Г рета Гарбо избрала никога да не се омъжи, но тя със сигурност обичала да хойка с кого ли не, предаде в. „Ню Йорк пост“. Звездата от големия екран имала връзки с мъже и жени, хомосексуални и хетеросексуални, ергени и женени, но тя го правела по нейните собствени условия.
Актьорът Джилбърт Роланд писал в мемоарите си, че след като се записал в армията в началото на Втората световна война, Гарбо го вкарала в леглото си, за да отпразнуват това. Тя дори му дала чифт нейни пликчета за спомен. Когато обаче се върнал от казармата няколко месеца по-късно и се обадил на кинозвездата, тя отказвала да приеме обажданията му.
Тъй като актрисата държала на личното си пространство, тя никога не разправяла за своите любовници
Станало известно обаче, че Гарбо спала с предимно хомосексуалния моден фотограф Сесил Бийтън. Връзката им започнала в средата на 40-те години на ХХ в. и продължила три десетилетия. Гарбо и Бийтън били забелязвани заедно на светски събития в Ню Йорк, Калифорния, Лондон и Париж. Фотографът се похвалил за връзката си с кинозвездата пред Труман Капоти. Писателят пък заявил по-късно пред официалния биограф на Бийтън – Хюго Викърс: „Колкото и да е странно, Сесил бе един от малкото хора, които я задоволяваха физически“. Самият Бийтън казал на Викърс, че не бил сигурен как го е правел. „Неочаквано избухвам и имам толкова необуздана енергия, когато е нужно. Това ме обърква и ме заинтригува, а нея дори я шокира“.
Похожденията на актрисата са описани подробно в новата биографична книга „Гарбо“ на Робърт Готлиб. В нея се описва натовареният любовен живот и култовата кинокариера на срамежливото момиче от Стокхолм, което стана най-голямата звезда на Холивуд в ерата, когато филмите направиха прехода от неми в „говорящи“.
Тя е родена под името Грета Густафсон през 1905 г. в бедно шведско семейство
Според някои източници баща й бил чистач на тоалетни. Гарбо (която по-късно възприела това сценично име) не харесвала училището, но обичала театъра. Тя често обикаляла Стокхолм през нощта, за да види как актьорите излизат през служебния вход. През 1920 г. 15-годишната девойка се снела в рекламен филм за стокхолмски универсален магазин. Екранната й харизма била толкова мощна, че един продуцент едва не припаднал, когато я видял.
Първият й любовник бил шведският олимпиец Макс Гумпел, но дори този желан ерген не бил единственият мъж, когото тя пожелала. Грета обикаляла нощем и кралските дворци, „тъй като някои принц може да ме види“, обяснила тя на приятелката си Ева Бломгрен. Докато била студентка в Кралската академия за театрално изкуство, под крилото си я взел Мауриц Стилер – театрален импресарио, известен с диамантените си обици и кожените си палта до глезена. През 1923 г. той й дал роля във филма си „Сага за Йоста Берлинг“, но двамата едва ли са се любили на прословутата му кушетка. „Всеки знаел, че Стилер има други интереси“, пише Готлиб.
По-късно Гарбо отишла да се снима в Берлин във филма „Безрадостна улица“ на Георг Вилхелм Пабст. През това време
тя може би е спала със „сексуалното динамо“ Марлене Дитрих
която все още била неизвестна и имала епизодична роля в същата лента. Каквото и да е станало, оттогава двете кинозвезди се намразват за цял живот.
Филмовият магнат Луис Б. Майер видял Гарбо в „Безрадостна улица“ и решил да заложи на нея. Той й предложил договор в киностудията „Метро Голдуин Майер“ (Ем Джи Ем) и я изтеглил в Холивуд. През следващите 15 години Грета царувала над света на киното с класическите си изпълнения в ленти като „Мата Хари“, „Гранд Хотел“ и „Ана Каренина“.
