- Господин Леви, шефът на израелското разузнаване подаде оставка този понеделник, шест месеца след началото на войната в Газа. Още от първия й ден се коментираха пропуските в сигурността, в данните от службите. Не е ли малко късно за този ход?
- От 7 октомври миналата година се говори за пропуски в разузнаването, в преценката на ситуацията на всички нива – в армията, в политическата власт. Но от тази дата насам Израел е във война. Подаването на оставка на човек на толкова ключова позиция винаги представлява сътресение за цялата система. Това е причината за отлагането на тази и на още други оставки, които се очакват в бъдеще, особено когато войната приключи.
- Какво имате предвид?
- По цялата верига на управление на системите за сигурност и на политическата власт в Израел има заявки за поемане на отговорност, което със сигурност ще доведе до много оставки. Израелското общество очакваше тази вълна да достигне и до министър-председателя, който е основният отговорен за сигурността на гражданите. Въпреки многобройните призиви и много сериозните демонстрации в Тел Авив и в Йерусалим такава оставка засега няма. Но преобладаващото мнозинство от гражданите очаква да се стигне до нея.
- Изпреварихте моя въпрос – как оценявате шансовете на Бенямин Нетаняху да оцелее като премиер? В скала от 1 до 10 например.
- Не са големи. Бих ги оценил между 2 и 3. Но да не забравяме, че той е един от най-опитните политически играчи на международната сцена въобще. Много политици по света, включително в България, са се учили от него. Така че не изключвам напълно възможността да оцелее и този път. Със сигурност се опитва да продължи нещата, да не кажа да ги добута, до президентските избори в САЩ през ноември, когато се очаква Доналд Тръмп да спечели. Познаваме добрите отношения между двамата. Те могат да му послужат като спасителен пояс в тази сложна ситуация.
Протест на роднините на заложниците - разделителната линия между гражданите и политиците
- Имате ли лични впечатления от основния съперник на Нетаняху - Бени Ганц?
- Не, не го познавам лично, за разлика от сегашния премиер. Но Ганц се радва на много висока популярност в момента, стига до 38 на сто подкрепа по последните данни от социологическите проучвания. Все пак това са междинни данни, няма обявена дата за провеждане на избори.
- Той има шансове да наследи Нетаняху.
- Да, засега най-големите шансове са негови.
- От личните ви впечатления можете ли да поставите Бенямин Нетаняху като политик, като управленец през годините на висотата на Шимон Перес, на Ицхак Рабин? Тези велики политици, които белязаха историята.
- Не, не мога. Има една голяма разлика. Поколението на големите политици, както го наричат в Израел, се отличаваше от настоящия премиер по един много важен критерий – винаги те са поставяли националния интерес пред личния си. Докато особено през последните години за Нетаняху нещата изглеждат по различен начин – личното му оцеляване в различни политически ситуации е било приоритет пред интереса на държавата.
Леви с един от Поколението на Големите - Шимон Перес
- Според вас като експерт по сигурността премиерът носи ли лична отговорност за случилото се на 7 октомври?
- Определено да. В една правилно уредена демократична държава тя нараства с увеличаването на ранга. Колкото по-високо в йерархията е даден политик или военен, толкова по-голяма е отговорността му. Не е правилно, както има една поговорка в Израел, да обвиним за всичко пазача на портата. Не е това начинът, по който се приемат нещата в страната.
- Как се е случила по ваше мнение оценката на риска преди атаката от 7 октомври?
- Била е погрешна, защото е била в плен на сбъркана концепция, наложена основно от премиера и правителството му - че Хамас няма да нападне... Защото получава достатъчно помощ от Катар и от самия Израел за Газа; защото се отваряха все повече границите за палестински работници... Въпреки очевидните факти, въпреки постоянните нападения над израелски селища от страна на терористите от Хамас, които им служеха като тренировки. Цялата система в Израел бе в плен на тази теория - че те няма да нападнат.
- Вашата прогноза за допустимата граница на кризата?
- Най-сигурният начин за един анализатор да развали кариерата си е да прави прогнози. По-скоро могат да се анализират или предложат различни сценарии. Но какво решение накрая ще вземат лидерите на мнения– то обикновено ни изненадва, защото те разполагат с много повече и по-разнообразна информация от който и да е анализатор по света.
- Може ли пример за сценарий?
- Един от възможните сценарии е да се влезе в Рафах в Газа, да се унищожат последните четири батальона на Хамас, да бъдат освободени заложниците, които са изключително голяма и важна разделителна линия между израелското общество и политическата класа. В обществото има пълен консенсус, че трябва да се направи всичко възможно те да се върнат у дома.
Така ще приключи този етап от войната. Но този сценарий би изисквал ясна концепция за деня след края на войната. Какъв вид ще има управлението на Газа с над 2 милиона жители. Кой ще го поеме. Защото извън терористичната дейност Хамас носеха отговорност за гражданската инфраструктура там - за финансирането на територията, за образованието, водоснабдяването, въобще за всички аспекти на едно общество.
- А каква е вашата оценка – премина ли Нетаняху допустимата граница, пропорционален ли е отговорът на израелската армия на атаката от 7 октомври? Защото това са основните обвинения на света към него в момента.
- Личното ми мнение е – не я е преминал. Цялата информация, която води до тези погрешни изводи за небалансирана реакция, се базират на информация от Хамас. На нея не може да се има доверие. Много често те дават данни за жертви минути след съответната атака, а това е абсолютно невъзможно.
