Д ни преди решаващите предсрочни парламентарни избори в Канада на 28 април, социологическите проучвания показаха изненадващ резултат – канадските гласоподаватели са заинтригувани от идеята за присъединяване към Европейския съюз.
В неотдавнашно проучване 44% от избирателите в северноамериканската държава посочиха, че подкрепят идеята за членство на страната в ЕС, докато 34% отхвърлиха тази идея, съобщиха световните агенции.
Наскоро бившият германски външен министър в правителството на Ангела Меркел - Зигмар Габриел, също предложи на Канада да бъде предложено частично членство в Европейския съюз.
"Може би не като напълно интегриран член като останалите, но може би частично", каза социалдемократът+. "Европа трябва да се противопостави на стремежа на президента Доналд Тръмп да превърне Канада в част от САЩ", заяви Габриел.
Говорителката на Европейската комисия Паула Пиньо отбеляза, че Брюксел "е поласкан от резултатите от подобно проучване" в Канада, но потвърди, че според договорите за блока само европейските държави имат право на членство - въпреки че понятието "европейски" не е точно дефинирано, то предполага географска близост, както и обща култура и ценности.
Защо Канада има интерес от Европа и Европа има интерес от Канада?
Разположена между два икономически гиганта с разнопосочни интереси - САЩ и Китай - Канада се бори с последиците от търговското и геополитическото напрежение, което противопоставя тези две сили една на друга, пише британският в. "Индипендънт".
От една страна Канада има непредсказуем и малко надежден съсед на юг в лицето на САЩ, а от друга страна - безкомпромисният Китай, който редовно налага икономически санкции върху стратегически селскостопански продукти от Канада, включително соя и свинско месо.
Това разкрива геополитическата уязвимост на Отава, която е твърде зависима от традиционните си партньори, отбелязва изданието.
Китайско-канадските отношения се влошиха допълнително след ареста през 2018 г. на главната финансова директорка на технологичната компания "Хуавей" Мън Ванчжоу във Ванкувър, извършен по искане на Съединените щати. В отговор Китай арестува двама канадски граждани - Майкъл Ковриг и Майкъл Спейвър, което предизвика сериозна дипломатическа криза.
Оттогава насам недоверието между Пекин и Отава се задълбочи, подхранвано от постоянното напрежение около киберсигурността, чуждестранната намеса и търговските ограничения, но също и от неотдавнашната екзекуция в Китай на четирима канадски граждани, осъдени за трафик на наркотици.
В този глобален контекст Европейският съюз все повече се сблъсква с необходимостта да изгради стратегическа автономия, както във военно, така и в икономическо отношение, за да гарантира своя суверенитет и дългосрочна стабилност.
За да се превърне в стабилизираща сила, ЕС трябва да отговаря на три условия - да разполага с достатъчна икономическа мощ, да демонстрира политическа воля за колективни действия и да бъде възприеман като легитимна и надеждна единица от другите демокрации. От тази гледна точка Канада се явява естествен и надежден партньор, отбелязва "Индипендънт".
В търговско отношение основите на едно по-силно партньорство вече са налице. Европейският съюз е вторият по големина търговски партньор на Канада след САЩ. През 2023 г. комбинираната търговия със стоки и услуги между Канада и ЕС достигна стойност от 157,3 млрд. канадски долара. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA), в сила от 2017 г., премахна 98% от митата между двата партньора, което насърчи устойчивия растеж на търговията.
Но по-нататъшната интеграция би предложила пълен достъп до европейския единен пазар, хармонизиране на стандартите и синергия в ключови сектори: зелени технологии, изкуствен интелект, фармацевтика и киберсигурност. Освен това тя би дала на Канада достъп до големи европейски програми, като например "Хоризонт Европа" - фонд за научни изследвания, разполагащ с 95,5 млрд. евро (близо 148 млрд. канадски долара).
От друга страна Канада разполага с природни ресурси, които са от решаващо значение за европейския енергиен преход: литий, кобалт и никел. Засиленото сътрудничество ще осигури сигурни и устойчиви доставки за Европа, като същевременно ще насърчи стратегическите индустрии от двете страни на Атлантическия океан.
ЕС разработва и обща отбранителна политика, подкрепена с бюджет от 800 млрд. евро (1 237 млрд. канадски долара). Европа вече не просто иска да се защитава заедно със САЩ, тя иска да се еманципира от една непредсказуема Америка, пише британският вестник.
Канада, която е верен съюзник на НАТО и поддръжник на международния ред, основан на правила, би могла да играе роля в "коалицията на желаещите” - план за подкрепа на Украйна, приет след срещата на върха в Лондон през март 2025 г. Участието на Отава би дало възможност да се засили съгласуваността и ефективността на европейските действия на международната сцена.
Вече се обсъжда как Канада може да се включи в усилията на ЕС да увеличи производството си в областта на отбраната и да изхарчи стотици милиарди евро за въоръжение, пише британският вестник "Телеграф".
Нова схема на стойност 150 млрд. евро предоставя на държавите членки заеми за закупуване на оръжия, но 65% от тях трябва да бъдат изразходвани за продукти, произведени в ЕС, Норвегия и Украйна. Канада и Обединеното кралство са споменати като "съмишленици", които биха могли да осигурят останалите 35 % или, ако бъдат подписани нови пактове в областта на отбраната, пише вестникът.
