- Доцент Тотева, как се стигна до книгата ви „Стенописи от археологическите разкопки на средновековната българска столица Търново“?
- Това, което е останало като наша средновековна стенопис, най-вече във Велико Търново и околните стари манастири, не е много. Но все пак в резултат на дългогодишните археологически проучвания се събра солидна информация за стенописната украса от епохата на Второто българско царство. А и в доста случаи съм участвала пряко в тяхното разкриване, реставриране и консервация. Всичко това ме накара да се замисля до каква степен би могло да се пресъздаде как са изглеждали тези църкви, които са съществували в средновековно Търново и околността му по тези многобройни, но силно фрагментирани останки. И така се опитах да събера всички тези детайли, да открия стиловите характеристики и да ги определя хронологически.
- Но в тях като че липсват или са съвсем оскъдни изображенията на нашите царе и други исторически личности от тази епоха? Представлява ли това сериозен историографски проблем? Защото черпим данни за тях или от византийските, или от западните извори за това как са изглеждали владетелите ни.
- За съжаление изображенията на нашите владетели както от Първото, така и от Второто царство действително са много малко или частични. В работа си се опираме на това, което е запазено, и търсим някакви допълнителни портретни характеристики в историографските съчинения, а и те не са толкова много. Повечето от тях наистина се намират в запазените византийски или западни хроники. Много малко са българските такива. Затова не мога да не си спомням как преди години имах щастието и удоволствието да попадна на такова изображение върху една керамична плочка от прочутата преславска керамика, което може би е на цар Симеон. След почистване и реставрация настина се оказа, че става въпрос за царско изображение. И все пак може само да предполагаме, макар и с голяма доза сигурност, че това е именно този наш велик владетел.
- От XIII -XIV век няма ли повече запазени неща?
- И от времето на Второто царство нещата не са по-добри. Всяко парче керамика или стенопис от тази епоха, което излиза от земята, е щателно изследвано, но е трудно да се възстанови от тях цялостната картина. Това, разбира се, си има съвсем логическо обяснение. Всяка чужда военна интервенция е засягала най-силно големите и процъфтяващи градове, където е имало какво да се граби. Самото им превземане, особено ако са оказали съпротива, е свързано с разрушения от войските на победителя, дори вече да не имало военна необходимост - просто като отмъщение. Това не е вършено само от османлиите, както става с Търново. Така е в цялата човешка история. Достатъчно е да споменем само опустошенията и погромите, извършени от кръстоносците при превземането на Констатинопол през 1204 г. Пък ако щете и разрушенията, извършени от испанските конкистадори в древните градове на ацтеките и инките в Америка. Затова трябва да се събира и най-малкото оцеляло парченце от това, което е останало от художествената украса в новооткритите църкви.
- Не се ли върши винаги това при разкопките?
- Върши се, но остава неизследвано. Не че искам да кажа нещо лошо за археолозите от предишните поколения - те просто са се интересували повече от конкретни артефакти, търсели са надписи. Това всъщност е било нормално за времето си. Защото до един археолог трябва да има един изкуствовед реставратор, който да отделя и анализира останките от художествената украса на храмовете. А такива тогава са били малко. Сега, слава Богу, има цял факултет към ВТУ „Свети свети Кирил и Методий“, който готви такива специалисти.
- Но все пак са били събирани?
- Да, разбира се, и са постъпвали в музейните фондове. Но с течение на времето те са се губили или самоунищожавали поради лошо съхранение. И въпреки това може да се събере някаква информация за епохата, макар и минимална. На територията на средновековно Търново по археологически път или при запазена оригинална архитектура, каквато е тази на храмовете „Свети Петър и Павел“ и „Свети 40 мъченици“, има достатъчно оцелели стенописи. А и като общ брой църквите са били много. Само в рамките на средновековния град има разкрити 58 храма и още почти толкова в околностите на града. Така че би могло да се събере като информация това, което се намира в тях като стенописно наследство, и тогава да се направи опит и за реконструкция на отделни човешки изображения. Особено много неща се отриха в последните години и не успях да ги вкарам в книгата си.
