- Г-н Гълъбинов, от известно време биете тревога, че ни очаква стагфлация. Бихте ли обяснили на достъпен език какво точно означава това?
- Стагфлация възниква, когато има слаб икономически растеж, растяща безработица и висока инфлация. Класическата дефиниция е период, в който темповете на инфлация надвишават тези на брутния вътрешен продукт. Трите характеристики на стагфлацията се дължат на забавения икономически растеж, високата безработица и нарастващите цени.
В днешната инфлационна среда парите на потребителите имат по-ниска покупателна способност. Инфлацията нараства и удря всички, но по различни начини. Повишаващите се цени са по-голямо бреме за домакинствата с по-ниски доходи. Настоящата висока инфлация, съчетана със забавяне на растежа може да доведе до стагфлация.
- Може ли да се направи аналогия със събития отпреди 50 години и сегашните?
- Традиционно има два периода през 70-те години на миналия век, които икономистите определят като стагфлация, като и двата периода се припокриват с рецесии.
Станала е радикална промяна в условията за международна търговия, като е имало депресивни ефекти в различни икономики по света. Съчетаването на растежа на петролните и хранителните цени е създало ефект на неимоверно увеличаване на всички цени.
И тогава е имало война във Виетнам, както сега в Украйна. Така че ситуацията е аналогична и може да очакваме подобни последствия.
- През последните месеци България, а и другите страни по света получиха удар 3 в 1. Ковид пандемия, ръст на цените, война в Украйна. Нека подредим по важност проблемите, които произтекоха от това.
- Икономиката ни претърпя негативни шокове както от пандемията, така и сега от войната в Украйна. Намаля икономическата активност и се увеличиха цените, като това доведе до висока инфлация. Ефектите върху предлагането и цените на суровините се комбинират с последиците от паричните и фискални стимули. Непосредственото икономическо въздействие идва под формата на големи цени на енергията, храните и суровините.
Цените изпреварват увеличението на доходите, като догонването ще стане с известно закъснение. Инфлацията в България за тази година се задържа двуцифрена, като не е изключено да достигне и до 15%. Надявам се скоро войната да свърши и това да помогне за спада на инфлацията, така че да можем да се възстановим като икономика.
- България прие със закъснение бюджета си за тази година, вече се говори, а и се готви неговото актуализиране, публикувана беше бюджетната прогноза на Министерството на финансите до 2025 г. Виждаме, че се разчита все повече на емитиране на дълг. Това здравословно ли е?
- Войната в Украйна може да има мащабни последици за световната икономика. Икономическият растеж да бъде подкопан поради високите цени на енергията и храните.
На този фон годишният темп на инфлация в България продължава да се ускорява. Развиха се процеси въз основа на предпоставките, които имаше още от миналата година.
Раздвижиха се цените в посока нагоре на природния газ, на петрола, на горивата, на храните, на торовете. Това са неща, които имаше като предпоставки от преди поне шест месеца и сега войната подейства като ускорител за всички тези процеси. Наблюдаваме и как се движат международните пазари на суровини в посока нагоре.
В случая това води до увеличени крайни потребителски цени и до увеличена инфлация глобално, в ЕС и в частност в България. Увеличаването на паричните компенсации и помощи вече не са достатъчни за предотвратяване падането на частното потребление. Така допълнителните държавни разходи просто ще увеличават дълга и ще доведат до прекомерната фискална експанзия.
- Планът за възстановяване и устойчивост най-накрая получи зелена светлина от Брюксел. Но също много закъсня. Не смятате ли, че този документ е прекалено “зелен” и поставя под въпрос енергийната независимост на страната?
- Националният план за възстановяване и устойчивост е много важен елемент за стабилизирането на държавата. Затова и беше важно да получим одобрение по плана и да започнат финансиранията по първите проекти до края на годината. Надявам се, че скоро ще успеем да получим пари и първи плащания по плана, откъдето да започнат нови бизнеси, да се разкрият нови работни места, да се плащат заплати, осигуровки, данъци и т.н.
А също и тази година да започнем да усвояваме средства по оперативните програми на ЕС. Наред с тези неща, разбира се, трябва да се опитваме, макар и в това трудно време, да привличаме инвестиции и инвеститори към България, включително по линия на публично-частно партньорство, инвестиции, свързани и с национални големи проекти, които да могат около себе си да привлекат и частни други инвестиции.
- Имате ли рецепта за справяне с инфлацията, каква трябва да бъде политиката на доходите? Защо си оставаме най-бедната страна в ЕС и докога ще е така?
