Легендата на ЦСКА Аспарух Никодимов навършва 80 години днес. 6-кратен шампион с „армейците“ и 5-кратен носител на Купата на България като футболист. В тима на „червените“ е, който достига до полуфинал в турнира за КЕШ. За националния отбор има 25 мача и 8 гола. Участник на световните първенства през 1970 и 1974 г., като по терените на Мексико и Германия играе в 4 мача и вкарва един гол. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико 1968. Един от най-добрите дефанзивни халфове за времето си. Като треньор Паро извежда ЦСКА до 4 последователни титли между 1980 и 1983 г., а също печели един път и Купата. В този период „армейците“ достигат до четвъртфинал и полуфинал за КЕШ. Елиминират отбори като Ливърпул, Нотингам, Монако и Реал Сосиедад. При втория си период начело на ЦСКА печели титлата през 1992 г. Женен, с две дъщери – Десислава и Елица, която е омъжена за треньора на волейболния ЦСКА Александър Попов. Елица го дарява и с две внучки.
- Г-н Никодимов, как ще посрещнете рождения си ден?
- Нищо по-специално не съм запланувал. На къщата край морето съм. Дъщерите и внучките може да ме изненадат.
- Надявам се, че ви намирам в добро здраве. Каква е ваша рецепта за дълголетие?
- Човек трябва да се нагажда към живота. Също така е хубаво повече да се движи. Да има физическа работа и да не се заседява много на едно място. На тези години естествено, че не се товаря много с работа. Залагам предимно на разходките. Имам си едно кученце, с което се разхождаме. Правим най-малко по 3-4 км. Не пазя диети. Просто гледам да не преяждам.
- Каква е равносметката ви за тези 80 години?
- Мисля, че съм свършил някаква работа все пак. Сигурно е можело и малко по-добре. Можех да постигна повече и като футболист, и като треньор. Все пак обаче мисля, че това, което съм направил, не беше лош резултат. В чисто човешки план съм щастлив, че съм здрав, че се движа и мога да си свърша работата. Основното е, че трябва да си здраво стъпил на земята. Каквото си могъл, си направил, не да си вдигнеш носа нагоре и да не виждаш кой върви около теб. Аз съм човек от народа, излязъл съм от село. Сигурно винаги ще се намери някой, който е недоволен от мен. Но пък иначе животът нямаше да е интересен. А пък и това те подсеща, че нещо не си свършил докрай. Може и да си го свършил, а някой да си мисли, че може да го направи по-добре от теб. Но не идва да се кандидатира, а го прави само на приказки.
- Миналия месец друга легенда на ЦСКА – Димитър Пенев, навърши 80 години.
- Поздравих го, все пак ми е батко (смее се). Изключително много го уважавам. И двамата сме шопи и се разбираме само с поглед.
- Поддържате ли връзка и с други ваши бивши съотборници?
- Разпръснахме се. Чуваме се с някои. Други пък си отидоха от този свят. Тези, които сме останали живи, се виждаме на сбирките, които ЦСКА прави около Коледа. Това е животът, нищо не можеш да промениш. Шопите казват: „Какво е на глава писано, то на камък не ходи.“
- През миналия сезон беше създадена „Ложа на ветераните“ за мачовете на ЦСКА. Защо не ви видяхме?
- Живея повече в провинцията. А и какво да гледам!? Искам да гледам българи как играят, но такива почти няма. Не ми трябват чужденци, които са некадърни.
В ЦСКА трябва да бъдат налагани повече играчи от школата като Петко Панайотов, смята Никодимов.
- Преди време новият спортен директор на ЦСКА Бойко Величков каза, че за да има успех, ядрото на отбора трябва да е от български футболисти.
- Това сигурно го е научил от мен, защото съм му бил треньор (смее се). Но това е така.
- Според вас ще се справи ли Величков на поста?
- Не мога да кажа. Бил съм му треньор, но това беше преди много време. Как се е променил и развил, не съм запознат. Вярвам, че ще работи здраво, нека бъде смел в решенията си. Пожелавам му да успее момчето.
- Какво е вашето обяснение за кризата в ЦСКА, която продължава вече втори сезон?
- Много неща са. Голямото текучество и постоянната смяна на футболисти. Също така не се обръща достатъчно внимание на школата и талантите, които излизат от нея. Не се работи с младите, така че, като влязат в мъжкия отбор, да не им трябва много време и да заиграят, защото те се раздават много повече от чужденците. Знаят какво означава ЦСКА, защото им е на сърцето. Но за да се случи това, треньорите трябва да имат достатъчно опит и в работата си с деца. За мен един треньор се учи най-много именно в детско-юношеските школи. Аз бях треньор на деца три години. Пак ще кажа – мисля, че повече българи трябва да играят в ЦСКА. Смятам, че и треньорът трябва да е българин. Чужденците с нищо не са по-добри от нашите треньори.
- Защо Александър Томаш не успя?
- Той нямаше много опит. Имаше самочувствие, но не му се получи. Преди това беше водил по-малки отбори и това явно също имаше значение. ЦСКА е голяма хапка. Същото е в Левски, а вече и в Лудогорец. Не можеш да не си подготвен и да отидеш и да се учиш в тези отбори. Може би и футболистите не бяха на нужното за ЦСКА ниво.
- ЦСКА стигна до последната си титла през 2008 г. През този век пък само три пъти стигна до първото място в първенството. Според вас губи ли клубът от блясъка си и от предишното си величие?
- Губи, но и другите не спят. Появи се и друг богат клуб – Лудогорец. Сега и Левски се събуди. ЦСКА има големи възможности. Новият собственик няма финансови проблеми. Ако има хора, които да си свършат работата, говорим за селекцията, отборът има потенциал да тръгне нагоре и отново да е на върха. Има хора, по-млади от мен, които могат да помогнат. И Стойчо (Младенов – б.а.), и Ради (Здравков – б.а.), и Гошо Илиев. Дори и да не ги назначават, а само да се допитат до тях.
- Сега се строи нов стадион. Може ли това да даде необходимия тласък на ЦСКА да тръгне отново нагоре?
- Щом оттам се започва, значи работата е сериозна. Явно, че тези хора не са еднодневки и мислят за този клуб. Те са цесекари и искат да направят нещо, което да се помни. Новият стадион със сигурност може да е стимул, но без отбор няма как да стане. Това е най-хубавото, което се случва. Футболистите също трябва да си дадат сметка къде са попаднали и какво ръководство има зад тях. За момента обаче не съм възхитен от представянето им. Не искам да съм черноглед и да критикувам, но в ЦСКА никой не те чака. Практиката е, че един треньор не вдигне ли отбора за 2-3 месеца – и хайде, заминава. Трябва нещо ново да внесеш. Настроение по време на тренировките да създадеш. Да си близо, в контакт с играчите. Да им обясниш добре какво и искаш от тях.
- Как прекарвате лятото?
- Върша различни неща по двора. Разхождам се и ходя на плаж. Седим на морето със съпругата ми до късна есен, понякога и до ноември сме изкарвали, зависи от времето. Имаме градинка, жената се занимава. Аз сядам вечер, когато салатата е готова. Шегувам се – когато трябва, помагам. Салата хапвам, но не пия ракия от доста време. Или поне много рядко се случва да си сипя по 20-30 грама. Приключих отдавна с този спорт. Край морето се чувствам много добре. Ходя напред-назад. Мога и да се затичам. В кръга на шегата, дори се замислям да се върна да поиграя малко, от някои може и по-добре да се справя (смее се).
80 факта за 80-годишния юбилей на Паро - в хартиеното издание на „Мач Телеграф”
Иво Цукев
