Н а 29 май 1953 г. Едмънд Хилари и Тензинг Норгей стават първите хора, които достигат най-високата точка на планетата – Еверест (8848 м).
Какво дава сили на 33-годишния новозеландец и на 39-годишния непалец по време на паметната експедиция, освен копнежа да сбъднат заветната мечта на човечеството?
Сега или никога
Това, което им носи същинската мощ, е десертът „Кендъл Минт Кейк“, останал в историята като първото енергийно барче в света. Сладкар от английското градче Кендъл, който прави ментови бонбони, веднъж забравя сместа от вряща захар и ментово масло в казана за един ден, а на следващия открива, че получилото се лакомство е много вкусно, и от 1869-а започва да го продава.
Когато през 1952-а се готви експедицията на Британския хималайски комитет, неин член попада на реклама на десертчетата в списание за алпинизъм. Те вече са хит сред катерачите заради незабавния тласък на сили, който им осигуряват. Това е деветият опит на британци да стъпят на Покрива на света и водачът им Джон Хънт внушава на хората си, че ситуацията е „сега или никога“, ако не искат французите и швейцарците да ги изпреварят, тъй като имат разрешенията съответно за 1954 и 1955 г. От ментовите барчета са поръчани цели 17 кг – колкото може да сложи в раницата си един носач. Сладкарският цех успява да изпълни поръчката въпреки трудностите с доставките, продължили дълго след Втората световна война. Десертчетата се оказват толкова желани в експедицията, че единственото оплакване на членовете й е, че „няма повече от тях“.
Към върха
Вечерта преди да поемат към върха Хилари и Норгей са вечеряли консервирани сардини върху бисквити, сушени кайсии, фурми, конфитюр и мед, както и супа, приготвена от самия шерп. За да преборят нечовешката дехидратация на екстремната надморска височина, те пият гореща вода с лимон. Другите им лакомства са какао, оранжада на прах и бананови блокчета, но десертчета от захар, глюкозен сироп и ментово масло са особено ценни. Простите въглехидрати и захарта се усвояват много по-лесно от протеините или мазнините. Нещо повече, планинарите отбелязват, че колкото е по-високо, толкова по-безвкусна им става храната - вероятно поради изсъхване на лигавиците на носа и устата.
Всъщност за Тензинг това е 8-и опит на Еверест, а партньорът му вече е бил тук през 1951 г. Натрупал опит по ледените планини в Нова Зеландия, през 1950-а Едмънд е в Европа, където стъпва на Юнгфрау, Монте Роза и още няколко върха със средна трудност. Година след това с Джордж Лоу, Ърл Ридифорд и Ед Котър прави първо изкачване на Мукут Парбат (7135 м) в Индия. Когато научава за този успех, на следващата година прочутият британски алпинист Ерик Шиптън кани Хилари и Ридифорд на разузнавателна експедиция на Еверест. По време на нея Eдмънд впечатлява с отличната си техническа подготовка, неизчерпаеми физически сили, изключителна височинна поносимост и способност за бърза аклиматизация. “Когато се появи шанс за опит на Еверест, счетох това за подарък от съдбата. Страхът беше част от цялото начинание, ала той дава допълнителни импулси. Когато си го изпитвал и е трябвало да го победиш, това само увеличава твоето по-сетнешно удовлетворение. На голяма височина животът не изглежда никак розово и заради това е необходимо нещо, което ти носи задоволство”, споделя Едмънд, който от склоновете на Пумори оглежда заедно с Шиптън отблизо югозападните части на Еверест. Те откриват възможността за преминаване през ледопада Кхумбу до Западния циркус към Южното седло, и по билото - до върха. През 1952 г. Шиптън ръководи и неуспешния опит на Чо Ою, където целта най-вече е да се тества екипировката за Еверест.
Британската алпинистка общност е изненадана, когато през 1953-а начело на експедицията е поставен полковник Хънт, а не Шиптън. Героят от Втората световна война e роден и живял в Индия, но няма хималайския опит на Шиптън. Комитетът “Еверест” отчита, че подготовката закъснява, и взима решението за смяната. Полковникът се оказва отличен водач на групата от 14 души, която през март пристига в Хималаите. На 12 април тя вече е в базовия лагер от страната на Непал.
