П рез август миналата година говорихме с двама треньори (Брюно Ирл и Оливие Дал'Олио), както и с президента на Реймс Жан-Пиер Кайо за предстоящия турбулентен сезон в Лига 1 с 14 изпадащи. След това Ирл и Дал'Олио бяха уволнени, а Кайо посочи вратата на Оскар Гарсия. „Знаехме, че ще има страхотно напрежение“, признава Юбер Фурние, който оглавява Националният технически департамент на френската футболна федерация – органът, който отговаря за подготовката на треньорите в страната.
От началото на сезона 9 клуба вече направиха треньорска рокада. Това е рекорд от 2015-16 насам. Тогава смените бяха общо 10 и само 6 на полусезона. По онова време разпределението бе новоназначените бе 50:50 по оста външни кадри или хора вътре от клуба, които поемат първия отбор. Сега обаче вътрешният ресурс преобладава. Разбира се, накъде залагат на сигурно с опитни кадри като Лион с Лоран Блан и Оксер с Кристоф Пелисие, но други като Реймс (Уил Стил), Страсбург (Матийо Льо Скорне) и Ница (Дидие Дигар) залагат на младоци без лиценз. „Винаги е имало временни кадри, но днес те наистина са доста“, признава Жан-Пиер Бернес, агентът на Дидие Дешан.
Един клубен в бос в частен разговор просто ни каза – Франция няма треньори. Разполагаме с две големи имена като Зидан и Дешан, но след тях предлагането е доста ограничено. Бернес и Фурние са възмутени от подобни разсъждения, квалифицирайки ги съответно като „обидни“ и „идиотски. Това обаче не променя факта, че президентите предпочитат да използват собствени кадри, въпреки че, ако погледнете списъка на треньорите с лиценз, които си търсят работа, свят ще ви се завие.
„Занаятът наистина се промени брутално и плашещо. Нашата работа по начало е несигурна, но е днес е станала още по-несигурна“, анализира Сабри Ламуши, който води Кардиф. „Стана ужасно“, приглася му бившият наставник на Ниор Денис Рено. Безработните треньори наистина имат сериозен проблем. Те са притиснати от конкуренцията на младоци, които излизат евтино на клубовете. Глобите от 25 000 евро на мач за треньор без лиценз не могат да спрат този дъмпинг. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че един треньор с репутация и дългосрочен договор може да доведе до финансова катастрофа в случай на отпадане. Бернес обаче е на мнение, че последното е само детайл. „Във футбола резултатите са най-важни. Когато един президент наема треньор, той не мисли за заплатата му, а за това на кое място ще класира отбора. В икономически план да изпаднеш е кошмар. Ако се стигна дотам никакви икономии няма да ви помогнат“, категоричен е мениджърът.
Цялата разработка четете в днешния брой на Мач Телеграф
