- Кеми, честит рожден ден! Как го отпразнувахте?
- Аз не отбелязвам вече рождения си ден. До преди седем години правех концерти, но в последните две години нищо не ми се прави. Въпреки че съм насрочила концерт за 28 януари, който не знам дали ще се състои. Това ще бъде моето отбелязване на рождения ми ден. Самият рожден ден бе в много тесен кръг с моето семейство и моята внучка.
- Защо не го празнувате вече?
- Защото направих голям купон на 60-годишнината си, а сега не е кръгла годишнина и не виждам смисъл особено в ситуацията, в която живеем, да се правят такива купони. Бихме могли да се веселим, но малко по-скромно. Просто не ми се иска точно в пика на разпространение на Омикрон да правя каквото и да било. Даже в момента минавам на онлайн преподаване в университета, защото много бързо се разпространява този вирус.
- Какъв ще бъде този концерт на 28 януари в София лайф клуб?
- Той се казва „Вечната музика“. Озаглавен е така, защото аз изпълнявам музика от всички периоди в живота си. Като се започне с поп музика, джаз, евъргрийни, най-различни стилове. И рок ще пея, от моите парчета. Тя ги изпълних за пръв път след 30 г. отново в моноспектакъла си „Моят глас“, надявам се да имам подкрепа от Министерството на културата и през март да започна турне с него.
- За първи път в това представление разказвате неизвестни факти от вашия живот. Кой е най-скандалният?
- Най-скандалният в случая се оказа бившият ми съпруг Майкъл. Самата му личност не беше много чиста като присъствие, в България особено. Той се постара да направи името си и бизнеса си на мой гръб. От цялата тази работа спечели друг човек, но просто беше по-умен от всички нас.
- Как се влюбихте в него?
- Той беше галантен мъж, харизматично настойчив и много убедително ме превзе. Това е начинът, по който той манипулира хората, защото той е изключително голям артист в живота. Той го играе толкова истински и толкова убедително, че всеки, който се е докоснал до него, знае за какво говоря. Някои и досега си мислят колко е велик. Но всъщност никой не можеше да разбере, че всичко, което Майкъл правеше, беше само в негов интерес, да постигне неговата си цел. Той нямаше достатъчно добро отношение към хората, за да може някой да каже – да, той беше наш приятел.
- Кога и как разбрахте истинското му лице?
- Ние бяхме заедно девет години и половина. Горе-долу на седмата година започнаха проблемите, защото аз усетих, че всъщност той се стреми към собствена кариера и към изграждане на собствено име. Почна да прави грешки по отношение на моята кариера. Той го направи в нашите лични отношения, не държеше на семейството и децата си. И оттук започна проблемът. Независимо какъв живот съм водила, винаги съм се стремяла да имам едно здраво и добро семейство, да го поддържам и да го пазя. Докато мъжът ми с много лека ръка изостави всичко. Все едно че никога не е създавал семейство. Предчувствувах, че нещо ще се случи, когато се върнах в България втория път.
- Преживяхте ли го след толкова години?
- Да. Вчера гледах филма „Респект“ за Арета Франклин и отново си припомних и аз моя живот. Въобще, като гледам биографични филми за артисти, винаги си припомням и моя живот. Винаги има допирни точки.
- Къде са ви допирните точки с Арета Франклин?
- Има един момент на психически тормоз по отношение на мъжете около нас. То е или физически, или смесено физически и психически, или е само психически. При мен бяха повече психически манипулации, които пък на мен ми се отразяваха физически. Не мога да кажа, че са ме малтретирали както Тина Търнър, нито Арета, но е имало такива подобни случаи. И не мога да кажа, че се гордея с такова нещо, но знам, че се срамувах, че съм женена за този човек. И то в Германия. Има хора, които го знаеха и се надявам, че не са ме съжалявали. Но всичко това се случва подобно на биографиите на други жени. Така се случва винаги с артиста, защото жената артист, желаейки да бъде добра майка, добър артист, добър човек, който хем да следи бизнеса, хем да поддържа и семейството, това не е лесна работа. Това е една всеотдайност и много труд. Просто не са много съвместими във всеки един момент и затова е трудно. И като нямаш упора в половинката си... А като гледам и в живота на Арета, и на Тина Търнър половинките им винаги имаха мисиите да бъдат великите мениджъри. Никой от тях не беше толкова добър в тази област, в която работеше самият артист. Същото важи и за моя съпруг Майкъл, който нямаше никакво образование или достатъчна информация за музикален бизнес, но въпреки всичко остана верен на амбицията си да се занимава с това.
- Бракът послужи ли ви като обица на ухото, та никога повече не се обвързахте толкова сериозно отново?
- Раздялата ми със съпруга ми въобще не ми е повлияла да не се обвързвам. Аз имах много периоди на връзки и влюбвания, в които беше най-важното в живота ми да не се чувствам самотна, да се чувствам обичана и това аз си го получавах. Не можех да мисля за брак точно защото по-важно беше за мен да си отгледам децата. А пък брак, ако дойде - дойде. Но той така и не се появи. Може би аз съм се страхувала да навляза по-дълбоко във връзките си, за да стигна до брак. Аз самата не съм мислила за това да имам друг брак. Два ми стигат.
