- Г-н Урумов, продуцираният от вас филм „Петя на моята Петя“ от петък е в кината. Каква е историята, която разказвате?
- Често очакванията към съвременните български филми са или че ще бъдат тежка драма, или много арт. Аз смятам, че нашият филм на първо място като история е много запленяващ и те държи от самото начало до финала. Но това не е единственото му достойнство. Според мен връзката с поезията на Петя Дубарова и тънкият ключ, който е намерен, за да бъде вплетена тя в сюжета, създават една дълбока емоционалност на разказа, която, сигурен съм, зрителят ще усети и оцени. Без да се натрапва и без да прилича на литературно четене, филмът носи изключително много заряд и вълни от емоции.
- Защо е важно този филм да бъде видян, и то на голям екран?
- За мен лично като човек е най-важно да отидат да го гледат подрастващите. Това е филм за всеки, който тепърва прохожда в живота, лута се и търси себе си. „Петя на моята Петя“ може да ти даде една алтернативна и положителна гледна точка за всички гадости, които се случват по пътя на човек. Когато си тийнейджър и си все още лабилен, защото не си изграден като личност, лутането е голямо. Когато проблемите те връхлетят, имаш нужда от някого или нещо, което да ти покаже, че не си сам и може да има и добър изход от ситуацията. И тъй като нашият филм по някакъв начин засяга темата за самоубийството на Петя Дубарова преди 40 г., всъщност дава един друг поглед и показва, че за всяка ситуация има решение.
- Какво знаят подрастващите за Петя Дубарова и знаят ли коя е тя?
- Истината е, че не само подрастващите, а голяма част от обществото не знае коя е Петя Дубарова. Тъжното е, че дори хора на моята възраст, нейни съвременници, въобще не са чували за нея. Силно се надяваме чрез нашия филм много хора да разберат коя е тя. За щастие, от миналата година Петя Дубарова активно се изучава в 12-и клас.
- Защо решихте да разкажете историята на Петя Дубарова, и то през очите на едно модерно момиче?
- Ние не искахме да разказваме трагичната история на Петя, защото тя е гадна и не искахме да се заравяме в това. Нашата мисия бе да направим един светъл и тoпъл спомен за Петя, хората да я припознаят чрез творчеството й, а не да се занимават толкова с въпросите защо се е самоубила, защо са я наказали и дали е било правилно, или не. Това са неща, които остават в миналото. Те няма да се променят. Но това, което остава в настоящето и е важно и ценно, е наследството, което ни е оставила Петя – именно поезията. Затова решихме филмът да не е биографичен, да не се занимава с онова време. Искахме да намерим начин да разкажем една интересна история, подобна на тази, която се е случила на Петя, близка като същност, и същевременно да успеем да прокараме тънката линия на поезията и творчеството на Петя.
- Доколко поезията присъства във филма?
- Като отидете на кино, ще разберете (смее се).
- Лесно ли убедихте сестрата на Петя Дубарова да ви позволи да включите творчеството й във филма?
- Елица Дубарова ни гласува пълно доверие от самото начало. За всяко нещо беше с нас. Първо й представихме три варианта за развитие на сценария. Тя, за щастие, избра точно този, който ние също харесвахме най-много. Започнахме да работим по него, тя беше напълно удовлетворена от фабулата. Нашето сътрудничество винаги е било стабилно и без никакви колебания.
- Филмът е заснет в Бургас с помощта на общината. Доколко градът играе роля в самия сюжет?
- Градът играе изключителна роля в сюжета. Той е незаменимо място. Този филм нямаше как да се случи където й да било другаде. Не само заради това, че е родният град на Петя, а и заради морето и творческия дух, който мисля, че през годините се е променил, но не е изчезнал. Това се усети и у хората, които дойдоха да се снимат. Над 500 души бяха статистите, които снимахме във филма и те придадоха една истинска автентичност на средата. Имахме колебание чисто от бюджетна гледна точка дали да не заснемем интериорните сцени някъде в София, а само екстериорните в Бургас, но в един момент с режисьора си стиснахме ръцете и си казахме, че намаляваме снимачния период за сметка на това филмът да се снима изцяло на морето.
- Музиката във филма е изключително вдъхновяваща.
- Когато се обадих на Георги Стрезов и му казах, че искам да му покажа нашия филм и да го поканя да работи по музиката, той ми каза, че е много зает и едва ли ще може. Аз го помолих все пак да го изгледа. На следващия ден той ми се обади и ми каза, че много иска да е част от този проект, и след това сътвори тази прекрасна и въздействаща музика.
- Във филма участват големи имена от българското кино и театър, както и изключителни млади и талантливи актьори. Как ги подбрахте?
- Във филма кастинг не е имало, може би само за една роля. Всичко започна с избора ни на Алиса Атанасова за ролята на Петя Дубарова. Сценаристката Нели Димитрова ми каза, че според нея Алиса е актрисата, която може да се превъплъти в образа на Петя. Цялата й същност и душевност по някакъв начин напомнят за Петя Дубарова, а има и визуална прилика, което допълнително помогна за убедителността на персонажа във филма. Нямахме съмнения в този избор. Бяхме си харесали и Александра Костова от филма „Маймуна“, за да изиграе младата Петя Монова, но тя беше твърде мъничка тогава. Това, че филмът силно се забави с производството във времето, ни помогна, защото Александра порасна и логично дойде нейното участие в главната роля. Оттам нататък събрахме ансамбъла от другите деца, които съставиха основната група. Предложението за избора на класната дойде от режисьора. Той ми каза, че Албена Павлова е страхотна актриса и много вярва в нея. А щом той вярва в нея, значи тя е нашият избор. Юли Вергов също бе наше първо желание и в момента, в който му дадохме сценария, той каза, че за този филм е готов на всичко. И така нещата се получиха много органично.