Според актьора Мелвин Дъглас, който не е спал с Гарбо, но е играл в три филма с нея, тя дължала популярността си основно на нейния сексапил. Това било най-ясно във втората й лента за „Ем Джи Ем“ - „Плътта и дяволът“ от 1926 г. Първоначално Гарбо не била ентусиазирана от филма, докато не срещнала партньора си Джон Джилбърт.
„Тя ненавиждала сценария, ненавиждала ролята си, но не мразела него“
пише Готлиб. Гарбо и Джилбърт се влюбили до полуда, като техният роман извън екрана водел до искряща екранна химия. Изпълненията на двамата били толкова пламенни, че режисьорът Кларънс Браун го хващало срам да ги гледа. „Те живееха в свой собствен свят – разказал той на дъщеря си. - Изглеждаше като нахлуване в личното им пространство да извикам „Стоп!“. Само давах знак на екипа да се оттеглим в друга част от снимачната площадка и да ги оставим да си довършат това, което правеха“.
Но пламъкът между Гарбо и Джилбърт угаснал, отчасти защото тя отхвърлила неколкократните му предложения за брак. Тя обаче никога не оставала „на сухо“. Когато „Ем Джи Ем“ й наели за преводач в Лос Анджелис Свен Хуго Борг, Грета бързо го вкарала в леглото си. Във филма „Цветният воал“ от 1934 г. героят на Джордж Брент прелъстява безгрижно нещастната съпруга, играна от Гарбо. Но в реалния живот Грета и Джордж имали кратка романтична връзка, като тя дори се нанесла при него. А през 1941 г. Гарбо се срещнала на новогодишно парти с писателя Ерих Мария Ремарк. Макар да бил женен за кинозвездата Полет Годар, той преспал с нея, но после казал на съпругата си, че Грета била „зле в леглото“. По-късно през войната Орсън Уелс излизал за кратко с Гарбо.
Той обаче я зарязал, когато видял, че тя отказала автограф на униформен войник с патерици
През 1934 г. Рубен Мамулян режисирал Гарбо във филма „Кралица Кристина“ и същевременно имал интимни отношения с шведската звезда. Както обаче Марлене Дитрих споделила с един репортер, режисьорът заразил Грета с трипер.
Що се отнася до лесбийските залитания на Гарбо, тя имала документирани закачки с Талула Банкхед, Били Холидей и Луиз Брукс, а имало слух, че спала и с Джозефин Бейкър. Но енигматичният любовен живот на актрисата най-добре се обобщава от отношенията й с поетесата Мерседес де Акоста. Тя била вездесъща развратница, която спала с редица водещи дами от тази епоха, вкл. Дитрих, Банкхед и писателката Едит Уортън. Повече от три десетилетия Гарбо и Де Акоста били приятелки и вероятно любовници. Заедно с връзката й с Бийтън, отношенията й с Мерседес били едни от най-дълготрайните в живота на Грета. Известно е, че поетесата заснела Гарбо топлес, но не било трудно да се накара шведката да се разголи. „Грета била прочута с това, че често си сваляла дрехите, за да плува гола – в басейна си, в океана, където и да било. Тя никога не се срамувала от голотата си“, пише Готлиб.
Гарбо играла в близо 30 филма и била номинирана три пъти за „Оскар“. Тя обаче получила само почетна статуетка през 1955 г. След Втората световна война киноиндустрията изгубила интерес към шведската звезда, а и Грета изгубила интерес към актьорската игра. През 1953 г. тя се преселила в Ню Йорк и живяла уединено в седемстайния си апартамент в Манхатън до смъртта си през 1990 г. Гарбо се разхождала, купувала картини – вкл. три на Реноар, и редовно ходела на мачове на хокейния отбор „Ню Йорк Рейнджърс“. Тя никога не се омъжила, нямала деца и дори връзка, която може да се нарече сериозна. Грета също така никога не отдала дължимото на своята съперничка Марлене Дитрих. Когато един репортер я запитал за „германската Гарбо“, невъзмутимата шведка отвърнала „Коя е тази Марлене Дитрих?“.