- Ние всъщност въобще не знаем за първия ви брак...
- Ами той беше толкова сполучлив, колкото и вторият. Толкова дълъг, колкото и вторият. С тази разлика, че се омъжих и една година след това се разведох. Шест месеца след развода отново се събрахме и живяхме девет години заедно. И отново мъжът ме напусна, за да прави неговия си живот. Никой не разбра кой е и какъв е, тъй като той не присъстваше никъде в моя артистичен живот, винаги бях сама на концерти и снимки. Много отдавна той замина за Америка и вече живее в друг свят, занимава се с бизнес. Поддържаме приятелска връзка, както и с останалите мъже, с които съм имала нещо. Нямам скандални развръзки. Аз съм добър, благ човек, не се карам с хората.
- Легенди се носят за участието ви във филма „Търновската царица“ със Стефан Данаилов. Какво си спомняте?
- Там имаше много любов и радост. И на екрана, и извън него.
Благодарение на това мога да призная, че филмът стана много добър. Поне в изпълнение на моята роля. Аз имах един изключителен партньор, изключителен учител и много галантен мъж до себе си. Това не е често срещано, защото аз съм имала и други партньори в киното... Най-смешната история от всички във филмите беше с Любо Чаталов.
- Разкажете.
- Трябваше да снимаме в едно корито в „Прилив на нежност“, което корито го взехме от площада на с. Ковачевица. Режисьорът направи разстановката, в една къща пред камината ние двамата трябваше да имаме любовна сцена. Любо Чаталов успя да хигиенизира много добре половите си органи с някакви найлонови пликчета, целият се беше опаковал, докато аз нямах нищо. И това беше много смешно. Когато го пълнехме коритото, нямаше такива пени, каквито сега ги има, а най-обикновено веро. Забавно беше и се получи любовната история. Направихме три-четири дубъла, при което аз казах на режисьора – извинявай, но повече не можем да правим, защото аз вече съм подгизнала.
- Били сте в леглото и с Велко Кънев в „Бон шанс, инспекторе“...
- Ние правихме няколко дубъла за историята в леглото, когато аз съм му насочила револвера в главата. Велко винаги играе много сериозно своите роли, независимо дали са комични, или не. Всъщност аз от него взех този пример, когато играе саркастично или комично нещо, трябва да си изключително сериозен, за да се повярва в присъствието ти. Аз много се опитвах да бъда сериозна, обаче имаше един етюд, в който аз трябваше да хвърля пистолета. Направих го и той изведнъж така гръмва, че ние двамата се стреснахме и умираме от смях. Това беше единственият дубъл, в който той под мустак се усмихна. И това остана всъщност във филма. След това направихме още няколко, като имитирахме, че гърми пистолетът. Така че във всеки филм си има някои сцени, в които се получават такива малки шегички и фалове, които много създават благоприятно усещане по време на работа в снимането на филма. На снимките на „Козият рог“ всички мъже непрекъснато си правиха майтапи един с друг. Особено Климбо и Тодор Колев правеха вицове от историите, които си създаваха. Филмът беше прекалено сериозен и на тях им беше като отдушник да се разтоварват. Това е и разковничето и в живота. Човек трябва да си създава настроение за всичко. И да не гледа толкова сериозно на всичко и себе си да не взима толкова на сериозно.
- Липсва ли ви киното сега?
- Отдавна ми липсва, но това е положението. Той, животът, вече мина. Хората ме забравиха.
- Сега вече си в ролята на баба...
- Сега вече съм в ролята на педагог. Не съм толкова баба. Имам две внучета, но никой не ми казва баба. Те ми научиха името. Майка й я учи непрекъснато – това е баба ти, баба ти, баба ти. Обаче тя си казва Камелия. И на другата баба също й казва по име. На мен баба просто ми звучи много грубо. Аз не съм казвала на нито една от бабите си бабо. Моите баби ми бяха мами. Имаше само една баба в нашия род, която беше прабабата ни баба Анка.
- Децата са още много малки, но виждате ли някое от тях да е наследило вашата музикалност?
- Не мога нищо да кажа в тази възраст, защото, първо, те не приличат дори на дъщерите ми, те приличат на бащите си. Второ, те си харесват музика от бебета и си слушат тази музика, която са свикнали да слушат. Моята дъщеря Мириам й пускаше непрекъснато „Бийтълс“, Стиви Уондър, слуша алтернативен рок, който е по-спокоен. При Рейчъл се слуша всякаква музика. Особено баща й като почне да си свири нещо на компютъра, дъщерята заспива. Така че какви ще бъдат насоките, какво ще искат да правят, ще покаже животът. И двамата ми зетьове са диджеи и растат в такава среда. Даже свекървата на Мириам е пианистка и вече сложихме няколко пъти на пианото малката.
- А пеете ли им приспивни песни?
