- Г-н Милър, в момента в Квадрат 500 са показани ваши фотографии от серията „Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията“. Разкажете ни историята на проекта и колко години ви отне?
- През 2011 година бях диагностициран с онкологично заболяване, бях в последна 4-та фаза. По време на периода на възстановяване през 2012 г. си бях вкъщи и започнах да си мисля за проект, който мога да направя, ако имам възможността да оздравея и да се върна към фотографията. Мислех си как бих могъл да кажа „Благодаря“ към най-големите майстори на фотографията. Всички тези фотографии, които виждате в изложбата, са ме вдъхновявали по един или друг начин по време на цялата ми кариера. Мислех, че по този начин би било чудесно да изкажа своята благодарност към тях. Също така търсех и път за мен – път да се излекувам от рака. Този проект беше като светлина в тунела за мен. Именно мислите за реализиране на тази идея ми дадоха силата да се преборя. Имах стимул да продължа да живея. И за щастие успях да се върна в това, което обичам толкова много.
- Говорите за фотографията...
- Да, точно така, говоря за фотографията. И успях - излекувах се и тогава придобих точна идея как искам да изглежда моя проект. Направих списък с фотографии, направих копия на всяка една от тях. След това отлетях за Южна Франция, за да говоря с Джон. Защото знаех, че той е човекът. Исках да видя лично дали има интерес да се включи в подобен проект с мен. С него се познавахме от дълги години, бяхме работили заедно. И вече 16 години сме приятели. Ние се разбираме перфектно в работата. Уважаваме се. Подкрепяме се.
- Какво ви каза г-н Малкович, след като му предложихте да се включи в проекта?
- Веднага се съгласи, много му хареса идеята ми. Върнах се в Чикаго и започнах проучване. То ми отне около 18 месеца. А какво всъщност представляваше вероятно ще ме попитате? Разглеждах всеки ъгъл на всяка една снимка. Опитвах се да разбера всеки един детайл, за да мога да ги разбера и след това пресъздам. След това се срещнах с моя екип – с гримьорите, с фризьорите... Когато се събрахме и поговорихме, разбрах, че ще се получи страхотно. Те разбираха моите творчески търсения и знаеха какво точно искам. Знаех, че съм готов да се впусна в това приключение и то ще бъде перфектно. Затова и толкова много време отделихме на проучването на всеки детайл, за да бъдат като оригиналите.
- За колко време след това създадохте снимките?
- С Джон се виждахме и работихме по този проект през следващите 5 години. Той нямаше отношение към избора на снимките, но пресъздаде 100% образите. Джон беше моята муза. Знаете ли, направил съм стотици негови портрети. Той просто ме питаше - „С какво мога да ти помогна, Сандро?“. И ми помогна. Джон влизаше в студиото – без коса, без брада – и казваше „Кой искаш да бъда днес? Жена? Мъж? Малко дете? Баба? Дядо?“. Джон винаги е бил такъв. Много кооперативен, отдаден на това, което правим. Въпреки че той е брилянтен актьор, винаги се опитва да помага на останалите. Независимо дали с прическите, с грима, с гардероба... Много щедро, раздаващо се на максимум и обичащо света същество. Той е мечта. Мечта за всеки да работи с него. Все едно има свръхестествени сили. Затова и вече толкова години сме приятели.
- Имате ли любимо негово превъплъщение от този проект?
- Когато мислиш за милиардите снимки, които си направил, особено днес в дигиталната ера... Има много снимки, които бих избрал. Но няма да го направя. Избрал съм своите най-любими кадри на големите майстори и съм ги направил. Снимката не идва преди фотографа, това е много важно. Първи винаги е фотографът. След това може би трябва да ме попитате коя е най-великата снимка, която ме е вдъхновявала. Всеки фотограф, който аз представям в тази изложба, е легенда. Но винаги има един или двама, които ме вдъхновяват повече. Първо избирам автора, после снимката. Много е трудно да се каже - „Тази ми е любима или онази“. Всяка снимка има своя история. Всяка една от тях е била предизвикателство за мен. Любопитен е кадърът на Beekeeper. Отне ни 5-6 часа да сложим всички пчели върху Джон. Да, това са истински пчели.
- Спомняте ли си първия път, когато се срещнахте с Малкович?
- Мисля, че първата ни среща с Джон беше около 1996-1997 година. Той беше в Чикаго, поставяше една пиеса с Ингеборга. Той ме покани в театъра и ми каза, че има нужда да им направя портрети. По това време той беше много популярен с ролята си на “Вируса” Грисъм във филма на Саймън Уест „Въздушен конвой“. Беше безскрупулен, намръщен. Това и очаквах да видя в моето студио, когато дойдоха да ги снимам. Или по-скоро не знаех точно какво да очаквам. Филмът беше голям хит и всички казваха, че Малкович прави жестока роля. Аз го гледах и направо се уплаших (смее се). И си казах – очаквам Вируса в моето студио. Но Джон се оказа прекрасно човешко същество. Беше облечен много добре. През цялото време беше много възпитан, мил, говореше спокойно. Бях изненадан много приятно. Знаете ли, когато един фотограф има сесия с известна личност, той трябва да се подготви. Аз бях готов и снимките минаха наистина изключително професионално. Джон наистина хареса процеса и снимките. Мисля, че именно тогава се зароди нашето приятелство – първо професионално, а след това и лично.
