускате ли комерсиални цели с пожарите в този район?
- Категорични сме, че специално в района на Свиленград пожарът е причинен от земеделски производител. Голяма част от пожарите започнаха от земеделски площи и след това навлязоха в горите.
- Как изглежда изгорялата гора?
- Тя е като лунен пейзаж. Ако пожарът е минал върхово, няма шанс гората да се възстанови след това. Ако е ниско, тоест пламъците са до земята, има надежда. Важно е короните на дърветата да не са изгорени.
- Това важи и за иглолистните, и за широколистните гори, така ли?
- Да, и за двата вида гори. Ако короната на дървото не е изгорена, то може да се възстанови. Така че ще чакаме до есента и ако тогава растителността е жива, оставяме природата да си свърши работата. Ако е много повредена и изсъхнала, предприемаме сеч. След това ще чакаме три години. Ако след този период няма възобновяване, започваме залесяване на увредения терен.
В горите се правят просеки за спиране на огъня.
- Обгорените дървета могат ли да се използват и как ?
- Могат, но не и за строителство, защото температурата по време на пожара е висока и това се отразява на качеството им. Но може да се използва като технологичен материал, тоест за изработване на плоскости от дървесни частици и от дървесни влакна за мебелната промишленост.
- Имате ли информация (към 16.07 - б.а.) колко гори са изгорели и каква част са от всички, които имаме?
- Към тази дата са около 55 хил. дка, като броят на площите непрекъснато се променя. От тях по-малко от половината са пострадали от върхови пожари. Това представлява много малък процент, може би под 0,2 процента от горската територия на България. Няма райони, където да има огромни площи на обезлесяване. В Свиленград засегнатите терени са около 120 хил. дка, но повечето от тях са земеделски територии. От пожарите в широколистните гори щетите не са 100%, защото дъбът е с дебела кора. Доказано е, че косматият дъб и церът издържат на подобни пожари.
Пожарите унищожават цели екосистеми, след тях природата прилича на лунен пейзаж.
- Има ли засегнати гори с вековни дървета?
- Не мога да кажа на този етап. Мисля, че дори и да има, те са единични, защото вековните дървета обикновено са на труднодостъпни места, затова и вековните гори са по билото на планините.
- Соларните паркове и ветрогенераторите заемат все по-големи площи. Могат ли да предизвикат пожар? Има ли такива наблюдения?
- До момента нямаме информация да е възникнал пожар в зона с фотоволтаици и ветрогенератори. Голяма част от случаите на пожари са следствие от немарливо и безотговорно поведение на хората. Ето един скорошен случай, на мястото, където са гасили пожар, семейство, което си правило зимнина на двора, запалили огън на открито при вятър.
- Има райони, където забраниха земеделската дейност.
- Да, областните управители на Хасково и Шумен забраниха селскостопанската дейност за определен период.
- Синоптиците обещават още горещи лета. Превантивно може ли да се забрани не само селскостопанска дейност, но и паленето на огън в личния двор при определени температури например?
- Напълно възможно е в бъдеще да се обсъжда подобен подход. В Гърция например глобите за нарушаване на забраната за влизане в определени горски територии по време на пожароопасния сезон са много строги. При нас миналата седмица цяла София се пренесе на Витоша. В това няма нищо лошо, но трябва да се спазват правилата за пожарна безопасност. Имаме дежурни екипи, те проверяват да няма палежи на места по-близо от 100 метра от горски масиви. Вече имаме глобени нарушители.
- Колко са глобите?
- Не са особено високи, те са между 500 и 1000 лева.
- Имате ли достатъчно хора за патрулиране?
- Някои от държавните горски предприятия са пренасочили свои хора за противопожарна охрана. Но българинът трудно се учи на дисциплина. Защото не можеш да гледаш с какви мъки се гаси огън и после да хвърлиш цигарата си на поляната.
- Какъв друг вид профилактика правите?
- В горите имаме десетгодишни планове за борба с горските пожари. В тях са описани дейностите, които ловните стопанства, регионалните дирекции по горите трябва да извършват при възникване на пожари, както и мерките за пожарна безопасност. Сред тях са бариерните прегради и просеки.
- Какво представляват бариерите?