Покрива на света
Британците достигат последния си лагер на южната седловина (7900 м) на 26 май. Първия опит правят Чарлс Евънс и Том Бурдилън, които се отказват на 8619 м, защото едната им кислородна система се поврежда. След това ръководителят нарежда Хилари и Тензинг да атакуват. Шерпът става партньор на Едмънд по решение на Хънт, въпреки че самият новозеландец предпочита да действа със своя сънародник Джордж Лоу. Водачът иска да ги раздели и решението му се оказва гениално, защото Хилари и Тензинг много бързо се превръщат в най-силната свръзка. “Норгей страшно искаше да стъпи на върха - нещо, което го отличаваше от всички останали шерпи по онова време – споделя в интервю Хилари. - Освен това бе великолепен катерач. Всъщност нито един от нас не беше "великолепен катерач" в днешния смисъл на тази дума. Оттогава до днес уменията са се увеличили неимоверно. Но той чудесно се аклиматизираше, беше решителен и много, много силен”.
Сняг и вятър задържат двойката на южната седловина два дни. Те тръгват на 28 май с подкрепящото трио на Джордж Уол, Алфред Грегъри и Анг Нума. Едмънд и Тензинг разпъват палатка на 8500 м на 28 май, докато поддържащият ги екип се връща в базовия лагер. На следващата сутрин Хилари открива, че неговите ботуши са замръзнали навън от палатката. Отнема му два часа да ги размрази, преди с Норгей да направят последния щурм, носейки 10 кг багаж. Критичният момент на атаката е 12-метровата скала, наречена по-късно „Стъпката на Хилари”. Новозеландецът вижда начин да проправи своя път чрез забиване на клинове в цепнатините между леда и скалата. Тензинг го следва. В 11,30 сутринта е мигът им на триумф и те прекарват горе 15 минути, като Едмънд се оглежда за доказателства за трагичната експедиция на кумира си – Малъри.
Хилари снима Тензинг на върха, но тъй като непалецът не знаел как да използва фотоапарат, кадри на партньора му от върха няма. В раницата си будистът Норгей носи дар за боговете - парче шоколад и бонбони. Едмънд оставя в малка вдлъбнатина в снега кръстчето, което дълбоко религиозният Хънт му е дал с молба да качи на Еверест.
Съмнения
Години наред остава неизяснено кой стига пръв до върха, но след многобройни недоразумения в своята автобиография Норгей потвърждава, че това е Хилари. Едмънд коментира така въпроса: „Аз водех по целия път от Южния връх. Тензинг бе на крачка от мен, когато стигнах до 8848 м. Когато си в свръзка с някого, не е важно кой първи ще стъпи на най-високата точка. Смятам тази информация за маловажна, но я поместих в моята последна книга. Тензинг нямаше апарат. Доколкото знам, той не е направил нито една снимка през живота си. Затова дори не ми мина през ума да му дам моя, за да ме снима. Бях си втълпил, че трябва да фотографирам него на фона на разположените под нас била и вериги, за да документирам изкачването“, разказва Едмънд. Първият човек, когото срещат по обратния път, е Лоу. Той катерел нагоре и им носел топла супа. “Е, добре, Джордж, преборихме копелето“, казва му Хилари.
“Повечето от участниците се бяха събрали в Западния циркус, но не знаеха какъв е резултатът от нашия опит. Джордж отдалеч започна да им сочи върха с пикела си. Всички се хвърлиха към нас. Едва тогава си дадох сметка какъв успех сме постигнали, макар че въобще не подозирах какъв ще бъде отзвукът му. Хънт ме прегърна и заплака от радост. Страшно се смутих, а 40 години по-късно Джон ми се извини за тази моментна проява на слабост”, ще разкаже по-късно Едмънд, който от пчелар в дълбоката новозеландска провинция се превръща в световна сензация.