- Каква е тайната на вашето приятелство?
- Ние се уважаваме изключително много. И двамата сме перфекционисти що се отнася до работата. Винаги сме подготвени. Направил съм му прекрасни портрети. Още от първия път си казах – искам да снимам отново Джон. Той живее в Бостън и във Франция. Неговата компания за театър е в Чикаго и винаги, когато идва, ми се обажда. И се виждаме. Говорим си. Снимам го. Той има много лица за пред камерата и е много фотогеничен. Винаги се връзва на моите идеи и ми казва, че мога да го снимам всякак (смее се). Нямаме граници. Никога не ми е отказвал. Той просто е страхотен човек, с когото може да се работи лесно. Отсядал е в нашия дом с прекрасната си съпруга Никол. Ние сме го посещавали в неговия в Южна Франция. Пътували сме заедно до Лос Анджелис за различни проекти. За мен е голяма чест да бъдем приятели. Той много харесва проекта „Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията“. Хората също харесват превъплъщенията му. Дори веднъж ми се обади и каза, че журналистите вече не се интересуват толкова от новите му филми, а повече от изложбата и снимките, които аз съм направил (смее се).
- Какво е посланието, което искате да предадете на хората чрез своите кадри?
- Не знам дали е точно послание, някакво конкретно. Аз снимам и творя заради хората, за тях. Не толкова заради тези, които снимам, а за тези, които ще видят снимките след това. Не знам дали всеки се харесва след всяка снимка – едва ли (смее се). Когато се захванах с този проект, не знаех, че ще стане толкова мащабен и ще предизвика такъв интерес. Казах ви в началото – направих го за мен като лечение от болестта, която ме беше споходила. След това стана толкова популярно. Но това, което научих от този проект, е че има образователна цел. Това е нещото, което най-много ми харесва. Успявам да накарам хората да отидат в галерията. Да видят легендарни фотографии, които аз съм пресъздал по интересен начин. Така хората научават кои са Ървинг Пен, Бърт Стърн и т.н. Ако искаш да бъдеш фотограф, ти трябва да знаеш кои са тези хора. Днес фотографите използват своите социални мрежи и там показват това, което са снимали, те не изучават изкуството. И това е много пагубно. Те искат да имат последователи. Но не разбират, че това не означава нищо и не значи нищо. Нямат идеи. Срамно е за мен! Когато съм на гости в някое училище за фотография и разбера, че обучаващите се там не знаят кой е Ървинг Пен... Какви фотографи ще бъдат, ако не знаят! Ако не искаш да знаеш кои са всички тези майстори – какво изобщо правиш. Ти не си артист. Ако искаш да си добър художник – учиш за добрите художници. Същото е и във фотографията.
- Прекарахте няколко дни в България. Хареса ли ви тук?
- Да, много. Насладихме се на престоя ни в България. Разбира се, 4 дни са много малко да усетим напълно духа на София. Преди няколко дни бяхме в Народния театър и гледахме Джон и Ингеборга в „Самотата на памуковите полета“. Фантастично! Мога да кажа, че София е много красив град, особено през нощта, с всички светлини... Много ни хареса да се разхождаме вечерта. Благодаря и на всички, които ни посрещнаха топло тук. Съжалявам само, че не ни остана време да се качим до планината, всички казват, че е невероятно усещане. За мен беше много приятно прекарване. Надявам се да се върна отново!
Сандро Милър e американски фотограф, двукратен носител на международната награда за фотография на фондация Lucie. През 2014 е удостоен за постиженията му в областта на фотографията като „Международен фотограф на годината“, а през 2015 – за серията „Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията“. Редица професионални конкурси нареждат Милър сред 200-те най-добри рекламни фотографи в света. След като вижда творбите на Ървинг Пен, Сандро Милър още на 16-годишна годишна възраст разбира, че иска да стане фотограф. В голяма степен самоук, той черпи знания от албумите, публикувани от множество велики артисти, добили култов статус в историята на фотографията. Чрез техните снимки усвоява изкуството на композицията, осветлението и портрета.
Амeриканският фотограф Сандро Милър и холивудският актьор Джон Малкович пресъздават най-емблематичните образи във фотографията от ХХ и ХXI век в серията „Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията“. Изложбата включва 61 цветни и черно-бели фотографии, в които Джон Малкович се превъплъщава в образите на известни личности, и може да бъде разгледана до 30 април в Квадрат 500.
През 2013 г. Сандро Милър решава да осъществи проект, който да отдаде почит на авторите, които повлияват на собствената му кариера. Избира 35 фотографии, които да възпроизведе. Сред тях са снимката на Ървинг Пен, показваща свития в ъгъла Труман Капоти; Мерилин Монро от Бърт Стърн; образът на мигрантката с деца, уловен от Доротея Ланг; автопортретът с автомат на Робърт Мейпълторп; иконичната снимка на Джон Ленън и Йоко Оно от Ани Лейбовиц; класическата фотография на Даян Арбъс на момчето с играчка ръчна граната; пчеларят на Ричард Аведoн и други.
Екатерина Томова