Освен това те не правят разграничение между цивилни и военни жертви. Говори се за над 33 000-34 000 жертви в Газа, но не се казва колко от тях са терористи, колко са така наречените „мирни“ граждани, които участваха индивидуално в трагедията от 7 октомври. Има кадри как след бойците на Хамас в израелските селища влизат мирни палестинци, включително деца, с цел да откраднат автомобил, трактор, да отвлекат някой жив или мъртъв израелец, за да го изтъргуват след това за пари. Има кадри как терористите убиват палестински мирни граждани в Газа с изстрели в тила и след това обвиняват Израел.
Единственото прегрешение на тези хора е, че са отказали да останат като живи щитове и са напуснали определени райони след предупреждение на израелската армия. Всички те са в бройката, която обявява Хамас.
- Следващ премиер на Израел би ли допуснал създаване на палестинска държава?
- Когато се говори за това, трябва да се направят много уговорки – каква точно държава ще бъде. Де факто от 2005 г. насам Газа бе една палестинска държава. Там нямаше израелско присъствие, бяха откъснати осем израелски селища, бяха изселени евреите, бе направено прочистване. И там имаха пълната възможност за самоопределение.
Твърдяха за изолация, но да не забравяме, че Газа граничи с две държави - с Израел и с Египет, който е арабска страна. Естествено е Израел да ограничава свободното движение през границата, когато има за съсед терористична организация. Въпросът е, когато имаме пример с една палестинска протодържава от 2005 до 2023 г., каква би била тя на Западния бряг, в Юдея и Самария. Ако е терористична държава като тази в Газа, мисля, че няма здравомислещ човек, който би се съгласил.
- Но това ще бъде един много труден въпрос за всеки бъдещ премиер...
- Има доста широк консенсус в Израел по отношение на съгласието с това, че на палестинците трябва да се даде правото на самоопределение, но по начин, който гарантира сигурността и живота на израелските граждани.
- Нека поговорим за Иран. Заплаха ли е за избухване на един световен конфликт или нещата приключиха?
- Иран е постоянна такава нарастваща заплаха, защото това е част от държавната идеология на аятоласите. Те вярват, че хаосът, войната и смъртта могат да доведат до появяването на скрития имам. Това е част от вярата на тази секта, която управлява Иран (шиити, б.р.). Опитите за сдобиване с ядрено оръжие със сигурност ще продължат, освен ако световната общност не предприемем изключително твърди мерки. Този кръг на директна конфронтация между Израел и Иран може би е приключил, но като цяло бе предупредителен изстрел за една предстояща голяма война.
- От гледна точка на България как оценявате риска спрямо случващото се в Близкия изток?
- Не смятам, че има директна заплаха. Но като цяло в средносрочен и дългосрочен план той е в разпространението на крайния ислямизъм и стремежите на Техеран и прокситата му да завладеят света. Те имат едничка цел - световен халифат. Те възприемат до голяма степен и България като своя територия. Навсякъде, където в даден момент от историята е властвал ислямът, те я възприемат като своя.
- Току-що започна еврейският празник Пасха, как ще се посрещне тази година?
- Да, в понеделник вечерта започна Пасха, която продължава осем дни. Празнува се за 3314-и път. Това е един от най-светлите и весели празници в еврейския религиозен календар. Но тази година ще бъде под сянката на отвлечените заложници и че те няма да бъдат със своите семейства. Ще има стотици фамилии, които ще се съберат на така наречения площад на отвлечените в Тел Авив, за да направят празнична вечеря всички заедно и да мислят за своите роднини в Газа.
- Израел е част от толкова чакания и коментиран пакет от американска военна помощ, която накрая Конгресът все пак гласува. Има критики, че размерът на средствата за Украйна е твърде малък спрямо този за Тел Авив...
- В пакета от 93 млрд. долара - 26 млрд. са за Израел. Но отново дяволът е в подробностите. Трябва да се вникне в мащаб. В тези 26 млрд. долара 4 млрд. са за възстановяване на ПВО на страната, 9 млрд. са за хуманитарна помощ за Ивицата Газа, а голяма част от останалата сума е за закупуване на нови изтребители, предполага се Ф-16 и Ф-35. Обаче ако погледнем в мащаб, БВП на Израел е 530 млрд. долара, тоест тази помощ е около 5 на сто от него. Докато в случая с Украйна, която има около 150 млрд. БВП, отредените 60 млрд. долара в пакета са около 35-40 на сто от него. Тя наистина е в много по-неравностойно положение във войната си с Русия, но е важно, когато се коментира американската помощ да се имат предвид пропорциите, да се осъзнаят числата.
- Нека накрая се върнем към Америка. Ако Доналд Тръмп отново влезе в Белия дом, това по-добре ли ще бъде за Израел и ситуацията в Близкия изток или по-зле?
- Ако вземем мандатите на последните трима президенти – Обама, Тръмп, Байдън, и проверим при всеки един от тях колко войни започнаха в света, ще стигнем до много интересни изводи. По времето на Доналд Тръмп нито една голяма война не бе разпалена. Много разчитам на прагматизма в политиката му, на способността му да води преговори в лично качество дори, да създава лични отношения с лидери, които не са толкова популярни в демократичния свят. Тръмп е изключително диалогичен и успява да води преговори точно с враговете на САЩ. Защото да преговаряш с приятели е много лесно. Истинската трудност е да преговаряш с враговете си.
Това е той:
Роден е през 1969 г. в София
Възпитаник на НПМГ
Изучава тв и кинорежисура, масмедии и комуникации в Университета на Тел Авив
Продължава образованието си в областта на бизнес мениджмънта
Създава и управлява успешен бизнес, както и две НПО: „Израелски център за наука и култура в България“ и „Европейско-арабска търговска камара“
Международен анализатор, общественик
Михайлина Димитрова