- Добре би било да намалим ДДС на храните от първа необходимост, на лекарствата, а също така да се помисли дали не можем да намалим ДДС на електроенергията за крайните потребители, на горивата - бензин, дизел и природен газ. От началото на пандемията Covid-19 много държави в ЕС си преразгледаха данъчната и акцизната политика. Тези, които имаха намалени ставки преди пандемията, или ги намалиха допълнително, или за някои дори направиха и нулеви ставки. Други държави влязоха в регулацията на директивата на ЕС, която определя по-специално ДДС. Това са мерки, които се взеха през последните две години в повечето от страните в ЕС, можем да го видим като опит, да се поучим и да вземем образци от този опит за прилагане в България. Друга мярка към цените, която да възпира динамиката, с която те растат, е участие на държавата с административни, регулаторни функции.
Държавата може да регулира и посредством пределни търговски надценки на определен кръг от стоки като временна мярка.
Тоест, ако им се променя цената, да се променя само при аргументиране с увеличени производствени разходи за тях, а иначе търговската им надценка да е малка, например 5% търговска надценка на най-необходимите ни стоки. При необходимост, ако имаме спешна нужда и наистина сериозна ситуация с определен вид стоки, за да се избегнат дефицити в системата, да се захранва пазарът от Държавния резерв с определени количества, така че да се успокои динамиката на търсенето и на цените.
- Мнозина казват, че разумната инфлация е двигател на растежа. Освен това благодарение на по-високите цени и постъпленията в бюджета от данъци се увеличават...
- В същото време увеличението на доходите закъснява във времето. Твърде възможно е, ако скоростта на цените продължи да изпреварва скоростта на доходите, да имаме задържане в потреблението или дори и спад в частното потребление, което не е добре. Непосредственото икономическо въздействие върху потребителите идва под формата на големи цени на енергията, храните и суровините. С прекъсването в глобалните вериги на доставки се изостриха стагфлационните условия, които се появиха още миналата година.
Нужна е постепенна бюджетна консолидация, както и политики за намаляване на данъците – намаление на ДДС върху храни, лекарства, енергия и горива, за да се смекчи ударът от нарастващите цени и да се овладее инфлацията. Основните ни икономически цели трябва да са в подкрепа на икономическата активност и осигуряване стабилността на цените. Инструменти за постигане на тези цели са икономическата и социалната политика, както и регулаторните рамки.
- Управлява ни четворна коалиция, проблемите никак не са малко. Изборът на нов гуверньор на БНБ се провали. Как бихте коментирали ситуацията?
- Позицията на гуверньор на БНБ винаги е била ключова. Още повече че от юли 2020 година сме в преддверието на еврозоната. С оглед на предстоящото ни бъдещо членство, което вероятно ще се случи след две или три години, позицията на гуверньор на БНБ е много важна. Скоро ще имаме приблизително същите лихвени проценти като другите държави от еврозоната и за депозити, и за кредити. Ние ще следваме ръстовете на икономиките на другите държави от еврозоната, както и инфлацията, която също ще е в някакви сходни граници. Реалистично е да смятаме, че през 2024 година България ще стане пълноправен член на еврозоната и ще се разплаща с евро. Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и членството на България в еврозоната трябва да са топприоритетите на всяко едно българско управление в следващите години.
- Оптимист или песимист сте за развитието на страната през следващите месеци и години?
- Очаквам спад в търсенето, което може да доведе до свито потребление вследствие на понижените реални доходи на населението. Инфлационният натиск се засилва, докато глобалният икономически растеж се забавя.
Все още не е ясно дали банките ще продължат да кредитират закупуването на жилища при същите условия и темпове. Традиционно българите предпочитат да инвестират в недвижими имоти и делът на собствениците на жилища в страната ни е над 80%. Важно е да се отчете ролята на инфлацията в инвестирането и изобщо в управлението. Инфлацията е обезценяване на парите в резултат от поскъпването на стоките и услугите. Още по-просто – цените растат и с парите, които изкарваме днес, можем да си купим по-малко неща, отколкото вчера.
Сега икономиката връща по-малко добавена стойност и генерира по-ниски доходи. Високите цени от своя страна удрят спестяванията и хората обедняват още повече. Намалените спестявания карат банките да вдигат лихвите и стесняват възможностите за кредитиране на бизнеса.
- Ще можем ли да си плащаме енергийните сметки, ако ситуацията продължава да се влошава?
- Предстоят затруднения и забавяне на плащанията на сметки за потребената енергия и природен газ както от индустрията, така и от битови потребители.
Нужни са данъчни намаления на ДДС и компенсационни мерки, за да се облекчи задаващият се проблем с енергийна задлъжнялост, от която ще се задъхва цялата икономика. А ако до средата на тази година не дойдат пари от ЕК по Плана за възстановяване, тогава ще трябва да се теглят вътрешни заеми през седмица и да се емитират външни еврооблигации.
Това е той:
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.-председател на Комисията за финансов надзор
Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси) Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.
Бил е в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании
Пламен Енчев
