0

Фестивалът In The Palace вече 19 години работи за представянето на късометражни филми от целия свят. Победителите от него са привилигировани да участват в надпреварата за наградата Оскар, ако бъдат избрани за номинация от Академията за филмово изкуство и науки на САЩ.

Тази година фестивалът ще се проведе в Дом на културата в гр. Перник. От 31 май до 7 юни жителите и гостите на града ще могат да станат част от магията на фестивала In the Palace.

Тук ви представяме един английски филм „Всички тези мъже, с които бях“ , който е селектиран за още 25 фестивала по целия свят. Във филма взимат участие няколко жени, сред които Сорел Джонсън, която играе в “Men in Black: International”, и Лидия Ленард. Тя е познато лице от “Закон и ред”, “Маргарет Тачър: Дългата разходка до Финчли (2008)”, “Демоните на Да Винчи” (телевизионен сериал, 2013), „Петото имущество“ (2013, с участието на Бенедикт Къмбърбач).

Създателите на “Всички тези мъже, с които бях” са Лорейн Нолан и Марк Дейли, които споделят с нас повече за филма.

- Как бихте описали филма си на тийнейджърка?

Лорейн: Женски разказ за сексуаления опит и преживявания. Филмът показва, че не всяка опитност, която жените имат е като тази, която виждаме във филмите, по телевизията или в списанията. Всъщност от вас зависи да получавате повече удоволствие, по време на сексуалното съзряване и опознаване. Не трябва да се чувстваш притиснат, че историята ти трябва да е като на останалите. Това е твоето лично преживяване.

- От къде дойде вдъхновението и историите, които разказвате във филма?

Лорейн: В оригинал това е кратък разказ на Рианон Кар. Базирана върху девствеността, любовта, връзката, изневярата. Разказана е от един човек, но филмът минава през историите на няколко жени. Искахме да покажем различни възрасти. Разбихме историята на части. Виждаме първия влюбен герой, като жена на бъдещето, сякаш е на върха на света. Личният избор и преживяване, които те правят щастлив със себе си.

След това темата за девствеността e намекната като спомен. Отивайки назад в изследването на идеята за загубването на девствеността и какво всъщност е това в действителност? Не трябва да е загуба. Защо е загуба, която мъжът печели? Като преоформяне на цялото нещо е.

След това следвахме идеята за нещо по-комедийно с темата за единствения. Оставайки на място, където всичко винаги е еднакво. Чувстваш се като аутсайдер, ако не си намерил твоя човек. И усещаш натиск, че трябва да го направиш.

Всички тези теми са сериозни, но те са точно толкова сериозни, колкото искаш да ги направиш. Окей е да погледнеш назад към тези моменти и да се смееш без да изпитваш напрежение.

Марк: Сексът трябва да е забавен.

- Как започнахте да работите по филма заедно?

Марк: Работим заедно от няколко години. Лорейн преработи историята, заедно я режисирахме и развихме. Искахме да направим нещо, което изразява нашия собствен глас. През по-голямата част от времето работиш за хората. Казахме си „Не, искаме да направим нещо за нас.“ И когато Лорейн дойде със сценария знаех, че трябва да го направим. Нашият работен процес е и много еднакъв. Мисля, че и защото сме доста сходни като култура, и двамата сме ирландци, харесваме едни и същи неща и работим много лесно като екип.

- Тепърва предстои да се изявите на българския Международен фестивал за късометражно кино “In The Palace”, от 31 май до 7 юни в Перник. За колко други фестивала сте селектирани и взехте ли награди?

Лорейн: Бяхме селектирани за 25 фестивала. Филмът има 3 награди в категории за женска роля. Също бяхме селектирани за Best UK Short, който също като “In the Palace” е сертифициран да изпраща филми за наградата Оскар. Номинирани сме за сценография и монтаж. Страхотно е, че получихме номинации в различни категории.

Заснехме филма преди да има lockdown, но след това се забавихме поради пандемията и ни отне много време докато го завършим. След това започнахме с фестивалите, които много ни развълнуваха за това да направим и следващ филм, защото този се възприе много добре.

- Марк, как се чувстваше с тази толкова женска тематика?

Марк: Като гей мъж бих казал, че историята резонира с мен.

Лорейн: Много приятели гейове резонираха с първата история за любовта.

- Какво репресира днешно време жените най-силно?

Лорейн: Много неща. Например все още само една страна в света има равно заплащане за мъжете и за жените. Това е Исландия. Много зависи къде живееш по света. Имаше филм на “London Short Film Festival”, който беше друга история за дествеността, мисля че от Гана. Нашата история за дествеността идва от по-привилигирована позиция. Това е английска история, жената носи рокля, води този разговор и ние снимаме тази сексуална история. Другата история беше за жена, която се опитва да скрие факта, че е загубила своята дественост. Среща се със доктор, който да й върне дествеността, за да не научи съпругът й. Това е много различен сценарий, който среща други жени.

Някой момичета нямам достъп до училище. Да погледнем например към Афганистан. Дори в западните страни има шок, когато се разказва различна история, защото не сме свикнали да ги виждаме. Когато видиш история, която е направена по друг начин, за женската страна от нещата, си изненадан, защото осъзнаваш, че си си ги представял погрешно. Много работа още трябва да се свърши всъщност във всяка една държава по линия на жените.

- Любимите ви моменти по време на снимките?

Марк: Когато стоях на върха на една кула, гледайки над Лондон. Това е вечерта, в която се случи първият lockdown. Все още си го спомням ярко.

Лорейн: Това беше вторият ни избор за локация, по-добра от първата, която загубихме. На този покрив героите ни сякаш бяха на върха на света. Радостен е всеки момент, когато имаш локация, имаш потвърждение за избран човек от кастинга.

Марк: И когато намерихме локацията в селото. Търсихме по бреговете на Великобритания място с плаж. Сещам се за един момент между мен и Лорейн, влизайки в едно фермерско поле пълно с лук. Не знаех, че може да расте в пясъка. Нахлухме в него, за да стигнем до плажа.

Лорейн: Плажът беше забележителен. Прилича на картина на Дарли, с измити от морето дървете по него. Изглежда сюрреално, точно както го искахме. Но не можехме да използваме локацията, защото нямахме екип, екипировка, за да се пренесем през фермите с пролетен лук, но беше страхотен ден.

- Думите, описващи усещането, което филмът носи на вас и на аудиторията?

Марк: Постижение. Филмът ме прави радостен.

Лорейн: Чувствам се горда. Хората се свързват с филма, защото разбират какво сме се опитали да направим. Думата за тези, които го гледат бих казала, че е надежда. Надявам се, че всеки човек може да вземе нещо за себе си и да научи нещо.

Марк: Филмът е красив, но има и много силно послание. Искаме хората да се заявят, да дискутират, да помислят за нещата и да говорят за тях открито.