Т ова, което можем да видим в Netflix със заглавие „Аферата Бетанкур: милиардерски скандал“ е историята, която всеки автор на мистерии винаги е мечтал да измисли. А Лилиан Бетанкур, която почина през септември 2017 г., е жената, която всеки писател би искал да срещне, която всеки режисьор би искал да рамкира, която всеки мъж би искал да завладее. Мистериозна, волева, капризна, мила, непостоянна, проклета жена, но каква жена, отвъд измамите, отвъд фалша. Богатство, интриги, обвинения в измама, президент, който капитулира и дъщеря, която се бунтува. И над всичко витае, както в най-добрите детективски истории, безпощадната сянка на иконом.
На 15 години във фирмата на баща си
Но за да разкажем коя е Лилиан Бетанкур, родена Шулер през 1922 г. в Париж, трябва да започнем от нейното родно място. Тя е единствено дете на баща си Йожен, който химик. Майка й, която е пианистка умира, когато Лилиан е едва на пет години. Момиченцето се сближава с баща си по почти болезнен начин, без да го изоставя нито за миг. Йожен е мълчалив, но достатъчно опитен химик, за да създаде боя за коса, която продава парижки фризьори. Този пробив го кара да основе мултинационалната козметична компания L'Oréal - една от най-големите компании в света в сектора на красотата.
Йожен е добър баща, но той е и основният основният финансов поддръжник на Кагул, крайнодясната организация, която стои убийството на братята Росети. Бъдещият съпруг на Лилиан, Андре, който по-късно става голист, също е част от тази организация.
Но да се върнем на малката Лилиан, която на 15-годишна възраст се присъединява към екипа на баща си като чирак. През 1957 г. след смъртта на баща си, тя наследява мажоритарния дял в L'Oréal, който държи до смъртта си на 94-годишна възраст през 2017 година. Така на 35-годишна възраст тя контролира компанията, която трансформира в публично дружество през 1963 година.
Жена на рекордите
Лилиан управлява бизнеса си много добре и съпругът й Андре Бетанкур, който почина през 2007 г., не се е пречка, а напротив. Лилиан взема фамилията му и му ражда дъщеря Франсоаз, която буквално задушава с любовта си. Франсоаз расте заедно с майка си, Лилан я обгражда с голямо внимание и се грижи всеотдайно за дъщеричката си, тъй като постоянно изпитва параноя, че дъщеря й може да бъде отвлечена.
Лилиан и семейството й водят завиден живот в Ньой сюр Сен - богато парижко предградие. Работата, семейството, социалният живот - всичко от най-доброто. Красивата предприемачка винаги е имала изтънчен вкус, дори и в напреднала възраст. Лилиан, която е най-богатият човек във Франция, втората по богатство в Европа и десетата по богатство в света, може да си го позволи. Тя влиза в Книгата на Гинес като най-влиятелната жени в света, на второ място след Алис Уолтън. След смъртта на Лилиан нетното й състояние е оценено на около 45 милиарда долара.
Тази “скучна” дъщеря
При толкова много късмет, невъзможно е да няма й предизвикателства. Животът изисква обезщетение. Дори плачът на богатите е умиротворяващата мантра за бедните. Лошият късмет на Лилиан расте и се подхранва в собствения й дом и носи името на единствената й дъщеря - Франсоаз Бетанкур, омъжена за Жан-Пиер Майерс, син на равин, убит от нацистите.
По-малко красива от майка си, по-малко нетрадиционна, но не по-малко способна като предприемач, като се има предвид, че е отбелязала най-добрия ръст на продажбите през последните десетилетия.
След смъртта на баща си Франсоаз вижда майка си да се опитва да преодолее скръбта си благодарение на разнообразен антураж от приятели, които идват и си отиват от имението в покрайнините на Париж. И може би в началото тя щеше да погледне с пренебрежение, но без тревога на цирка, който оживяваше вече не самотните вечери на нейната майка. Франсоаз от друга страна посвещава живота си на своите деца, съпруг и работа - битие, което Лилиан не можеше да оцени.
