П остоянният представител на Австрия в ЕС повтори в Брюксел искането на канцлера Карл Нехамер ЕС да отпусне 2 млрд. евро за ограда по границата между България и Турция. Това беше и една от основните теми на срещата на вътрешните министри на Европейския съюз. Нехамер отправи това искане по време на визитата си в България само преди дни. Според изданието „Политико“ обаче председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен няколко пъти публично се противопоставяла на подобни искания с мотива, че това са действия срещу европейските ценности.
Дания, Холандия и Латвия бяха сред онези, които призоваха за по-голям натиск чрез визи и помощ за развитие към около 20-те страни - включително Ирак и Сенегал - които ЕС смята, че не сътрудничат достатъчно за приемането обратно на своите граждани, които нямат право да останат в Европа. Само около една пета от тези хора се връщат обратно, като недостатъчните ресурси и координация от страна на ЕС са друга пречка, според властите в блока. Разговорите на министрите идват преди срещата на върха на 9-10 февруари на лидерите на ЕС, които също ще търсят повече повече възможности за връщане на мигрантите по родните им места според заложения предварителен проект за общи действия. „Всеобщата икономическа стагнация и инфлация кара страни като Тунис да се превърнат от транзитна страна в страна, донор на емигранти“, е заявил служител на ЕС пред Ройтерс. "Това променя нещата. Но все още е много управляемо, особено ако ЕС действа единно."
Огради
Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи в блока, където имиграцията е изключително чувствителен политически въпрос и страните членки са силно разделени относно това как да се грижат за пристигащите в Европа. Разногласията и напрежението по въпроса ескалираха, откакто повече от милион души прекосиха Средиземно море през 2015 г. в хаотични и често смъртоносни опити. Това велико преселение хвана Евросъюза неподготвен и разпалиха антиимиграционни настроения. Оттогава ЕС затегна своите външни граници и законите за убежището.
Тъй като хората отново активираха придвижването си след пандемията, дебатът се връща на дневен ред, както и някои предложения, които преди това бяха отхвърлени като недопустими. Дания, както и вече бившата членка Великобритания проведоха разговори с Руанда за поемане на кандидатите за убежище в Източна Африка, докато други призоваха за средства от ЕС за укрепване на граничните съоръжения като цитираните вече огради между Турция и съседните България и Гърция. И двете идеи досега се смятаха за табу.
Дискриминация
„Все още работим това да се случи, за предпочитане с други европейски страни, но в краен случай ще го направим само в сътрудничество между Дания и например Руанда“, каза министърът на имиграцията Кааре Дибвад в четвъртък. Холандският министър Ерик ван дер Бург каза, че е отворен за финансиране от ЕС за гранични бариери. „Държавите членки на ЕС продължават да затрудняват достъпа до международна закрила, доколкото е възможно“, заяви Датският съвет за бежанците, неправителствена организация, в доклад в четвъртък относно това, което според него е системно отблъскване на хора по външните граници на блока, нарушение на тяхното право да поиска убежище.
Само Германия има нужда от все повече работници
И докато болшинството от страните от ЕС протестират срещу незаконната имиграция, често включваща мюсюлмани от Близкия изток и Северна Африка, Германия същевременно се стреми да отвори своя пазар на труда за така необходимите работници извън блока. Страната има недостиг от половин милион работници годишно. „Искаме да сключим споразумения за миграция със страни, особено със страни от Северна Африка, които ще позволят легален маршрут до Германия, но ще включват и функциониращи възможности за връщането им“, каза министърът на вътрешните работи Нанси Фейзер в Стокхолм.
