В ратарят с български корени Александър Георгиев прави силен сезон за Колорадо Аваланч, но натоварването върху него е огромно.
Пред „Денвър пост“ той разказа, че от стреса го спасяват книгите. Откакто резервният страж на носителите на купа „Стенли“ - Павел Францоуз, получи травма за втори път, върху плещите на Георгиев се стовари двойна отговорност.
От началото на сезона той има 47 мача, а в началото на януари му се събраха 12 поредни и се заредиха загуби. След почивката по празниците процентът на неговите спасявания (от общо брой удари към неговата врата) в 7 от двубоите беше 87.7% – единственият му сериозен спад в иначе впечатляващия сезон.
“Усещах, че му стоварвам прекалено напрежение“, отчита треньорът Джаред Беднар, който след новото влизане в бокса на Францоуз посъветвал ценния си играч: „Опитвай се да изключваш между мачовете и мисли за нещо различно от хокея. Разсейвай се с нещо приятно. Гледай сериали или чети“.
Така че роденият в Русе Александър, който на 10 февруари отпразнува 27-ия си рожден ден, намерил спасение в хобито си от последните години. И отворил поредната книга. Заложил на „Фамилия Картие“, в която Франческа Картие Брикел изучава историята на бижутерийната империя, създадени от нейните предци в Париж в годините на Френската революция. Както е описана в сайта за запалени читатели Goodreads, романът „разкрива неразказвани досега драми, романси, интриги, предателства и други“.
В 8 от следващите 9 мача процентът на Александър значително се подобри – 92.9. Сега той е в топ 5 на вратарите по победи за 2022/23 със среден процент 91.8.
Амбиция
„Книгата за „Картие“ е петата ми за годината, а е доста дълга“, усмихва се Георгиев, който в навечерието на 2023-та си поставил за цел да прочете 24 книги. „Реших да не си поставям трудна задача. Защото някои книги отнемат 8 часа, други – 24. Така че ще видя как ще потръгне“, обяснява хокеистът, който на годинка се мести да живее в Москва, където баща му Георги е завършил инженерство като стипендиант на АЕЦ „Козлодуй”. Той държи синът му да стане професионален спортист. Спират се на хокея заради изключителната му популярност в Русия и възможностите за реализация. Първите си стъпки той прави в школата „Московски пингвини“, финансирана от Питсбърг Пенгуинс и ХК ЦСКА.
Паралелно с това бил откърмен с любов към книгите. Бил само на 4 месеца, когато майка му Наталия започнала да му чете приказките на Пушкин за приспиване. „Той беше много спокоен и слушаше внимателно - пише тя в съобщение по WhatsApp. - На 6 вече четеше доста добре. Знаеше много стихове наизуст“.
Някъде на тази възраст той започва да учи английски. Поредицата за „Хари Потър“ поглъща първо на руски, а после си я поръчва на английски за осмия рожден ден. Прочита книгите в обратен ред. „Лесно е да се чете на английски. Винаги съм мечтал да играя в Америка и знаех, че трябва да науча езика. „Хари Потър“ е една от тези книги, които те поглъща. Помня, че чаках всяка следваща да излезе, а после гледах и филмите“, умилява се Георгиев.
За да се сети коя му е любимата част, той напряга паметта си: „Тази, в която Хари получава Хитроумната карта... (“Затворникът от Азкабан“ - б. р.) Започват да изследват. Чичо му е на свобода и го преследва“.
Баскетмания
Като тийнейджър Георгиев, който става руски младежки национал, вече говори добре английски и гледа анимация на този език. Покрай списъците с книги за лятната ваканция се запалва по класиката. Родителите му си спомнят, че той е бил особено увлечен по Антон Чехов. По-късно в негова любима книга се превръща антиутопията на Джордж Оруел „1984“, а последната, която много го впечатлява, е Go Up for Glory. Започва мемоарите на Бил Ръсел няколко месеца след като иконата от НБА умира миналия юли.
Всъщност, докато растял, Георгиев харесвал баскетбола толкова, колкото и хокея. “Но не бях благословен с ръст в НБА“, въздъхва 185-сантиметровият Александър, който играел малко стрийтбол.
За автобиографията на Ръсел, издадена за първи път през 1965-а, той споделя: „Става дума за баскетбола от 50-те, за живота в Америка като чернокож, за НБА от онези времена. Тогава лигата тъкмо е стартирала и нямало черни играчи. Ръсел е трябвало да се сблъска с расизъм на всички нива“.
Зелени светлини
Трогнала го е и „Зелени светлини“ на Матю Макконъхи. „Слушах я като аудиокнига и той сам я чете. Толкова е забавен, че е трудно да се обясни... Непрекъснато сам добавя забележки, бележки под линия“, уточнява Георгиев, който оценил аудиокнигите. „Постоянно сме на път, а и слушането е лесен начин да прекарате времето си, докато си почивате или правите други неща“.
Книгата на Макконъхи от 2020 г. попада сред петте най-важни за Георгиев заради вълнуващия начин, по който филмовата звезда си припомня истории от своя живот. Особено интересно на Александър е как Матю е самотен студент по време на обмен в провинциална Австралия, както и за машинациите в Холивуд. „Той бил горещото момче от романтичните комедии, но искал да играе други роли, ала никой не го взимал. Така че просто отсякъл: „Няма да играя нищо, докато не получа нещо“. И след това бил безработен няколко години”.
Интересуват го и теми от съвременността, затова Александър си набавил наръчник за биткойните, а истински го очаровала “Sapiens. Кратка история на човечеството“ от Ювал Ноа Харари. Освен това Георгиев включва в списъка си и книги, които могат да му помогнат като професионален спортист. „Всичко, което може да ми помогне – мотивационни неща, такива за храненето", споделя асът на Аваланч и дава за пример Can't Hurt Me на Дейвид Гогинс - американския ултрамаратонец и пенсиониран тюлен на военноморските сили на САЩ, служил във войната в Ирак. Спомените му дали сили на Георгиев по време на локдауна през 2020 г. „Тогава имах наистина тежък период в хокея и не ми беше приятно да го прекарвам в балона – откровен е Георгиев. - Тази книга със сигурност ми помагаше в моментите, когато започвах да се самосъжалявам“.
