Б ългарската полярна база на остров Ливингстън ще посрещне родните учени за 34-ти път. Научноизследователският ни кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще плава цели 45 дни, за да стигне до Ледения континент. Тази година той ще бъде място, където се прави наука, а няма да се използва само за логистични цели.
Родната база ще отвори врати за учени от Европа и Америка. По какви важни биоложки и медицински проекти ще работят родните полярници и защо трябва да се гордеем с научната ни лаборатория, издигната на края на света, разказва пред вестник „Телеграф“ доайенът на българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев.
- Проф. Пимпирев, кога ще отплава научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ към Антарктида? Как върви подготовката на новата 34-та експедиция до българската полярна база?
- Експедицията стартира на 7 ноември от град Варна, откъдето нашият кораб ще отплава за дългото си 45-дневно плаване към остров Ливингстън, където се намира нашата полярна база.
На борда му освен екипажа, който ще работи през цялото време и ще бъде в Южния леден океан, ще има и курсанти, които ще бъдат на обучение. Това са курсанти от Военноморското училище, които ще бъдат на обучение в Средиземно море до пристанище Картахена. Това ще бъде и първата спирка на нашия кораб. Пристанището Картахена не е избрано случайно, тъй като то е едно от основните пристанища за полярните кораби на испанската антарктическа програма и най-вече на техния кораб „Есперидес“. Там българският кораб ще остане около 3-4 дни за зареждане с гориво, вода и продукти. Освен това ще вземем някои материали, които ще ни дадат нашите партньори от испанската антарктическа програма, за да ги занесем на тяхната база. По този начин, макар и малко, ние се отплащаме за тяхната логистична подкрепа, която са ни оказвали повече от 20 години.
- Колко полярници ще приеме българската база тази година?
- Ще бъдат доста хора. Екипажът ще наброява 33-ма души. Очаква се корабът да се завърне в град Варна някъде около първата десетдневка на април. Това са пет месеца. Учените, които ще работят в полярното ни селище на Южните Шетландски острови, ще се качат на плавателния съд малко преди Коледа. Това ще се случи в края на декември. Те ще стигнат в българската база преди Нова година. Това ще е основната група от учени, които са спечелили проект по Националната програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“, която се финансира от Министерството на образованието и науката. Базата ни обаче ще бъде отворена доста по-рано. Това ще се случи с помощта на чилийски кораб. Така че първите деветима българи, предимно логистици, ще тръгнат от Пунта Аренас и ще се качат на чилийския кораб още в средата на ноември. Към тях ще се присъединят трима изследователи от Португалия – морски биолози, както и трима учени от САЩ. Така че тази година на българската база ще имаме един много сериозен проект, освен с Португалия и с учени от Америка. Базата ще бъде отворена към 20 ноември, а научните изследвания ще започнат доста по-рано от пристигането на нашия кораб.
- Споменахте научни изследвания - по какви проекти ще работят учените ни тази година?
- Тази сезон ще работим по широк спектър от проекти. Доста силен акцент има върху морските изследвания – морска биология, морска геоморфология, океанология, като в случая сме предвидили на кораба да работят учени от Германия. Те ще изследват теченията между проливите, което е свързано с покачване на морското ниво в резултат на разтапянето на ледниците. Така че това е изключително важно. Искаме тази година да наблегнем на изследванията на самия кораб, защото този кораб не е логистичен, а научноизследователски. Това искаме да покажем не толкова на света, защото светът го знае, а тук, на българските авторитети, които все още, може би, не са разбрали. Нашият кораб ще помогне и на учените от САЩ, които правят също изследвания на Южния океан. Разбира се, ще има изследвания и от полярната ни база.
- Какви конкретно ще бъдат изследванията?
- Ще има изследвания за минерализациите около острова. Знаем, че около българската база се откри злато. На остров Смит миналата година установихме, че има тюркоазени кори и редки минерали, които са много ценни за съвременния технически прогрес. Ще правим и биоложки изследвания - ще изследваме замръзналата почва и ще се вземат проби за микробиология. От дрожди от самата почва ще се извличат ценни материали за направата за нови лекарства, чрез които да се борим с рака.
- Работят ли българите над такъв проект?
- Да, работим точно по такъв проект за лекарства против рак.
- Казахте, че тази година ще има учени дори от САЩ на нашата база. Над какъв проект ще работят?
