В еднъж годишно всеки човек трябва да си прави пълна кръвна картина (ПКК). Разчитането на лабораторните резултати обаче често се оказва почти толкова трудно, колкото да намерим изхода от сложен лабиринт. Пълната кръвна картина обикновено включва над 20 показателя. В предишните два броя ви разказахме за тях, за това какво се крие зад сложните съкращения и за какво отговаря всеки един от кръвните показатели.
Пълната кръвна картина не разкрива всички тайни на организма ни.
Всъщност в кръвта ни има още много показатели, които не са включени в стандартния пакет. Те обаче могат да бъдат изследвани допълнително, за да ни дадат още по-ясна представа за здравословното ни състояние. В последната част на нашия пътеводител ще ви разкажем именно за тези кръвни изследвания.
Пикочната киселина е антиоксидантът с най-висока концентрация в човешката кръв. Обратно на очакванията, тя се изследва не чрез урината, а чрез кръвта. Количеството ѝ се балансира между нормалното производство и елиминирането ѝ най-вече чрез бъбреците. Завишените показатели може да се дължат на неправилна диета, например по-обилна консумация на черен дроб, дивеч, морски деликатеси и алкохол. При по-високи стойности се достига до т.нар. хиперурикемия, която е показател за подагра. Подаграта е матеболитно заболяване, при което в ставите се натрупват кристали на покочната киселина. Високите нива могат да доведат и до образуване на камъни в бъбреците и дори до бъбречна недостатъчност, поради неспособността на бъбреците адекватно да елиминират излишните количества пикочна киселина от организма. Други причини за стойности над нормата са псориазис, чернодробна недостатъчност, туморен разпад, хипертиреодизъм и др. Някои медикаменти, като аспирин, диуретици и др. също може да окажат влияние върху нивата на пикочната киселина в кръвта. Изследване се препоръчва при повишена чувствителност и болки в ставите, подуване и отток в областта на става или зачервяване и лъскава кожа около става.
Креатинът се синтезира в черния дроб и след освобождаването му се натрупва в мускулите, като по този начин организмът ни съхранява енергия, която е необходима за нуждите на метаболитните процеси. Количеството креатинин се поддържа на постоянно ниво, което е пряко зависимо от мускулната ни маса. Колкото повече мускулна маса имаме, толкова по-голямо ще е количеството. Креатининът се отделя чрез бъбреците с урината, но нивото му в кръвта е един от най-важните индикатори за бъбречната функция. Влошаването на бъбречната функция се характеризира с покачване на нивата на креатинина. Серумният креатинин е по-специфичен и чувствителен показател за бъбречната функция от уреята. Въпреки това, при хронично бъбречно заболяване е полезно да се определи както креатинина, така и албумина и серумната урея. Изследвеането се препоръчва при симптоми от страна на уринарния тракт, високо кръвно, след операции, при пациенти с метаболитни заболявания, на хемодиализа или с бъбречни проблеми.
Уреята е крайният продукт от обмяната на белтъците. Произвежда се основно в черния дроб, но може да се образува и от бързо растящи тъкани, например тумор. От черния дроб уреята се пренася чрез кръвта до бъбреците, където се изхвърля с урината. По-малко от 10% от произведената урея се елиминира чрез потта и през гастроинтестиналния тракт. При балансирана диета с умерен прием на белтъци и нормално функциониращи черен дроб и бъбреци концентрацията на урея в кръвта е ниска. Серумната урея се изследва, когато е необходимо определяне на бъбречната функция. При болни на хемодиализа серумната урея се изследва за определяне ефективността на провежданата терапия. Заедно с други показатели уреята е част от панела изследвания, необходими за диагностициране на редица извънбъбречни заболявания, като чернодробно увреждане, запушване на пикочните пътища, сърдечна недостатъчност, кървене от гастроинтестиналния тракт. Повишената концентрация на урея в кръвта, наречена уремия, може да предизвика мравучкане, изтръпване или усещане за преминаване на ток по ръцете и краката, обща отпадналост, обърканост, гадене и загуба на апетит, високо кръвно налягане, отоци, сърбеж и др.
Ако в семейството ви имате майка, баща, брат, сестра или баба и дядо със захарен диабет, е добре да проверявате и стойностите на глюкозата. Това е т.нар. кръвна загар, която се получава от разграждането на въглехидрати и превръщането на гликогена в глюкоза в черния дроб. Двата хормона, които регулират директно нивото на глюкозата в кръвта, са глюкагон и инсулин. Глюкагонът ускорява превръщането на гликоген в глюкоза и по този начин повишава кръвната захар. Инсулинът подпомага навлизането на глюкозата в клетките, стимулира образуването на гликоген и намалява нивата на кръвната захар. При недостатъчни или липсващи нива на инсулина кръвната глюкоза се увеличава значително и се развива заболяването захарен диабет. Високото кръвно налягане, ниският HDL-холестерол и сърдечно-съдови заболявания, са други предпоставки за изследването. При липса на тези критерии тестването за диабет следва да започне на 45-годишна възраст. При получаване на нормални резултати от скрининга, тестът се повтаря през не повече от 3 години.
Какво да запомните
Най-важното, което трябва да запомните е, че лабораторните резултати не са диагноза, а основание за такава. Ето защо, ако стойностите ви са извън референтните, не бързайте с притесненията. Това зависи от много неща, включително пол, възраст, килограми, придружаващи заболявания, прием на медикаменти и др. Освен това много от показателите са свързани помежду си, така че повишаването или занижаването на един от тях, не е задължително признак за проблем. Припомняме ви, че СУЕ или т.нар. скорост на утаяване на еритроцитите може да е маркер за възпалителен процес или скорошно боледуване.
Сходен, но по-прецизен показател е CRP, познат още като С-реактивен протеин. Левкоцитите, които се отбелязват като WBC, лимфоцитите, които се отбелязват като LY и моноцитите, които се отбелязват като MO, отговарят най-общо за защитата на организма. RBC са еритроцитите, които пренасят кислород до клетките, а HGB е хемоглобинът, който пренася кислород от белите дробове към тъканите. Хематокритът – HCT също играе главна роля в доставката на кислород. Важен показател е и PLT или тромбоцитите, които имат функцията да спират кървенето при съдови наранявания. Липидният профил или т.нар. пълен холестеролов тест пък е важен показател за работата на сърдечно-съдовата система
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Пътеводител на кръвните изследвания
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Пътеводител на кръвните изследвания ЧАСТ 2
Поли Пантева
