- Г-н Константинов, номиниран сте за „Аскеер“ за ролята на Пер Гюнт в едноименния спектакъл от Хенрик Ибсен. Разкажете ни повече за превъплъщението, как усетихте героя си?
- Първо искам да благодаря на Академия „Аскеер“ за номинацията. Каквото и да се случи, работата по „Пер Гюнт“ ще ми остави много силен спомен. Богатството и философията на ролята са огромни. За мен тя бе особено привлекателна с това, че се срещнах с герой, който ражда греховете, подчинява всички на собственото си шутовско поведение и в последното действие е притиснат от всички да даде отговор за направените грехове. Този път на героя да лавира, да се измъква и винаги да оцелява ми беше безкрайно интересен.
- Партнирате си с голяма част от трупата - Лора Мутишева, Неда Спасова, Михаил Милчев, Пламен Манасиев и др. Лесно ли се сработихте на сцена?
- Имаме великолепни актьори в трупата. Удоволствие е да работим заедно, защото мога да разчитам на тях на сцената. Очите им са верни, разбираме се веднага и имаме желание да опитваме различни неща, докато стигнем до истината на сцената. И след като минем този първоначален етап, започваме да разказваме историята на автора - с неговите думи да доказваме своето отношение, своята гледна точка за ситуациите и за героите в нея. Това е висше удоволствие. Благодаря им, че се случва. Тогава и публиката го разбира и е щастлива. И ни се отблагодарява накрая. И ние на нея.
- На какъв етап е ремонтът на Театър “София”, може ли да конкретизирате - какво и как ще бъде променено?
- Изиграваме последните си представления от репертоара до края на месец май и междувременно си стягаме багажа. В момента репетираме последната пиеса в „стария“ театър, а през септември ще имаме премиера на сцената на ТЕАТРО. Благодаря на всички колеги от останалите софийски театри за желанието им да приютят нашия театър и за радостта от предстоящите ни срещи с театрална България под мотото „Театър София идва при вас“.
- В тази линия - какво според вас провокира острите коментари и закани от страна на гражданската инициатива “Спаси София”?
- Всички опоненти на ремонта (имаше и други преди тях) твърдят, че са добри намеренията им, че той трябва да се случи, за да имаме един съвременен действащ театър, че трябва да работим в добра среда и с европейска техника. Но това само предизвикваше ненужни коментари в обществото и оронваше престижа на театъра. Благодаря на Столична община, че удържа на думата си и ремонтът вече е факт.
- Каква е личната ви равносметка за театралния сезон?
- Тежък сезон. Разбит от карантини, затваряния, редуциране на бройките места в салона, страх у публиката и колебание, и изпълнен с надежда за целия екип, че въпреки всичко истинският театър е жив. Публиката не ни изостави и ни даряваше с усмивки и енергия, която „разкъсваше“ маските и озаряваше лицата им.
- Силвия Петкова напусна театъра - какво провокира решението й и ще продължи ли да играе в представленията?
- Да, по нейно желание. Водих дълъг разговор с нея, защото тя има талант и място в театъра, но решението да започне по нов път бе категорично. От сърце й пожелавам успех.
- Успешна ли бе пиесата “Цветята”, спечелила шестия явен конкурс на театъра за съвременна българска драматургия?
- Да. Различна пиеса от всички участващи в конкурса. Едно любопитно, сложно и човешки вълнуващо представление, което дава друга гледна точка на публиката и неговите различни проявления. Неслучайно Академия „Аскеер“ я включи в номинациите си.
- Какво остава скрито за публиката, разкажете ни за магията зад сцена?
- Много неща. Най-много сълзи са изплакани от сбъдната мечти. Говоря за мъката на творческия процес, докато стигнем до истината. Тези терзания на всеки един от нас зад кулисите, докато излезем пред публиката, остават скрити от нея. Наред с колебанията, споровете - понякога на висок градус, процеса на търсенето на всичко, от шапката на героите, до свалянето й за поклона накрая, тя никога няма да види. Както няма да види, за съжаление, и смешните, абсурдни, понякога нелепи ситуации зад кулисите, които са второто „аз“ на работата на всяко представление. Друг театър, друга мъка, друга радост и забавление. Театър с две лица. Еднакво вълнуващи и интересни.
- Близък ли сте с артистите, какви съвети искат от вас?
- Близък, не знам. Приятел с всички - да. По-скоро аз искам съвети от тях, коментираме ги, вслушвам се. Нужни са ми в работата. Благодаря им за това общуване и тази атмосфера.
- Какво ви предстои в професионален план?
- Вероятно снимки в нов сериал. Очаквам ги с любопитство.
- Ще успеете ли да си подарите по-дълга почивка?
- Не знам. Бих искал. Предвид ремонта на театъра вероятно ще бъда ангажиран и с това, което ще ми отнеме време от почивката.
- Коя е дестинацията фаворит и защо?
- Обикновено ходя на Арапя. Защото години наред сме били там на палатка. Там подкарахме сърфовете, там отраснаха децата. Там създадох прекрасни приятелства. Имам сантимент. Преди две години лятото минах по пътя Ел Камино и много бих искал да го повторя пак. Дано имам тази възможност.
- Какво правите в свободното си време, кои са вашите хобита и интереси?
- Чета. Спортувам. И работя в градината на двора, което ми доставя все по-голямо удоволствие. Поради ангажиментите съм го позанемарил доста. И чакам пак зимата за любимите ски.
- Разкажете ни за вашата внучка Вивиан, какво дете е?
- Пълен отличник е в едно от най-престижните училища в Лондон. Вече доста добре се справя с латински, испански и даже китайски. От догодина започва да учи френски и древногръцки, тъй като желае да учи право. Занимава се с драма и в момента репетира „Евридика“ от Метаморфозите на Овидий. Драмата е традиция в това училище, в което са завършили Хю Грант, Алън Рикман и други известни актьори. Свири на пиано и цигулка и е част от училищния симфоничен оркестър. Активно спортува нетбол, тенис и лека атлетика, а от догодина ще гребе на регатата по Темза, също така училищна традиция. И не пропуска забавленията със съучениците си. Ще ви кажа нещо интересно, когато аз играех Пер Гюнт в театъра, тя свиреше Григ същата вечер на концерт с училищния оркестър.
- За финал - какво си пожелавате?
- Пожелавам си добро здраве. Продължаващо любопитство към живота, интересен текст за работа, успешни снимки през лятото, по-леко да мине ремонтът и всички да влезем в един красив и обновен Театър „София“. Пожелавам си успех на всички пътувания из България и нови любопитни срещи с новите ни зрители.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 23 март 1949 г. в София
- Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Гриша Островски
- След това започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“-Варна (1972-1976). Оттам нататък работи в Театър „Сълза и смях“ (1976-1984)
- От 1984 г. до днес играе в Театър „София“, като понастоящем е негов директор
Екатерина Томова
