К юстендилката Вася Валентинова, станала известна като Снежанка от САЩ, успя да трогне наши сънародници по цял свят и да помогне на десетки крайно нуждаещи се семейства. Жената с очи на ангел зарази с доброта хора по цял свят, както и жителите на Сан Диего, където в момента живее със семейството си. Тя помага и на жителите на село Раждавица, където е израснала.
За себе си Вася казва, че е родена в Кюстендил в семейство на майка хипар и баща капиталист. Завършила е полувисше в Датския колеж в София, бакалавърска степен по информатика в Сан Диего (SDSU) и специализация по менажиране на проекти в Университета на Калифорния Сан Диего (UCSD). През последните 20 години със съпруга й купуват и управляват апартаменти в Сан Диего, партньори са и в софтуерната компания „Мобисистемс“, базирана в София и конкурираща най-големите в света.
Вася със семейството й на сватбата на сестра й.
Успех
„Родителите ми се разведоха бързо след раждането ми и през 1990 година успях да убедя майка ми, живееща в Кюстендил, да се преместя да живея в София при баща ми. Исках на всяка цена да бъда по-близо до врящия котел от възможности - столицата. След посещение на университета в Оксфорд през 1996 реших, че искам да продължа живота си в САЩ, и заминах. Две години по-късно срещнах съпруга ми, с когото живеем в Сан Диего“, обяснява кюстендилската красавица. За себе си тя казва, че важи поговорката - шило в торба не стои. В Кюстендил тя е имала най-прекрасните учители. Не минавало и седмица, без да влезе в картинната галерия и взирайки се, да рисува бъдещето си. В София е работила от 16-годишна с баща си. Той започва и развива най-успешната фирма в България за внос и продажба на мая за хляб. „Научих се рано на суров бизнес. На 21 години избрах да бъда момичето, но с роля в реалния живот, каквато Мелани Грифит изигра във филма „Работещото момиче“ през 1996. До ден-днешен не съм срещнала момиче, което на 21 се движи с лична охрана, но предпочита да излъже баща си, че отива на Витоша, пет дни след което позвънява от Охайо с 1200 долара в джоба, без право на работа, без приятели, без интернет, без мобилни телефони, сама, но с най-достатъчното: безумно желание за самоиграждане и стабилна ценностна система“, разказва кюстендилката. За две години тя добива финансова и образователна стратегия. За разликата в стандартите Вася казва, че е била главоломна. „Най-важното бе, че имах късмета да избера да следвам съветите на малък предприемач, който ми даде идея как да започна бизнеса с недвижимите имоти. И точно този избор позиционира бъдещето ми на друго стъпало. А беше ли трудно? Мога да напиша книга“, обяснява Валентинова.
Вася с Кристина Димитрова.
Селото
Преди 13 години майката на Вася - Маргарита Иванова, среща прекрасен човек от София, който имал къща в Раждавица. Така семейството се свързва със селото - живо и с много интересни съдби. В същото време и такива, които се нуждаят от най-елементарни нужди като отопление, храни и лекарства, както и обзавеждане. Вася не остава безучастна по време на коледните празници и решава да помогне на хората, трогната от съдбата на всеки един. В кампанията й се включват 32 дарили, които помагат с 3864 долара, или 6640 лева. „Съпричастните са мои близки приятели българи както в живота, така и от Фейсбук. Най-големите трима дарители са с успешни бизнеси. Едни помогнаха с 1000, други със 100, трети с 20, но най-важното е, че абсолютно всеки от тях не само иска, но и прави нещо! Българското емигрантско общество се увеличи значително на брой за последните 20-30 години. Много от нас достигнахме комфортно битово и професионално ниво. Днес много от нас не само милеят и са съпричастни към битието на хората в родината, но са и в позиция да направят нещо“, обяснява за акцията си Вася.
На много бедни е помогнала нашенката в САЩ.
Развитие
От 2001 г. Вася се връща в родния Кюстендил всяка година - и зима, и лято. За града казва, че има развитие, но населението е малко, за да развива бизнес и по-богата културна среда. „Глобализацията стопи полюсната разлика в стандарта на живот, какъвто го помня от 90-те. Социалните мрежи също сверяват часовниците. Нивото на комфортно живеещия българин и на жител, където и да било по света, е вече много подобно. Основното предимство да живея в Сан Диего е възможността да се запознавам с най-проспериращите личности на нашето време, както и възможност за оптимална кариера в наука и технологии. Но пък каква е цената да не мога да гушкам 8-месечната ми племенница?! Подобно на Алеко, казвам: „Обикаляй света, за да обикнеш родината“, разказва още кюстендилката.
Бъдещето
На държавно и лично ниво Валентинова е категорична, че пропускаме да създадем мостове към новите деца на българи, които се родиха и раждат по целия свят. Реално много от тях не се чувстват българи, а пребиваващи в града на мама и татко. Те често не говорят добре български, не познават никого и когато вече нямат нужда от биберон, губят интерес да посещават родината на родителите си. Какво правим, за да се запазим българи независимо от нашето местожителство?! „На 23 декември преди Ковид пандемията с директора на галерия „Владимир Димитров - Майстора“ Валентин Господинов реализирахме първото издание на събитие, което силно желая да се превърне в традиция не само за Кюстендил, а и за България. Бих го нарекла Ден на емигранта. Традиционно емигрантите от Европа се прибират за Коледа и други от целия сват - около 1 август. Всеки град може да направи коктейл в местния културен център, където артисти и занаятчии могат да предлагат изделията си, където се намират изгубени и нови другари. Могат да се правят още повече лагери за деца на емигранти от всякакъв тип: спортни, образователни, артистични. Могат да се образуват социални и културни групи, които да срещат юноши, дори възрастни с подобни интереси. След 20-30 години емигрантство много от нас, живеещи извън родината, губят контакти и среда, а когато загубят и роднините си, малко остава, за да продължава да ни кара да се завръщаме в България“, категорична е Вася Валентинова.
Добротата
Вася казва, че добротата и уважението са заразни и допълва: „Да не забравяме делото на Евлоги и Христо Георгиеви. Да не забравяме Димитър Пешев и клетата Люба Паница. Тепърва градим отново, каквото беше унищожено. Ако Тервел Пулев не беше призовал за набиране на средства за болното дете от Кюстендил, ако кюстендилска телевизия не беше излъчила репортажа „Бъди човек“, може би и аз нямаше да се сетя, че е прекалено лесно да стоплим за месеци 15 човека с дърва за огрев - сънародници, които са без роднини, онкоболни или просто в дълбока нужда. Благодаря на майка ми Маргарита Иванова, която се съгласи в студа да помогне. Благодаря на фотографката Ирина Скендерска, на кмета на Раждавица Стоян Раждавички и най-вече на всички, които дариха, но и на тези, които този път не успяха, но имаха желание. Стореното от нас е много малко, но винаги има друг и повече след правилното вдъхновение! Дерзайте!“, призова още Вася Валентинова.
Жената помага на бедни да си купят и дърва.
Северина Димитрова