- Това са просеки с ширина от по 20-30 метра, които се правят в горските масиви с висока опасност от пожари. Има и други ивици от 2-3-4 метра, които отделят нивите от горите. Правят се с трактор, като се премахва сухата растителност върху този пласт. Целта е да се елиминира възможността огънят да премине в горите. Но това е предпазна мярка, която работи в началната фаза на пожар, ако някой е изпуснал незагасената си цигара например. Но при тежки климатични условия това едва ли ще помогне.
- Какво трябва да направи човек, ако е в гората, когато види, че има пожар, но няма обхват, за да се обади на 112? Как да го предотвратим или да си помогнем?
- Първото и най-важно правило е, че човешкият живот е на първо място. Ако човек види пожар, трябва да знае в коя посока да се оттегли. Това винаги трябва да е в обратна посока на вятъра. На наклонени терени бягайте надолу, защото огънят се развива нагоре, действието е като комин.
- А какво да правим за потушаването на пламъците?
- Оглеждате се за вода и пясък. С тях може да гаси. В краен случай могат да се направят тупалки от зелени клони, за да се загаси огънят. При поява на обхват е задължително да се обадите на телефон 112, като опишете къде се намирате, има ли вятър, каква е посоката, каква е растителността, за да се подготвят пожарникарите и горските.
- Имат ли горите достатъчно противопожарна техника?
- Разполагаме със 126 противопожарни коли, с които да реагират. Ние можем да бъдем ефективни през първия половин час, но ако това време се загуби, става много трудно.
- Горските стопанства имат ли нужда от хеликоптери?
- Мястото на хеликоптерите не е в Министерството на земеделието и храните. Имаме дронове, с които правим огледи и обиколки. Мястото на хеликоптерите е в МВР, където са пожарникарите, гражданска защита. Тази техника може да бъде използвана от тях и при други видове бедствия и аварии.
- Г-н Маринов, вие гледате положително на изваляването на облаци, съдейки по вашите медийни изказвания. България приложи своето ноу-хау в Румъния преди две години. Какво би било нужно, за да се осъществи такъв проект у нас?
- Трябва да имаме ясна концепция, дългосрочна стратегия, но и развита язовирна и хидрографска мрежа, ако решим да изваляваме облаци. Моето мнение е, че това трябва да се прави не върху определени земеделски територии, а върху вододайните зони в планините, след което реките ще пълнят язовирите и след това тази вода да се използва за напояване. Това може да се направи и през зимата за снежна покривка, но и през пролетта и есента, когато има дъждовни облаци, чиято вода да се съхранява във водоемите. Защото представете си, ако в района няма гори, можем да предизвикаме порои. Затова тази вода трябва да се събира в язовири и през напоителните канали да отива за нуждите на стопаните.
- Следователно е добре, че по Програмата за развитие на селските райони бяха предвидени пари за рехабилитация на напоителни канали?
- Без напоителни канали земеделието няма бъдеще.
- Но всъщност доколко можем да разчитаме на събраната вода, защото все повече специалисти повдигат въпроса, че речните корита са изправени и така водата тече към съседите?
- Този отговор трябва да потърсите от Министерството на околната среда и водите.
- От какво се нуждаят хората в горския сектор, за да бъдат по-ефективни и да улесняват работата си?
- Имаме нужда обществото и хората да бъдат по-отговорни към природата. Не можем да се борим с пламъците, а мнозина да проявяват лекомислена небрежност. С предизвиканите пожари се унищожават стотици хиляди декари биоразнообразие, екосистеми, хвърлят се много средства, човешки труд и енергия за гасене.
- Знаете ли какви средства са отишли за гасене на пожарите в Южна България?
- Все още нямаме тази информация, защото разходите са постоянни. Искам да отбележа, че държавните горски предприятия, за които се говори, че само добивали дървесина, голяма част от борбата с пожарите идва от техните пари. Тоест средствата са от ДГП, а не от държавния бюджет.
Това е той:
- Мирослав Маринов е служебен заместник-министър на земеделието и храните
- Отговаря, координира и контролира изпълнението на държавната политика в областта на горското и ловното стопанство
- Има дългогодишен управленски опит в областта на управлението и ползването на горите
- Бил е директор на Югоизточно държавно предприятие - Сливен
- От 2019 г. до 2021 г. заема длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите
- Завършил е Лесотехническия университет, София
Светлана Трифоновска