- Кои са най-интересните от тях?
- През 2018 г. бе открита една църва на Трапезица, която фигурира в плановете под номер 23. Наглед тя е една малка, обикновена църквичка, вградена в крепостната стена. Напълно невзрачна и може би затова е останала извън полезрението на първите проучватели. Но съхранила огромен стенописен материал. Тогава дори стигнахме до известни спорове с археолозите.
- Защо, нали работите в екип?
- Така е, но вече беше есен и те бързаха да приключат с тяхната работа, а това заплашваше с повреда стенописите през зимата. В крайна сметка изкуствоведите надделяхме и успяхме, преди да закрием сезона, да съберем 15 000 фрагмента. Но и до днес още не може да кажем дали ще намерим ктиторско изображение. Засега сме идентифицирали две сцени от Страстната седмица - „Възкресение Христово“ и „Жените мироноски на гроба Господен“. Но това, което досега ни е давало най-голям материал, са разкопките на северната стена на „Свети 40 мъченици“, където имаше фрагменти на човешки изображения. Така след реставрацията се стигна до извода, че те са ктиторите на храма - в случая на семейството на Иван-Асен II. Но все още не може да ги сглобим напълно.
- Явно все още трябва да се задоволяваме с образите на нашите царе от миниатюрите във византийските хроники. Доколко реалистични са обаче те?
- Доста са спорни тези картини. Те дават най-обща характеристика на човека – брада, дълга коса, но не можем да говорим за конкретни портретни характеристики. Друго нещо са вече образите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава от Боянската църква. От запазените изображения от края на XIII и особено XIV в. вече имаме една конкретна и в голяма степен достоверна представа за това как е изглеждала дадена личност.
- Образите от Боянската църква и до днес са извор на патриотична гордост. В учебниците дори се набиваше в главите на децата, че те са свидетелство за еманципирането ни от византийската култура и че сме предтечи на европейския Ренесанс. Доколко обаче е вярно това?
- Наистина е неправилно да се поставят така нещата. Не бива да се опитваме да се разграничаваме от византийското изкуство и да се стремим да докажем, че сме се развивали по някакъв самобитен начин в културно отношение.
Ние принадлежим към една културна общност, наричана още славяно-византийска или православно-византийска. Става въпрос за една велика култура. В областта на изобразителното изкуство тя също в тези векове е еволюирала към един художествен реализъм и самата тя оказва влияние на западното изкуство. Този процес започва още от кръстоносните походи и завършва с т. нар Итало-критска художествена школа от XII -XV век. И едва ли е случайно, че великият испански ренесансов художник Ел Греко е всъщност критянинът Доминикос Теотокополис.
- Ползвахте ли някакви модерни технологии във вашата работа?
- Модерните технологии са чудесни в работата на археолозите - скенерите, ДНК, датирането на артефактите чрез радиовъглеродния метод, компютърните модели и т.н. Но при реконструкцията на един стенопис те малко могат да помогнат. Тук просто трябва да се сглобява късче по късче, като пъзел.
Това е тя
- Родена е във Велико Търново
- През 1983 г. завършва факултет „Изобразителни изкуства” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” с магистърска степен
От 1983 г. е художник реставратор в Исторически музей Велико Търново
През 1989-2005 г. е уредник в отдел „Християнско изкуство” при РИМ-
музей Велико Търново, а от 2005 е завеждащ отдела
- През 2015 г. защитава докторат
- През 2018 г. е хабилитирана за доцент
- Извършила е консервацията и реставрацията на керамични икони от разкопките на Дворцовия манастир и манастира „Св. Пантелеймон” във Велики Преслав, на стенописите от църквата „Свети 40 мъченици”, от храмове в крепостта Трапезица
Константин Събчев