Новият канадски премиер Марк Карни също показа накъде клонят интересите му. Въпреки че канадските премиери традиционно правят първото си задгранично пътуване до САЩ, той избра да лети до "старите страни", както наричат Европа в Квебек, отбеляза френският в. "Монд".
Първо посети Франция, където на 17 март каза на Еманюел Макрон, че "Канада е най-европейската от неевропейските страни", а след това отпътува за Обединеното кралство.
"Полетът му включваше и спирка в канадската Арктика, по време на която той разговаря с първите нации. Той наистина искаше да покаже, че във време на криза се интересува преди всичко от това да говори с "основателите на Канада", отбеляза Ролан Парис, съветник по външна политика на бившия канадски премиер Джъстин Трюдо.
Както в канадската политика, така и в обществото се усеща желанието за възстановяване на връзката с Европа, пише изданието. За Канада откъсването от САЩ означава да се опита да се дефинира отново чрез историческите си корени и да очертае контурите на "канадския патриотизъм", който едва ли е бил проявяван преди тази търговска война.
Възможна ли е интеграцията на Канада в ЕС?
Идеята за присъединяване на Канада към Европейския съюз е амбициозна, но тя следва определена логика, пише "Индипендънт".
Канада отговаря на критериите от Копенхаген (върховенство на закона, демокрация, пазарна икономика) и споделя основните ценности на ЕС.
Основните пречки биха били от техническо или политическо естество: географското разстояние, необходимостта Отава да приведе своите закони и разпоредби в съответствие с всички европейски стандарти и да адаптира своята система за управление на селскостопанските доставки към правилата на европейския вътрешен пазар.
Но не е задължително Канада да се стреми към незабавно официално членство. Един по-гъвкав път би могъл да бъде тясно стратегическо партньорство, вдъхновено от норвежкия или швейцарския модел, но адаптирано към канадските реалности, отбелязва изданието.
Такова партньорство би могло да включва засилен достъп до европейските пазари, участие в съвместни проекти в областта на научните изследвания, отбраната или енергийния преход и засилена координация в рамките на многостранните институции.
Малко вероятно, но не невъзможно
Макар присъединяването на Канада към ЕС да звучи пресилено, политически експерти заявиха пред "Политико", че подобен ход може да е малко вероятен, но всъщност не е невъзможен.
Въпреки че са разделени от Атлантическия океан и хиляди километри, Канада и ЕС имат много общи интереси. Това поражда въпроса има ли нещо отвъд географията, което прави една страна европейска и може ли Канада да отговаря на условията?
"Да бъдеш европеец е по-скоро състояние на духа", заяви пред "Политико" Жизел Босе, преподавателка в Университета в Маастрихт. "Юридически и формално европейската държава всъщност не е дефинирана и ако погледнем в миналото, сме имали европейски държави, които в известен смисъл не са ограничени до европейския континент", каза тя, като посочи, че страните от ЕС имат отвъдморски територии в Карибския басейн, Тихия океан и Арктика.
Босе нарече канадците "особени европейци в известен смисъл" поради причини, включващи вярата им в социалната държава, политическите и правните им системи, основани на европейски модели, както и това, че много от канадските граждани имат европейски предци, но призна, че желанието за присъединяване към ЕС в момента вероятно е само "емоционален ход от страна на канадците".
Франк Шимелфениг, професор по европейска политика в Цюрих, също изрази подобно мнение, като доразви продължаващата дискусия за това какво означава да си европеец отвъд разположението на картата на света.
"Канада със сигурност би отговаряла на тези условия", каза той, тъй като "в много отношения тя вероятно е по-близо до европейските ценности, институции и политики, отколкото много от настоящите страни кандидатки".
Сред тези страни кандидатки са страните от Западните Балкани, както и Украйна и Молдова, които напредват добре, макар и бавно, по пътя към ЕС, но също така Турция и Грузия, които са в застой поради отстъпление от демокрацията и опасения относно върховенството на закона, отбелязва изданието.
Кипър от друга страна, който географски е разположен в Западна Азия, се присъедини през 2004 г., но молбата за членство на Мароко през 1987 г. беше отхвърлена, тъй като страната не беше счетена за достатъчно "европейска".
Иън Бонд, заместник-директор на Центъра за европейска реформа, смята, че "би било изключително трудно да се докаже, че Канада е европейска държава" по няколко причини.
Дори и да премине успешно теста за европейските ценности, "практическата икономика" ще попречи, каза той.
"В такъв случай Канада ще трябва да постави митническа граница между себе си и САЩ и да прилага митата и регулациите на ЕС върху вноса от САЩ. Това би било невероятно икономически разрушително. То би надхвърлило всички ползи, които Канада може да очаква да получи от членството в ЕС в продължение на много, много години", добави Бонд.
Той също припомни, че допускането на нов член в блока ще изисква единодушие - и дори референдуми в някои страни членки, като например Франция. "Колко често френските фермери са гласували в подкрепа на свободната търговия с други части на света? По-вероятно е те да подпалят нещо в опит да предотвратят това", добави той.
Освен това не всички канадци гледат на Европа като на спасителен пояс. В статия в консервативния канадски всекидневник "Нешънъл пост" журналистът Джеф Рус отбелязва, че членството в ЕС е "ужасна идея". За предпочитане е "силна, независима Канада" пред тази, която се подчинява на "едно от най-раздутите, саморазрушителни тресавища от регулации и данъци, познати на човечеството", коментира Рус.
*Източник: БТА
