Ш ест града в България да бъдат обявени за стари столици, гласи нов законопроект, внесен в парламента от ИТН. Ако бъде приет, специален статут ще получат
Плиска, Велико Търново, Велики Преслав, Видин, Силистра и Никопол. Предвижда се те да имат допълнително финансиране от държавата и общините. Също така 2 май ще бъде обявен за ден на старите столици.
Под защита
В своята територия те включват археологически резервати и обекти с национално значение. Средновековният град Плиска се намира в община Каспичан, град Шумен. Под защита тук ще бъдат вътрешният град, Голямата базилика и външният град. Със специален статут ще се ползва и целият средновековен град Преслав, а в Търново - Трапезица, Царевец и Момина крепост. Акцентът на Видин е върху крепостта Баба Вида и Бонония, в Силистра - крепостните стени на Дуросторум, патриаршеската базилика и дворецът на хан Омуртаг. Никопол ще е под защита с Никополската крепост в м. Баладжа. Законопроектът предлага 2 май да бъде ден на старите столици, а тяхното финансиране да се осигурява чрез субсидии от държавата, бюджетите на общините, дарения, финансиране по програми от ЕС, приходи от недвижими културни ценности. Ако получат статут на стари столици, шестте града ще обособят и общ туристически маршрут в Северна България.
Отпор
„Обяснимо е днес много градове да се натискат да се окичат със званието „столица”, защото това предполага по-специално финансиране”. Така археологът проф. Николай Овчаров коментира предлагания проект за закон.
Той подчерта, че много други населени места у нас имат правото на подобни претенции. „Къде е Казанлък, край който се намират останките на единствената категорично доказана с надпис тракийска столица – Севтополис?”, пита професорът. И допълва, че много антични градове по българските земи са били любими на световни владетели. Един от тях е Филипопол (Пловдив) - обновен и назован на името на Филип ІІ Македонски, бащата на Александър Велики. “За нас, историците, е напълно ясно, че Охрид е столица на българската държава по времето на българския цар Самуил в края на Х – началото на ХІ в”, казва още проф. Овчаров. “Тук си намирисва на открита лобистика в полза на определени градове“, подозира археологът. И смята, че има други начини да бъдат финансирани определени културни забележителности, стига да има смисъл от това.
Райна Харалампиева
