Т емата за Илиан Илиев и сблъсъците му с Левски е една от най-обсъжданите в българския футбол в последните години. „Сините“ фенове не могат да го търпят, след като в техните очи Илиан, както и играчите му са свръхнадъхани в тези мачове. А срещу останалите от големите ни отбори не показват такава стръв. Привържениците на „сините“ са убедени, че и те, и любимият им клуб не заслужават такава злоба от страна на Илиев, след като той им бе голям любимец в първата половина на 90-те години на 20-и век. Илиан пък от своя страна и до днес не крие, че е обиден от това как бе освободен от Левски през април 2013 година. Той е убеден, че е имал всички шансове да стане шампион и да вземе Купата на България. Оплака се, че при загубите му се казвало, че по-важни са точките, а когато е побеждавал със „сините“ по-важна била играта.
В крайна сметка действителността в момента е следната – напрежението между Илиан и Левски е огромно, въпреки че минаха много години от раздялата му със „сините“. А няма и някакви индикации, че скоро ще има нормализация между него и клуба от „Герена“. Нека обаче да погледнем фактите от неговото време в Левски, за да преценим по-категорично дали има основание Илиан да се сърди или – не. Първото нещо, което се набива в очи е, че тогава в Левски нямаше финансова криза. Отборът бе много добре с парите и на Илиан Илиев му бяха взети солиден брой играчи през лятото – 7, както и през зимата – 6. В следващите редове ще ги изброим поименно. Това бяха хора, които или Илиан Илиев лично ги е искал, или ги е одобрил след като са му ги предложили. Изключваме вариант да са му ги натресли, без да ги е искал. Ако е било така, то Илиан щеше да го натърти в поне 15 интервюта през тези години. Но да погледнем самите сделки. През лятото на 2012 г. му бяха доведени двама централни нападатели – Базил Де Карвальо и Жоао Силва, плюс халфовете Роман Прохазка и Марсиньо, крилата Илиян Йорданов и Агиеманг Опоку и защитникът Димитър Везалов. През зимата бяха привлечени вратарят Михаил Иванов, Рене Михелич, Стефан Велев, Пламен Димов, Милен Василев и крилото Гари Родригес. Единственият играч, за когото много се говореше, че ще дойде, а в крайна сметка това не се случи, беше Кевин Бру. Това момче беше национал на Мавриций и се появи на „Герена“ през следващия сезон, когато Илиан Илиев вече го нямаше в клуба. От това, което показа, не останахме с впечатление, че е извънземна класа. И едва ли е щеше да гарантира на Илиан, че Левски щеше да спечели всичко с него. Има и една тънка нишка тук, която не е за изпускане. През лятото „сините“ го взеха със свободен трансфер, а не срещу близо милион, колкото им искаха за него през зимата. Трябва да отбележим също, че „сините“ се бяха разминали вече с една от целите, които им бяха поставени - влизане в групите на Лига Европа. Това за го обяви лично тогавашният силен човек в клуба Иво Тонев. Какво обаче се случи? Левски отпадна позорно още от първия си съперник в Европа – Сараево. Да, точната дума е позорно. Можете да я замените със срамно, но не и с по-мека. Съперникът бе много, много слаб. Това се доказа още в следващия кръг, когато бе елиминиран от известния със своята неизвестност тим на Зета Голубовци. Ако не знаете откъде е този тим ще ви помогнем - Черна гора. Онзи Левски, на Илиан Илиев, бе длъжен да елиминира тези два тима – първо защото бе по-силен от тях, и второ – защото си бе поставил за цел груповата фаза на турнира. Ако се бе справил с тях го чакаше плейоф със силен противник като ПСВ Айндховен. Никой обаче нямаше да се сърди на Илиан, ако бе отпаднал от колоса от Нидерландия. Той обаче сякаш бързаше да отпадне от Европа и да се съсредоточи върху титлата и Купата. Останахме с впечатление, че хич не го заболя провала в тези мачове. Те бяха като досадно задължение за него, което час по-скоро трябва да му се махне от главата. Когато се надигна недоволството след фиаското в Сараево и феновете дойдоха да обиждат играчите на тренировка, Илиан и пред тях, и в публичните си изяви казваше: „Оставете ни да видим дали ще станем шампиони и дали ще вземем купата, пък тогава ни плюйте“. Нито намек, нито вопъл, нито стон за оставка. А когато собственикът е казал, че целта е групи на ЛЕ и отпаднеш не кръг, а три преди тази фаза, е отвсякъде провал. Илиан обаче нито подаде оставка, нито някой му я поиска.
Какво стана после? С Илиан Левски загуби дербито с ЦСКА с 0:1, с гол Серж Нюаджи. Това бе първото попадение на звездата от Того като професионалист! Загуби и другото дерби с Лудогорец в Разград – с 1:2.
Дойде пролетта дял. Тогава Левски, след отвратителна игра, се издъни на „Герена“ срещу последния – Монтана! 0:0! С недомлъвки на пресконференцията Илиев подаде оставка. Все пак намери сили. Тя не бе приета, след което дойде следващата издънка срещу друг непретенциозен тим – 1:1 с Пирин Гоце Делчев. Тогава вече на връщане към София се разиграват събитията в прохода Предела, където феновете спират автобуса и казват на шефовете, че Илиан е за освобождаване. И това се случи. Това обаче кара Илиев да озверява, когато дойде мач с Левски. От време на време едва се удържа и мята топката в лицето на играчи на „сините“, когато тръгват да изпълняват тъч. Но да теглим чертата и да направим рекапитулация на представянето му в Левски – провал в Европа (срещу Сараево, като и до днес няма отстранен тим в турнирите и с Берое, и с Черно море), провал в дербитата (загуби от ЦСКА и Лудогорец), провал срещу малките отбори (0:0 с последния Монтана на „Герена“ и 1:1 в Гоце Делчев). Да, Левски бе на второ място, когато бе уволнен. Но истината е, че в онзи тим не носеше никаква тръпка с играта си и не успя да запали феновете. Да, по-късно „сините“ изпуснаха и Купата, а след това и титлата. И то по болезнен начин. Но дори и най-големите фенове на Илиев едва ли имат доводи, които да извадят, за да опровергаят действията на шефовете на Левски в онзи момент, когато хората със сопи бяха готови да бият наред – от треньорите до служителите в клуба. И едва ли това трябва да е повод за злобата на Илиев. Трябва да прибавим, че той бе една от малкото легенди на клуба, които отказаха поканата да присъстват на юбилея през 2014 година. Може би бе единственият, който можеше да дойде, но не пожела. А все пак да не забравяме, че този клуб до голяма степен направи от Илиан Илиев това, което той е. Най-престижните успехи във визитката му са благодарение на Левски – титлите, купите, трансферът в Бенфика. Цялото ни уважение към родния му Черно море, но от „Тича“ нямаше да може да осъществи трансфер в един от колосите на европейския футбол, какъвто са „орлите“ от Лисабон – двукратен европейски клубен шампион и отбор, който най-често е ставал шампион на Португалия. Оценявайки качествата му, Левски плати навремето рекордните 2 милиона лева на Черно море, за да го вземе. Постигна много със „сините“, публиката го обичаше. Да се чудиш откъде идва тази омраза към Левски. Нашето мнение е, че отдавна трябваше да е преглътнал 2013 година. Но това едва ли ще се случи. И той ще продължава в този дух. Затова не трябва да се чуди, че на „Герена“ го посрещат като чобанин, а не като идол.
ПЕТЪР ПАВЛОВ