- Докато снимахте филма, вие лично научихте ли нещо ново за Петя Дубарова, промени ли се по някакъв начин нейният образ?
- Не мисля, че нещо се е променило в мен относно възприятието ми за Петя, защото аз от малък имам досег до нейното творчество и мисля, че сме свързани. В нашия екип се спори кой е най-големият фен на Петя (смее се). Оставям тази привилегия на нашите сценаристки, които наистина са най-големите й фенове. От далечните години, в които се занимавах с музика, имам песен, която бях написал по нейни стихове. Моята връзка с нея е стабилна от едно време, няма промяна. Мисля, че дори я заздравихме с този филм. Единствено се притеснявам дали Петя одобрява филма. Ще го разберем и по зрителския интерес.
- Кое е любимото ви нейно стихотворение?
- Може би това стихотворение, по което бях направих песента – „Благородство“. Много го харесвам, но не мога да кажа, че ми е любимо. Стихът, по който направихме новата песен към филма, може би ми харесва повече. Казва се „Да съм слънчево момиче“. Аз не го бях чел преди, сега се докоснах до него.
- Въпреки ситуацията с разпространението на коронавируса вие рискувахте и пуснахте филма по кината.
- Истината е, че сме много притеснени. Много искахме да пуснем филма по повод 40-годишнината от смъртта на Петя, но може би това не е бил добър повод. Сега излизаме в годината на нейната 60-годишнина от рождението. Казах си „Каквото и да стане, този филм тази година трябва да излезе“. Като премиерно заглавие „Петя на моята Петя“ е първият български филм за годината. Това ме вкара в тежка ситуация – от липса на средства и време за подготовка и кампания. Но поех този риск и мисля, че успяхме да си свършим работата максимално добре за краткото време, което имахме. Бих съжалявал единствено, ако затворят кината и хората не успеят да го гледат.
- Разкажете за кампанията #АзСъщоСъмПетя.
- Чрез кампанията #АзСъщоСъмПетя ще се опитаме да накараме хората да запишат видео, след като изгледат филма, което да споделят в социалните мрежи и да разкажат защо са те Петя, ще успеят ли да намерят в себе си Петя. Всеки, гледайки този филм, може да намери нещо от своя живот, случило се и протекло по сходен начин. Борбата да си човек, да си личност. Всеки е минал през сблъсъка със системата. Онеправданието, неразбирането, разликата в поколенията. Другата кампания е #ПетяНаМоятаПетя. Какво би казал всеки за другата си същност. Ако хората прочетат разказа „Петя на моята Петя“, ще разберат, че Петя Дубарова говори за две различни Пети, които съществуват в едно тяло и съзнание. Но те са две различни. Тази дуалност я има навсякъде. Всеки понякога е лош, но всъщност дълбоко в себе си е добър. И обратното.
- Извън филма за Петя с какво е заето ежедневието ви?
- Аз се дипломирах в НАТФИЗ през юли миналата година. След което мислех, че малко ще отдъхна, но не знам защо не се получи. Покарах доста мотора си, което беше много готино. Направих един балкански трип. Това с премиерата ми седеше малко далечно до преди Коледа, защото филмът беше програмиран да излезе в кината на 18 март, но по непредвидени обстоятелства се наложи да я изтеглим за януари и изведнъж ме удари вихрушката. След премиерата в България ще се опитаме да направим турне в европейските държави, където има български общности, така че работата тепърва предстои. Може би с този проект ще финализирам участието си в българското кино.
- Каква е причината?
- За съжаление, няма как да живея 300 години, за да мога да си позволя един филм да ми отнема 8 г. от живота.
- Може ли човек да живее без култура?
- Както виждаме - може, и това е много тъжно. Аз правя всичко по силите си, за да има култура. Според мен има и много други хора, които желаят да има култура, но за съжаление, силите, които са в отрицателна посока, са в пъти повече. Това е ужасяващо!
- А с музиката ще продължите ли?
- Въпросът не е дали ще продължа, а дали ще започна. Последният ми музикален проект беше преди две години и от тогава не съм направил нищо ново. Явно не продължавам.
- За какво мечтаете?
- Мечтая да правя кино! Мечтая си и филмът „Петя на моята Петя“ да бъде гледан от максимално много млади хора. По никакъв начин не пренебрегвам останалите, но моята мисия е този филм да помогне на подрастващите. Това е моето желание. Осъзнах, че е много трудно да говориш на езика на младите, да ги достигнеш и да ги докоснеш. Те са съвсем друго поколение и ние наистина не ги разбираме. Не защото сме задръстени, те просто комуникират по начин, по който ние не можем и не знаем как да се научим. Но поне се опитваме. С този филм искам каквото мога да им дам, а те – ако могат да го вземат – страхотно за тях. Ако не – ще продължаваме с опитите!
Това е той:
-Роден е на 21 октомври 1976 г. в Бургас
-Завършва Техникум по механотехника в Бургас, а след това и Техническия университет в София
-През юли 2021 г. се дипломира в специалност „Филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ
-Копродуцент на филма „Вила Роза“, изпълнителен продуцент на сериала „Домашен арест“
-Продуцент на филма „Петя на моята Петя“
Екатерина Томова