- Ооо, те си имат майки за това. До този момент те се приспиват само с майките си. Сега вече и бащите понякога заемат тази роля, но бабите не. Аз им бях казала на моите деца, че след като са решили да раждат, ще трябва да си гледат бебетата. Бабата е за по-късно, когато започнат да работят, когато няма кой да се грижи за детето. Отглеждането в началото си е тяхна работа. Те и самите деца са много привързани към майките си.
- Близначките искат ли някакви съвети?
- Не. Всички млади момичета не желаят съвети нито от бабите, нито от майките. Това е новото поколение. Има интернет за тези работи, което аз смятам, че е ужасно. Защото една майка трябва да отглежда бебето си с инстинкт. Аз навремето не съм чела абсолютно нищо. И отгледах две. Единственото, което съм приемала като информация, е от личния си лекар, който ми е казвал кога колко ваксини... А сега за всяко едно нещо - в интернет.
- Накрая да си поговорим за музика. Правите ли нови песни освен спектакъла?
- Много ми се иска да направя един албум, но все още не мога да реша как да го запиша и кога, защото ситуацията е такава, че просто няма как да го съчетая. Просто трябва да се насоча към неща, които се вършат по-индивидуално. Аз не съм композитор и едва ли в тази епидемична ситуация мога да мисля за композиции. За да измисля нещо, трябва да имам подръка и пианист до себе си. А пък гледам колкото се може да нямам контакт с хора. Сега съм се съсредоточила да си измисля една нова платформа за преподаване, защото поне в следващите две години ще бъдем непрекъснато в тази стресова ситуация. Ако ми предложат обаче да снимам филм, веднага ще го направя.
- Каква роля ви се играе сега?
- Бих предпочела да е комедия. Скоро се виждах с колеги актьори, които ми казваха, че никой не измислял сценарий, в който бих могла да се появя. Трудно е. От 1990 година досега много се промени животът, промени се атмосферата на работа, промени се изцяло отношението между хората, които все повече се отдалечават един от друг. Няма го това настроение, което носеха 70-те и 80-те години. Този тип живот вече го няма. И новите поколения даже няма да знаят какво е било. Ние имахме много по-голямо усещане за това да сме в екип. Цялата тази среда от артисти, певци, театрали, режисьори едно време съществуваше като една гилдия. Имаше три-четири заведения, където можеш да видиш тези хора. Сега няма такива места. Сега всичко е разпръснато. Освен това всеки пази кариерата си от чужд поглед, като че ли всички са тръгнали да му крадат кариерата. За мен това е странно, защото съм друго поколение и съм живяла по друг начин.
- Още се носят легенди за джем сешъните, които сте правили...
- Тези джем сешъни свършиха още в края на 90-те години. Музикантите вече не искат да работят без пари, защото джем сешъните бяха работа без пари. Сега и да отидеш на участие, пак работиш без пари заради ситуацията, в която сме. Продължава да се работи за добро настроение и това изнервя изключително много музикантите, защото те хвърлят труд, който отива на вятъра. Да, печелиш някаква аудитория, почитатели, но това не храни къщата. И понеже пък няма и никаква политика на защита на артиста в България, това усложнява още повече ситуацията. Защото на Запад в доста среди има доста добри компенсации. Докато при нас няма. Те са с възможност да се включиш в някакъв проект, но можеш да се включиш, ако не си пенсионер, ако не си на работа, ако не си не знам си какво... Въобще абсурдни условия за включване в някакви проекти, за които получаваш някакво финансиране, което е никакво. Аз говоря за обезщетение за пари, които не трябва да връщаш. Пари, които трябва да използваш за себе си да се издържаш, докато нямаш работа. Но това са проблеми на новото ни правителство и новото Министерство на културата. Важното е усмивката да не пада от лицето. Няма смисъл да се отчайваме. Аз смятам, че нещата ще се наредят, но ще бъде много късно за мен самата. Защото годинките си напредват и все по-малко ще бъда търсена като артист. Аз нямам тези контакти от миналото си, нито от сегашния си живот, които да са ми в подкрепа в бъдеще или за кариерата ми въобще. Никой не си дава сметка колко пари трябва да се вложат, за да направиш и реализираш един проект. Всичко е къртовски труд, който почти не е заплатен.
ТОВА Е ТЯ
Родена на 21 януари 1954 г. в София
Завършва техникум по вътрешна архитектура, а след това и експерименталната театрална група 4+4, където научава за певческите си способности
Започва да учи естрадно пеене при Ирина Чмихова в Консерваторията, а през 1978 г. дебютира на Втория преглед на джазовите оркестри с квинтета на Людмил Георгиев
През 1980 г. печели голямата награда „Златният Орфей“, а голяма популярност й носи и участието във филмите „Търновската царица“, „Бон шанс, инспекторе“ и „Прилив на нежност“
През 1983 г. бяга от България, след като среща бъдещия си съпруг на фризьорски форум в Солун, а година по-късно става майка на близначките Мириам и Рейчъл
През 90-те се връща у нас и записва най-успешните си албуми „Настроение“, „Привличане“, „Докосване“, „Перли“, „Удоволствие“
От 2006 г. започва да преподава пеене в Нов български университет
През пандемията реализира първия си моноспектакъл „Моят глас“
Лео Богдановски