„Скучна е“, коментира чаровната Лилиан, някога голяма приятелка на сопраното Мария Калас, посветена на висшата мода и социалния живот, която не успява да оцени погрешно строгия и интелектуален характер на дъщеря си. Но тези малки подробности са само предупреждения за семейната сага, с която пресата се занимава години наред.
Аферата Бетанкур
Скандалът се преплита с политическа и съдебна сага, която носи името на семейството - „Афера Бетанкур“. Една история, започнала през 2009 г., която дълго време се превръща във водеща тема на новините във Франция, включваща дъщерята, администратора на огромното наследство, млад фотограф, президента Саркози и иконом. Майка, която се противопоставя на дъщеря си, дъщеря, която сега притежава третото по големина богатство във Франция и която иска осемдесет и девет годишната й майка да бъде поставена под попечителството на близките си.
Болезненото решение идва в края на изслушване в съда в Курбевоа. Лилиан е поверена на най-големия от внуците си - Жан-Виктор Майерс. Управлението на активите и богатството на фамилията се управляват от Франсоаз и нейните синове Жан-Виктор и Никола.
Решението шокира Лилиан до такава степен, че тя изпада в депресия и последвало физическо заболяване, което по-късно самата Лилиан твърди, че диагностицирано като сенилна деменция - бавен, но постоянен мозъчен дегенеративен процес.
Лилиан и групата адвокати, които я защитават, се борят като лъвове в съдебната зала, докато вестниците се ровят в живота й. Дъщерята твърди, че майка й е била измамена от фотографа Франсоа-Мари Бание, което се вижда от около 300 милиона евро в подаръци, получени от него в рамките на няколко месеца. Освен това той би бил бенефициент и на застраховка живот за 384 милиона евро - пари, които той щеше да прибере след смъртта на богатата бизнесдама, ако всичко не беше блокирано от съда в Нантер. Бание, фотограф по професия, беше и единственият наследник, посочен от Бетанкур в завещание, подписано през 2007 година. Впоследствие обаче самата Лилиан го лишава от богатство на стойност 1,25 милиарда долара.
Фотографът, който се шири в имението на Лилиан, се озовава в затвора в Бордо. Той е благородник със страст към саката от туид и играта на голф, който обожава имота, където можеше да ходи на лов. Фаворитът на Лилиан е обвинен в заобикаляне волята на некомпетентно лице, но остава завинаги част от сагата Бетанкур.
Разбира се, всичко това, погледнато през буржоазните очи, не говори в полза на Лилиан, дори ако една жена, която е спечелила сама парите си, има право да ги харчи както намери за добре. Нещо повече, тъй като е дама, „страдаща от сенилна деменция“, тя много ясно е планирала данъчни измами и незаконното финансиране на предизборната кампания на Никола Саркози през 2007 г. В замяна на толкова много великолепие той успява да избегне плащането на милиони евро данъци - пари, държани в чуждестранни банкови сметки.
Лилиан говори, задъхва се, дава интервюта, преди и след залез слънце и накрая вади брадвата. Заплашва да напусна Франция и по този начин да направи разпоредбата, отнемаща й всички права, нищожна.
„Ако това се случи, ще напусна. Ако дъщеря ми е тази, която се грижи за мен, ще се чувствам задушена. Ако е тя, ще си тръгна", заканва се Лилиан. По това време тя няма право да си купи дори багета без съгласието на дъщеря си.
И като се замисли, че вината за всичко е именно на иконома, който, както в най-добрите традиции на детективската фантастика, без знанието на всички, е щял да запише разговорите, които се водят между дамата и членовете на нейния антураж и които биха предизвикали съдията да разследва Саркози и следователно да го накара да загуби надпреварата за Елисейския дворец. С това историята на Лилиан милионерката, загубила всичко, дори свободата си, приключва заради прост иконом.
