0

Л егендата на украинския футбол Андрий Шевченко говори за ужаса в Украйна. Носителят на „Златната топка“ за 2004 година застана пред бившия играч на Ливърпул, а сега журналист, Джейми Реднап, за да изпълни своята мисия да показва и разказва какво се случва и да набира помощи за бедстващите си сънародници.

Андрий Шевченко научил, че Киев е под обстрел, от майка си Любов. „Събуди ме телефонът. Беше мама...“  Той спира, хвърля химикалката, става и отива до прозореца, за да се успокои и събере мислите си. „Съжалявам. Не е лесно“.

 

Гласът му трепери, но продължава: „Тя каза: „Войната започна“. Не вярвахме, че ще се стигне дотам“. Неговата майка вече не е в Киев, но остана в Украйна. „Усещаш всяка една бомба, тъй като къщата се тресе. Това е войната. Стигнахме до ниво, в което руснаците са обградили града и просто бомбардират. Болезнено е. Няма възможност за хуманитарен коридор. Мама е там. Сестра ми е там. Чичо ми, братовчед ми, приятелите - някои от тях са на фронтовата линия. Те се бият за нашата страна, за свободата, за избора ни, за честта“, казва 45-годишният бивш капитан на Украйна, който има 48 гола в 111 мача за националния отбор. Пет години беше и селекционер, извеждайки тима до 1/4-финал на Евро 2020.

Синове

 

Като любящ син опитал да убеди майка си, която заради здравословни проблеми се нуждае от специфични грижи, да мине през границата. Тя обаче избрала да остане наред с много други майки, бащи, синове и дъщери.

„Позицията на президента Володимир Зеленски е много важна - казва Шевченко. - Той можеше да напусне, но отправи ясно послание, че ще остане и ще защитава страната. Думите му обединиха украинските хора, които бранят демокрацията си. Русия не е добре дошла“.

Шевченко седи в библиотеката и разговаря с приятеля си от 15 години Джейми Реднап, който го пита как обяснява случващото се на своите синове - 17-годишния Джордан, Кристиан (15), Александър (9) и Райдър (7).

„Казвам им истината. Те трябва да знаят. Тъжно ми е за журналистите, които губят живота си. Тези, които са на предната линия, предават истината за войната и понякога биват убивани. Джордан, най-големият ми син, дойде с мен на протест в Лондон. Много е трудно за моето семейство, но знам колко тежко им е на хората в Украйна, които постоянно се борят за живота си. Украйна е независима 30 години. Точно по това време започнах да играя футбол. Горди сме и знаем, че няма как някой друг да ни диктува“.

Този „някой друг“ е президентът на Русия Владимир Путин, но Шевченко отказва да споменава името му.

Бежанци

Вместо за него Андрий иска да говори за случващото се със сънародниците му. За 6-годишната Таня, която умря заради дехидратация в руините на дома си в Мариупол - в агония и сама, след като семейството й беше убито. Шевченко казва, че трагичните истории като тази на Таня засилват желанието му да помогне.
Съпругата му Кристен също е ангажирана в оказването на помощ на семейства, които искат да напуснат Украйна. „Невероятен е начинът, по който светът подкрепи Украйна. Това означава много за нас. Не сме сами“.

На стената в библиотеката има изписан подходящ цитат от Уинстън Чърчил: „Ако минаваш през ада, продължавай да вървиш“. Няколко книги зад Шевченко също кореспондират на нашия разговор.
Бившият футболист отново и отново се връща към ада в Украйна. „22 дни“, казва, броейки. Той има приятели от Русия. Играел е с футболисти от Русия, имаше руснак - Роман Абрамович, за собственик в Челси. Реднап пита: „Какво чувстваш сега, когато те питам за Русия?“. Шевченко отговаря: „Имахме дълги и силни отношения, но не мисля, че това ще се върне. Нищо няма да е същото. Но също така знам, че има много руски хора, които искат да спрат войната“.

