Н а 31 януари отбелязваме един от най-бляскавите и изящни празници - Международния ден на бижутера. Професията на онези, които правят битието ни по-красиво, е сред най-древните. Прадедите ни са използвали раковини, камъни, кожа, животински зъби, за да изработват украшения и талисмани, които по правило принадлежали на племенния вожд.
За родина на ювелирното изкуство се счита Древна Гърция. В Елада са изработени първите бижута от скъпоценни метали и камъни. Произведенията на майсторите от онова време и сега поразяват с красота и изящество. И когато нещо е създадено толкова прецизно и с толкова вдъхновение, няма как да няма парична стойност. Освен невъобразима цена бижутата обаче носят мистичност и дори зла поличба.
Най-интригуващият, скъп, но и прокълнат диамант в света е „Надежда“. Диамантът се оценява на около 250 млн. долара и е „звездата“ на бижутата в света. Тежи повече от 45,42 карата (9,1 грама). Според легендата проклятие се стоварило в мига, в който камъкът е бил изтръгнат от идол в Индия - знамение, което предсказва лош късмет и смърт не само за собственика на камъка, но и за всички, които го докоснат. Митът гласи, че пътешественикът Жан-Батист Таверние дръзва да открадне диаманта от статуята на богинята Кали.
Проклятието го застига в Русия. След като продава диаманта на крал Луи XIV, е разкъсан от диви кучета. Преди да умре от гангрена, кралят му дава името „Френско синьо“. Следващите жертви на прокобата умирали пребивани до смърт, самоубивали се, били пробождани с нож и загивали в катастрофи с карети. Следите на скъпоценния камък се загубили за няколко години, преди да се появи отново в Англия, където бил наречен на името на новия му собственик - лондонския банкер Хенри Хоуп. До 1902 г. диамантът сменя много собственици, често като средство за покриване на дългове, докато накрая се озовава в Ню Йорк благодарение на бижутера Симон Франкел. В периода 1902 - 1907 г. в Ню Йорк се зараждат слухове и истории, разказващи за проклятието на диаманта и злините, които сполетяват всеки собственик на камъка.
Диамантът стига и до френския бижутер Пиер Картие, който пък успява да го продаде на Евалин Уолш Маклийн през 1911 г. Проклятието започнало да взима новите си жертви - синът й загинал в автомобилна катастрофа, дъщеря й умряла от свръхдоза, а съпругът й я напуснал заради друга жена. След смъртта на Евелин Маклийн брилянтът бил продаден през 1949-а за 176 хил. долара на бижутера Хари Уинстън, който на свой ред го дарява на Смитсоновия музей във Вашингтон. Смята се, че с това проклятието е било окончателно развалено.
Историята на най-известния брилянт, който никога не е бил продаван за пари, започва с откриването му преди н. е. в Индия, превръщайки се след това в разменна монета между Индия и Персия. Получава името си чак през XVIII век от персийския шах Надер, който бил толкова пленен от красотата му, че го нарекал „Кох-и-нур!“ (планина от светлина). Легендата разказва, че „този, който притежава диаманта, ще владее света, но и всичките му нещастия ще го сполетят“. През вековете много от убийствата и злополуките, които връхлитали притежателите му, били приписвани на проклятието, което обгръщало скъпоценния камък.
След включването на всички индийски територии в състава на Британската империя и потушаването на индийското въстание от 1857-а „Кохинор“ става собственост на кралица Виктория. Когато по-късно в Лондон се опитали да разрежат украшението на три части, то променило цвета си и станало черно. Бижутерът се самоубил от страх, а на сутринта брилянтът възвърнал цвят. В наши дни диамантът „Кохинор“ се е превърнал в неизменна част и гордо украшение на британската корона, носена от кралица Елизабет ІІ. 105-каратовият камък е оценен на 100 млн. британски паунда, или 150 млн. долара.
Не по-малък интерес за крадци и колекционери въпреки поличбите представлява и Пауновата брошка. 10-сантиметровото украшение съдържа 1305 цветни диаманта, общо над 120 карата. В средата на брошката се намира 20,02 карата наситеносин крушовиден диамант, който е сред най-рядко срещаните. Бижуто е представено през 2013 г. на изложение в Маастрихт и е оценено на 100 млн. долара.
Диамантът „Вителсбах-Граф“ е открит в Индия. Както може да се предполага, и неговата история е съспенс. Но в този случай страда камъкът. Крал Филип IV Испански го подарява на дъщеря си Маргарита-Тереза Испанска през 1664 г., но първото споменаване на диаманти е 50 години по-късно във Виена. Дълго време е в частни колекции, докато през 2008 г. граф се сдобива с 35,56-каратовия камък за сумата от 23,4 милиона долара - истински рекорд за времето си. Британецът има свои планове и през 2010 г. става ясно, че диамантът е получил нов срез, чрез което се достига до желания тъмносин цвят и качество на вътрешно съвършен 31,06 карата диамант. В процеса губи над 4,45 карата и над 350 години история… Новият „Вителсбах-Граф“ е продаден за над 80 милиона долара на катарския шейх Хама́д бин Хали́фа.
Футболист също чества деня
Денят на бижутера е празник и за една от легендите на „Левски“ - Христо Йовов. Техничарят завинаги ще остане запомнен от Сектор "Б" не само със сърцатата си игра на терена, но и с изключителния гол, който отбеляза във вратата на световния и европейски шампион Фабиен Бартез при историческия успех с 1:0 над Олимпик (Марсилия) в двубой от груповата фаза на Купата на УЕФА на 1 декември 2005 година. Великолепното попадение в този ден, го увековечава с прякора Бижутера.
Валя Александрова
