Б ившият руски президент Дмитрий Медведев заяви, че присъединяването на Украйна към НАТО би било обявяване на война на Москва и само „благоразумието“ от страна на алианса може да предотврати разпадането на планетата на парчета.
На срещата си на върха миналата седмица лидерите на Организацията на Северноатлантическия договор се ангажираха да подкрепят Украйна по „необратимия път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, но оставиха отворен въпроса кога може да се случи това членство.
Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и водещ глас сред политиците в Кремъл, заяви пред информационното издание „Аргументи и факти“, че членството на Украйна би надхвърлило пряката заплаха за сигурността на Москва.
„По същество това би било обявяване на война - макар и със закъснение“, каза той в коментарите си, публикувани в сряда.
„Действията, които противниците на Русия предприемат срещу нас в продължение на години, разширявайки съюза... водят НАТО до точката, от която няма връщане назад.“
Медведев заяви, че Русия не заплашва НАТО, но ще отговори на опитите на алианса да прокара нейните интереси, което е стандартният коментар на Русия от началото на инвазията в Украйна през 2022г.
„Колкото повече такива опити има, толкова по-остри ще стават нашите отговори“, каза Медведев.
„Дали това ще разбие цялата планета на парчета, зависи единствено от благоразумието на страната (на НАТО)“.
Медведев, който по време на президентството си в периода 2008-2012 г. беше смятан за прозападен модернизатор, предупреди САЩ и техните съюзници, че въоръжаването на Киев може да доведе до „ядрен апокалипсис“.
Медведев също така повтори линията на Москва, че назначаването на Марк Рюте за ръководител на НАТО няма да промени позицията на алианса.
„За Русия нищо няма да се промени, тъй като ключовите решения се вземат не от страните членки на НАТО, а от една държава - САЩ“, заяви Медведев.
НАТО е създадена след Втората световна война като защитна стена срещу опасенията от съветска инвазия в Западна Европа, но последвалото ѝ включване на страни от Източна Европа се разглежда от Кремъл като акт на агресия.