Новината за успеха на Еверест стига до Великобритания на 2 юни – деня, в който е официалната коронация на кралица Елизабет II. Тя удостоява първопроходците с благороднически титли. Животът на Тензинг и Хилари коренно се променя, но те продължават да катерят високите планини. „Като "покорител" - знаете много добре защо слагам думата в кавички, ми беше много лесно да намирам пари за следващи експедиции – признава Едмънд. - Това беше добрата страна на огромната врява, която се вдигна около нас. Еверест не беше край, а начало“.
Фамилията на сър Едмънд продължава делото му в Непал
Най-големият син на сър Едмънд – Питър, също записва Еверест на сметката си през 1990 г. През май 2002 г. Питър отново стига до най-високата точка в експедиция по случай 50-годишнината от първото изкачване. Част от нея е и Джамлинг Норгей, син на починалия през 1986 г. Тензинг. Таши Шерпа, внук на Тензинг, достигна Еверест през 1997 г.
Самият сър Едмънд умира от сърдечен удар на 11 януари 2008 г. Снимките от неговото погребение и ридаещата му внучка Лили край ковчега му трогват целия свят. Великият алпинист си отива в родната Нова Зеландия. „Никога няма да забравя един съвет от дядо – признава пред вестник „Хералд“ Лили. - Когато бях малка, той ми повтаряше: „Прави това, което обичаш“. А 18-годишната ученичка от Окланд обича да се катери. „Също като татко и дядо започвам с малки цели, но голямата е Еверест. Дядо имаше великолепно чувство за хумор, а също и баща ми, но с планината не са се шегували никога.“ Лили разказва, че с двамата й братя и сестра й Амелия са израснали по върховете.
Амелия нарича Непал „свой втори дом“. Тя е сред първите, които помагат на пострадалите от унищожителното земетресение през 2015 г. „Тук дядо ми е постигнал най-големите си успехи в алпинизма, но освен това е развивал голяма благотворителна дейност, построил е болница и училище. Понесъл е и най-големите си лични загуби – простил се е с безброй приятели, а също с баба ми и леля ми“. Амелия има предвид трагедията от 1975 г. Тогава съпругата на сър Едмънд – Луиз, и най-малката му дъщеря Белинда (16) пътуват към него в селцето Фафлу, на 270 км източно от столицата Катманду. Там известният алпинист помага за строежа на болница. Самолетът на Луиз и Белинда се разбива при излитане от Катманду и двете загиват. „Най-тъжните и най-хубавите моменти за семейство Хилъри са били в Непал – обобщава Амелия. - Но това е животът и това е причината, че сме толкова тясно свързани със страната“.
Любопитни цифри
20 000: Средните калории, които алпинистът изгаря в деня, когато достига до Еверест.
4500 кг: Общото тегло на провизиите, с които експедицията на Хилари и Тензинг тръгва от Катманду.
375: Калорийно съдържание на едно барче „Кендъл“.
363: Носачи, които придружават алпинистите през 1953 г.
20: Шерпи водачи в първата експедиция.
8848: височината на Еверест в метри. Върхът е кръстен така през 1865 г. от Андрю Уо, британски офицер и геодезист, генерален инспектор на Индия, наследил на този пост полковник Джордж Еверест. Самият сър Еверест е против, но неговият ученик Уо настоява заради огромните заслуги на полковника като директор на Индийската топографска служба.
1924: Джордж Малъри и Андрю Ървин правят опит на Еверест на 8 юни, но остава загадка дали успяват. Двамата британци са забелязани за последен път от колегата си Ноуъл Оудъл малко над така нареченото Второ стъпало на 8680 м, преди да изчезнат в облаците. Тялото на Малъри е открито на 1 май 1999 г.
11 346 – изкачванията на Еверест до юли 2022 г. от 6098 души.
15 – успешните български изкачвания. На 20 април 1984 г. инж. Христо Проданов става първият ни сънародник на Еверест. След като 7 часа радиостанцията му мълчи, в 18,15 ч. се чува леко почукване и съобщението на Христо, че е на върха. Проданов не се завръща. Той става 13-ият алпинист, достигнал световния първенец без кислород, и първият алпинист, който го прави по Западния гребен. За последно до Покрива на света се качи Силвия Аздреева - 15 май 2022 г., която бе втората българка на върха след Петя Колчева през 2009 г.
Таня Манова
