6-7 пъти се свиха парите, които емигрантите пращат на роднините си у нас, спрямо времената преди пандемията, сочат данни на Българската народна банка.
Числата показва, че през първите три месеца на 2019 г. емигрантските трансфери от чужбина са били общо 269 милиона лева, или по около 90-100 милиона лева на месец.
Преди началото на пандемията в първите месеци на 2020-а те леко се свиват до 237 милиона лева за периода януари-март.
След въвеждането на локдауните заради COVID и връщането на голяма част от гастарбайтерите по родните места емигрантските пари буквално пресъхнаха.
Драстичен спад се забелязва още през миналата година, когато за първите три месеца трансферите са се свили до едва 39,5 милиона лева. Тази сума остава почти без промяна и през периода януари-март 2022-а, като достига 38,7 млн. лв.
В същото време обаче има значителен спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България. За първото тримесечие на годината те са достигнали 1,055 млрд. евро, като се увеличават с 332,6% (811,8 млн. евро) спрямо същия период на миналата година, когато са възлизали на 244,1 млн. евро. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще.
В централната банка изчисляват, че само през март потокът от ПЧИ е положителен и възлиза на 112,5 млн. евро при 41,5 млн. евро за март 2021 г., т.е. близо 3 пъти повече.
Централната банка отчита, че нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на минус с 2,3 млн. евро през първото тримесечие, увеличавайки се с 2 млн. евро спрямо същия период на миналата година.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-март 2022 г. са от Нидерландия (469,4 млн. евро), Белгия (159,4 млн. евро) и Австрия (115,3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Германия (63,7 млн. евро) и Гърция (21,4 млн. евро).
София Симеонова
