С поред най-изчерпателния научен анализ досега ледниците в света се топят по-бързо от всякога под въздействието на изменението на климата.
Планинските ледници - замръзнали ледени реки - са източник на прясна вода за милиони хора по света и задържат достатъчно вода, за да повишат нивото на световния океан с 32 см, ако се разтопят напълно.
Но от началото на века досега те са загубили повече от 6500 милиарда тона - или 5% - от леда си.
ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ: Ледените шелфове се разпадат
И темпото на топене се увеличава. През последното десетилетие загубите на ледници са с повече от една трета по-високи, отколкото през периода 2000-2011 г.
Проучването обединява повече от 230 регионални оценки на 35 изследователски екипа от цял свят, което прави учените още по-уверени в това колко бързо се топят ледниците и как ще се развиват в бъдеще.
Ледниците са отличен индикатор за изменението на климата.
При стабилен климат те остават с приблизително еднакъв размер, като чрез снеговалежите се натрупва приблизително толкова лед, колкото се губи чрез топенето.
Но през последните 20 години ледниците намаляват почти навсякъде, тъй като температурите се повишават поради човешките дейности, главно изгарянето на изкопаеми горива.
Между 2000 г. и 2023 г. ледниците извън големите ледени масиви на Гренландия и Антарктида ще губят средно около 270 милиарда тона лед годишно.
Тези цифри не са лесни за възприемане. Затова Майкъл Земп, директор на Световната служба за мониторинг на ледниците и водещ автор на изследването, използва аналогия.
270-те милиарда тона лед, загубени за една година, „съответстват на потреблението на вода на цялото световно население за 30 години, ако приемем, че на човек се падат по 3 литра на ден“, казва той пред BBC News.
Темповете на промяна в някои региони са особено големи. Централна Европа например е загубила 39 % от ледниците си за малко повече от 20 години, предаде Vesti.bg.
Новото в това проучване, публикувано в списание Nature, не е толкова в констатацията, че ледниците се топят все по-бързо - това вече го знаехме. Вместо това силата му се състои в това, че обединява доказателства от цялата изследователска общност.
Съществуват различни начини за оценка на това как се променят ледниците - от полеви измервания до различни видове сателитни данни. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци.
Преките измервания на ледниците например дават много подробна информация, но са налични само за малка част от над 200 000 ледника в света.
Чрез системно комбиниране на тези различни подходи учените могат да бъдат много по-сигурни за това какво се случва.
Тези оценки на общността „са жизненоважни, тъй като дават на хората увереност, че могат да използват своите открития“, казва Анди Шепърд, ръководител на катедрата по география и околна среда в университета Нортумбрия, който не е автор на последното проучване.
„Това включва други учени в областта на климата, правителства и представители на индустрията, както и всички, които са загрижени за последиците от глобалното затопляне.“
Ледниците се нуждаят от време, за да реагират напълно на променящия се климат - в зависимост от размера им, от няколко години до много десетилетия.
Това означава, че те ще продължат да се топят и през следващите години.
Но от решаващо значение е, че количеството лед, загубено до края на века, ще зависи силно от това доколко човечеството ще продължи да затопля планетата, като отделя въглероден диоксид и други парникови газове.
Това може да се окаже разликата между загубата на една четвърт от ледниците в света, ако бъдат постигнати глобалните климатични цели, и почти половината, ако затоплянето продължи да бъде неконтролируемо, предупреждава проучването.
„Всяка десета от градуса на затопляне, която можем да избегнем, ще спаси някои ледници и ще ни предпази от много щети“, обяснява професор Земп.
ООН: Големи ледници ще изчезнат до 2050 година
Тези последици надхвърлят локалните промени в ландшафтите и екосистемите - или „това, което се случва на ледника, не остава там“, както казва професор Земп.
Стотици милиони хора по света разчитат до известна степен на сезонното топене на водата от ледниците, които действат като гигантски резервоари и помагат на населението да се предпази от суша. Когато ледниците изчезнат, изчезват и техните запаси от вода.
Последствията са и в световен мащаб. Дори на пръв поглед незначително повишаване на нивото на световния океан - от планинските ледници, големите ледници на Гренландия и Антарктида и по-топлите океански води, които заемат повече място - може значително да увеличи честотата на крайбрежните наводнения.
„Всеки сантиметър покачване на морското равнище излага още 2 милиона души на годишни наводнения някъде на нашата планета“, казва проф.
От 1900 г. насам нивото на световния океан вече се е повишило с повече от 20 см, като около половината от това увеличение е от началото на 90-те години на миналия век, а през следващите десетилетия се очаква по-бързо нарастване.