Натиск

Общи приятели описаха Андрий като „дипломатичен човек“ в разговори преди интервюто ни. Той обаче няма как да е неутрален, когато става въпрос за руската инвазия. „Напълно съм съгласен руските спортисти да бъдат извадени, докато не спре войната. Трябва да се окаже натиск. Руският президент – не искам да споменавам името му, нарича това „специална операция“. Това не е специална операция. Биват убивани невинни, хората са обградени, градовете са бомбардирани“.

Шевченко пет години беше селекционер на Украйна и изведе националите до 1/4-финал на Евро 2020.

Шевченко пет години беше селекционер на Украйна и изведе националите до 1/4-финал на Евро 2020.
Getty Images

В деня на срещата ни Шевченко беше провел разговор с Ярмоленко, украинецът, който вкара победния гол за Уест Хем срещу Севиля в Лига Европа предната вечер. „Повтарям на момчетата да продължат да играят, защото го правят за страната си. Зинченко, Миколенко, Ярмоленко, Яремчук - много е важно какво послание отправят. Обаждам им се, подкрепям ги. Всеки може да даде своя принос. Моля ви, продължете да говорите за Украйна. Така усещаме, че не сме сами. Подкрепяйки нашите спортисти, вие подкрепяте всички нас“.

Повечето футболни фенове направиха точно това. Но тези на Челси, които аплодираха Шева между 2006 и 2009 година, запяха името на Роман Абрамович. „Историята, която Челси написа, не може да бъде изтрита. Привържениците на „сините“ винаги ще бъдат зад клуба, защото го обичат. Знам, че моментът е труден. Но моля всички да не забравят кои са важните неща. Искам само едно: да върна мира в моята страна, да спра убийството на невинни хора, да спра убийството на деца. Знам, че всяка война е жестока, но няма как да застана зад нея. Аз самият съм баща на четири деца, Джейми. Няма как да подкрепяме такова нещо. Невинни деца умират без причина. Това е, за което работя - да спра тази война“.

Чернобил

Известен цитат на Бил Шенкли гласи, че футболът е по-важен от живота и смъртта. Така бившият мениджър на Ливърпул подчертава колко много означава играта за всички нас. Тази красива игра обаче изобщо не вълнува Андрий Шевченко, когато се случва нещо толкова грозно.

Футболистът е роден в село близо до Киев. Спомня си случка от детството със своя покоен баща Николай, който бил част от танков полк в Съветския съюз. „Когато избухна Чернобил, все още бяхме част от СССР и режимът пазеше всичко в тайна. Татко обаче знаеше, защото беше в армията. Донесе у дома машина, която замерва радиацията. Играех футбол, ритнах топката високо и тя са озова на покрива на сградата. Намерих начин да се кача горе и там намерих още шест или седем топки. Занесох няколко у дома. Татко взе една и я тества. Скалата скочи до небесата. „Трябва да я изгорим“, каза той“. Ето ви още една истинска история“, разказва украинецът.

Сега животът на милиони украински деца също се променя и никога няма да бъде същият. „Татко беше корав човек. Много корав. Сега обстоятелствата направиха моите сънародници корави. Всяка една секунда от тази война някое украинско дете се превръща в бежанец. Цифрата ще расте“.

Тарас Шевченко е украински поет, който умира през 1961 година. Сега неговият бюст гледа към руините на разрушен блок в Бородянка. В една от поемите си той пише: „И душата ни не загива. Волята не отслабва“. Шевченко поглежда надолу и се замисля над тези думи, които знае добре. „Това послание е в нашите сърца от много, много време“.

За последно той беше треньор на Дженоа. Може би някой ден отново ще прави тактиката, не и преди да настане мир. Дотогава ще бъде един украинец в Англия, който прави каквото може, за да осигури хуманитарна помощ за родината си.

Шевченко Украйна война