- Те ще изследват климатичните промени и как те влияят на биоразнообразието в Южния океан, най-вече в района на остров Ливингстън, където е разположена българската поляна база.
- Ще има ли чисто медицински проекти, по които ще работят българските учени?
- Да, ще се извършат изследвания на човешката кожа от дерматолози. Тези проучвания са свързани с рака на кожата - меланома. Така че на Антарктида не задоволяваме научното си любопитство, защото нашите проекти са много практически насочени. Освен това ще продължи проектът за изследване на слънчевата активност, по който работят учените от така наречения астрономически проект. Ще има и други биоложки проекти за изследване на уникалната растителна покривка – това са лишеи и мъхове. Имаме доста широк спектър от научни изследвания. Тъй като финансирането на научната част от програмата закъсня много, очакваме в съвсем скоро време да получим потвърждение за финансиране на нови проекти, за които трябва да направим конкурс. Всеки проект минава на конкурс, оценен с рецензенти, със специализирана комисия, за да бъде одобрен за работа в Антарктида. Този конкурс се очаква да бъде обявен в края на октомври, за да може, ако има някои много интересни проекти, да могат да бъдат включени още учени в експедицията в края на януари и началото на февруари.
- Миналата година завърши строежът на новата научна лаборатория. Ще може ли тази година тя вече реално да се използва?
- Научната ни лаборатория е една инфраструктура, с която България може да се гордее. Тя е разположена на 400 квадратни метра и е построена при много тежки условия на края на света, така да се каже. Тя е като космическа станция на пилони над снега. Лабораторията е абсолютно готова и трябва само да се оборудва. Тази година ще занесем с кораба научната апаратура, мебелите, рафтовете и стелажите. В лабораторията има три спални помещения, които ще бъдат оборудвани, и една дневна. Всичко това ще бъде завършено тази година и догодина ще може да се живее и работи нормално в града.
- Когато първите полярници стъпят на остров Ливингстън, ще трябва да раззимят базата и да я подготвят за живот. Има ли много сняг в момента?
- Между другото един наш млад доктор Петър Сапунджиев е поставил апаратура, която заснема в реално време метеорологичната обстановка около базата. Ние получаваме снимки и данни в реално време – колко е снегът, какво е времето, каква е температурата. Оказва се, че повишаването на температурите продължава. Тази година пак ще бъде безснежна, тъй като на Антарктида е едва началото на пролетта, а сняг почти няма на базата. Това се вижда много ясно.
- Има ли друго, за което мечтаете да се случи на полярната ни база?
- Човек винаги трябва да иска нещо повече и да постигне още и още. Миналата година със завършването изцяло на научната лаборатория и вътрешното й оборудване ние стигнахме един етап на развитие на базата и аз смятам, че за момента не трябва да я разширяваме повече. Тя е достатъчна за размерите на нашата страна. Има възможност да приема много чуждестранни учени от цял свят. Както казах, имаме специалисти от много страни по света. Тази година на базата ще работят и учени от Колумбия, Еквадор, Португалия, Германия. Ние се явяваме като регионален център на полярните изследвания за целия Балкански регион, защото ще имаме представители от Черна гора, както и две дами от Гърция, които ще работят по проекти от морската биология, свързани с климатичните промени. От днес до неделя в Ахелой ще проведем тренировъчен лагер, където ще се направи среща между всички участници в експедицията. Те ще представят своите проекти и ще уточним сътрудничеството между колегите, които ще бъдат на базата. Логистиците също ще бъдат там. Така че тази среща е изключително важна.
- Всяка година получавате националния флаг от държавния глава. Кога ще ви бъде предаден?
- Да, това е традиция още от 1994 година от времето на президента Желю Желев. На 4 ноември ще получим от държавния глава Румен Радев българското знаме, което ще занесем на родната полярна база за 34-та антарктическа експедиция.
Това е той:
- Проф. д-р на науките Христо Пимпирев е доайен на Българската антарктическа програма
- Организира и участва в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г.
- Ръководител е на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател и учредител на Българския антарктически институт
- През 2013 г. покорява Южния полюс
- Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега
- Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
- Удостоен е с отличието „Командор на Ордена на Исабел Католическа“ с указ на краля на Испания Фелипе VI
- Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.
- Автор е на множество статии, книги и сценарии за филми, като в игралния „Писма от Антарктида“ изигра самия себе си
Милена Димитрова
