Н елепо подбраният състав и тактическата несъстоятелност на Младен Кръстаич костваха тежка загуба на България при гостуването в Будапеща. Трагичното първо полувреме, в което селекционерът ни предложи нова доза шльокавица, на практика ни отказа от преследването на обявената цел – класиране за Евро 2024, още след втория мач. Като се започне от гостите в студиото на БНТ Михаил Мадански и Велизар Димитров поредица от футболни шефове, треньори, бивши и настоящи играчи не спестиха критики и използваха и доста ирония, за да вземат отношение към гротескното представяне на осакатения и от доста контузии отбор.
Извън крайните позиции на различни фенове, които и друг път открито са осмивали играчите, сериозните и аргументирани атаки с право са насочени най-вече към селекционера и управляващите процесите в родния футбол. За да не повтаряме изложените още след двубоя с Черна гора позиции, относно сбърканата цялостна стратегия за „подмладяване“, липсата на ясна тактическа концепция от страна на треньорския щаб и лошият подбор на футболисти, просто ще изчакаме тези, които твърдят, че носят отговорност да я понесат. През това време може да се позабавляваме с остроумията, с които ни бомбардират в социалните мрежи легитимни, а и анонимни, но доста оригинални автори.
По-добре да е създаваме вицове от трагедията, към която и доста политически отговорни фигури са съпричастни. Защото имаше период, в който унгарците бяха много далеч зад нас във футболно отношение, въпреки огромните си традиции. Сега срещу нас изглеждаха така, сякаш могат успешно да се мерят със суперсилите в този спорт. И от централата, ако обичат, да не се оправдават с това какво прави премиерът Орбан. Тази мантра за слабия държавен ангажимент, може да важи донякъде за инфраструктурата и конкретно за липсата на модерен национален стадион, но не правителството може да подбере управленските кадри в клубовете, да подобри нивото на квалификация на треньорите и да разпише програми, с които по естествен път да се подобри работата в школите, за да създават конкурентни спортисти.
Очевидно с императивно ограничаване на бройката на чужденците не става. Държавата може да се погрижи за по-ефективна организация и функциониране на масовия спорт, трябва приоритетно да подпомага аматьорите и да партнира на Българския футболен съюз по наистина смислени и аргументирани програми. Отговорността на държавата е да използва своите инструменти за въздействие, за да уреди въпроса с образованието и научно-методическата подготовка. Не ни е нужен поредния автократ, който да налага решения, да спуска протежета и да разпределя пари, без да е ясно за какво точно е по-добре да бъдат похарчени и дали изобщо ще стигнат за това, за което се отпускат. Все повече примери ни убеждават, че не липсата на финанси е големият проблем на българския футбол. КАДРИТЕ! Те са тези, които го съсипват и те са тези, които могат да го спасят. Стига да са правилните.
ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ
