- Г-н Златарев, честита 2025 година! Как посрещнахте Новата година и какво си пожелахте?
- Честита нова 2025 година и на вас! Посрещнах я спокойно, с колеги, по най-приятния начин, спокойно. Аз по принцип обичам да посрещам Нова година пенсионерски (смее се), още откакто бях тийнейджър. Колкото до пожеланията – аз обикновено си пожелавам да става това, което е най-добре. Много често си въобразяваме, че искаме някакви неща, но никога не знаем дали е добре да ги получим или имаме. Така че на Нова година се прекръстих и си казах да става това, което ще е най-добро през годината.
- По това време на годината човек обикновено си прави равносметка. Каква е вашата?
- Не мога да се оплача. Аз съм от хората, които са щастливи, защото работя това, което винаги съм искал да работя. В театъра се случиха много хубави неща – нови представления, репетиции, предстои премиера на филм. По принцип винаги би могло да има повече, но винаги би могло да има и по-малко. Минах 7-8 хиляди км с колело, така че всъщност равносметката е доста приятна.
- Месец януари започва за вас с филмова премиера – на 24 януари на голям екран излиза филмът „Клас“ на режисьора Бойко Боянов. Разкажете ни за това приключение.
- Много добре се получи, че сега излиза филмът. Символично, защото от 1 януари България е в Шенген, което от много места се опитват да омаловажават. Това според мен е едно от най-големите постижения на България за последните 600 г. Затова и филмовата премиера, че е през януари, е прекрасно. Това приключение наистина беше много хубаво. С режисьора Бойко се познаваме от чуждестранни филми, в които сме работили заедно. Когато ми се обади и ми каза, че ще снима дебютен филм, аз умрях от кеф, защото на практика това ми е първият 100% български филм, направен и създаден в България. Досега най-българският филм, в който съм участвал, е сниман в Америка - „Аромат на липа“. Оттам нататък прочетох сценария, видях колегите, с които ще си партнираме, и беше прекрасно. Мога да кажа, че още преди да започнем снимки, ние бяхме ентусиазирани, готови да скочим с двата крака в това приключение. С пълна вяра в него. Не участваме, защото са ни поканили, а с огромното желание филмът да стане добър, отвъд нашата лична суета, което не е толкова често срещано.
- Вашият герой Митко е успешен адвокат, но въпреки успеха все нещо му липсва. Как се трансформира образът според сюжета?
- Вие с този въпрос хванахте всичко, което аз правя, когато готвя някой образ. Мен основното, което ме интересува, когато играя нещо в театъра или особено в киното, което е и голямата ми любов, е какъв е човекът, който ще играя, откъде започва и къде свършва. Това винаги най-силно ме вълнува. Моят човек е адвокат, малко нахален, малко нагъл. В началото е доста самодоволен, а впоследствие се разбира, че никак не е щастлив човек. При него, както и при другите, има натрупани неща от училище. В края на краищата щастието на човек е само и единствено в неговата глава и само и единствено негова отговорност. Моят герой е успешен човек, погледнато отстрани, - има кариера като адвокат, кара скъпа кола, но има ли смисъл подобен успех, ако си нещастен? Имам една много любима мисъл на Боб Марли - „Има хора, които са толкова бедни, че единственото, което имат, са пари“. Има хора, които предпочитат да жертват щастието си в името на това да впечатлят другите хора. Моят човек преживява неща, които го карат да преосмисли живота си. Категорично накрая той е различен човек.
- Актьорският състав в лентата е впечатляващ. С кого се засичате за първи път на снимачната площадка?
- Ха, това е интересен въпрос. Като се замисля, със Стефи Янорова във филм не сме. Винаги съм я харесвал като актриса безкрайно много. С Людмила Митева Даскалова също – аз я познавам като студентка, но за първи път се засичаме в работа. С Биляна Петринска и Роберт Янакиев сме колеги от Театрален колеж „Любен Гройс“, след това и в Театър „Възраждане“, и сме играли заедно в много представления. С Юли Вергов сме играли в доста филми заедно, както и с Любо Нейков. Със Стефан Денолюбов се засичам за първи път. Той е фантастичен колега, с него работата беше много вдъхновяваща. Като се замисля, и с Надя Конакчиева, тя преди беше в Театър „Възраждане“. С Параскева Джукелова сме снимали италиански и американски филми. С Елена също сме се засичали. Снимките бяха изключително забавление с тази цялата група. Разбира се, от време на време режисьорът ни казваше да се стегнем (смее се). Много беше хубаво.
- Някои от актьорите са ваши колеги от Театрален колеж „Любен Гройс“. С тях организирате ли си срещи?
- Ох, много слаба работа, защото ние се разхвърчахме в най-различни посоки. Преди няколко години имахме годишнина и се организирахме, но далеч не всички, които можеха дойдат. Подобни срещи на съученици след години са много странни. Връщат всички наслоени неща – кой в кого е бил влюбен, кой кого е мразел и т.н. Ние сме учели през социализма, имаше доноси, предателства. Това са нормални неща от човешката природа. Много се ядосвам, когато някой това се опитва да го припише на българите. Били сме предатели. Да, добре, че сме българите, за да съществува предателство, защото никъде другаде по света такова нещо няма (смее се). Разбира се, че го има – нито по-малко, нито повече, от навсякъде другаде.
Ето нещо интересно. С театъра бяхме на турне в Бургас и през деня карах колеги до морето, играхме „Ало, ало“, след това шофирах обратно до София, снимахме през нощта „Клас 90“, след това спах няколко часа, директно тръгнах за Ямбол, където също играхме „Ало, ало“, след което карах до София за една сцена с Биляна Петринска, нощна. Беше 15 градуса навън, а мен ме пльосват във вода, която беше 5 градуса. Толкова беше приятно (смее се). Ужасяващ момент, имахме и няколко дубъла, в които аз седя във водата, после излизам и си говорим... Всички тези неща са част от работата, но на мен ми доставя голямо удоволствие. Да, знам, ние сме луди.
- „Лудите, лудите, те да са живи“, казва чорбаджи Марко в „Под игото“.
- Напълно е така. Само мисълта, че може да съм нормален, ме плаши много силно. Засега няма такива опасности (смее се).
- Извън киното в кои постановки могат да ви гледат зрителите в Театър „Възраждане“?
- В Театър „Възраждане“ играя в едно от най-успешните представления - „Ало, ало“. Изиграли сме малко под 300 представления за 12 години. Винаги е препълнено. Играя и в „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс на режисьорката Весела Василева, която вече има псевдоним Тери Фишер. С нея изкарахме и премиера наскоро – представлението „О(б)твързан“. Много е интересно. Над 90 представления имаме и на „Къщата на гнева“ на Диана Добрева. Аз там играя лошата зла майка. Изключително представление! Наскоро излезе и едно разкошно детско представление - „Ах, тези родители“, с режисьор Мария Веселинова.
- Извън професията – вие сте голям фен на колоезденето. Разкажете ни за тази ваш страст.
- Точно преди 15 г. спрях цигарите. Това не е директно свързано с колоезденето. Но малко след това си купих колело, защото в София все още нямаше метро, предстоеше да се пусне и трафикът беше невъобразим. Тогава играех в Театър „София“, в „Сълза и смях“, в Театър „Възраждане“. Едно обикновено отиване с кола от единия театър до другия и до моя дом в центъра ми отнема около 30-40 мин., което е ужасно много. И си казах – защо да не си купя едно колело, за да ми е по-удобно. И така и стана, и установих, че ми е много приятно. След това установих, че започвам да ходя на работа по все по-заобиколни пътища или да се прибирам до вкъщи – от Театър „София“ до центъра, но минавам през „Младост“ (смее се). И в един момент откачих напълно, смених си колелото, взех си шосейно. Спомням си, бяхме на турне на фестивала в Банско и аз за първи път отидох с колелото. Аз тръгнах към 6-7 сутринта, колегите с буса на обяд. И тогава си казах – къде съм тръгнал, след 120 км каране започва тежката част – изкачване по Предела. Но стигнах си навреме, изкъпах се, вечерта си играх представлението. И много се запалих. И повечето турнета, на които ходим с театъра, аз поемам с колелото. Вече до Пловдив съм ходил по 4 може би различни маршрута. Докъде ли не съм ходил. Чувствам се страхотно. Пускам си съвсем тихичко музичка, за да чувам все пак какво се случва наоколо. И няма дори и намек да ми намалее желанието. На 18 декември колегите имаха представление в Костенец, аз не играя в него, но отидох с колелото през сложен маршрут и после се върнах с тях.
- Колко километра най-много сте изминали с колелото?
- Това е моя голяма гордост. Много ми беше мерак. Подготвях се и, честно казано, пак ми минава през акъла да го направя. Карах по маршрута София-Бургас за един ден, 400 км. Тръгнах около 4 сутринта и пристигнах малко преди 9 вечерта.
- Преди време казахте по повод ролята си в „Дяволското гърло“, че проблемите на пчелите ви вълнуват много повече от проблемите на хората. Все още ли е така?
- Категорично! Оставям настрана човека, когото играех аз в „Дяволското гърло“, и беше по-негативен персонаж дори от убиеца, който поне имаше причина да е такъв. А моят човек, който тормозеше жена си, няма оправдание. Абсолютно никой няма право да се държи така! Проблемите на хората също са много сериозни и е хубаво да си помагаме. Но ако пчелите имат проблем... без тях Земята приключва. Проблемите на хората са много тъжни, но дотам. Те са просто много тъжни и трябва да се работи по тях. Пчелите са ми по-важни от хората. Поредната лудост, в която се ровя, е астрофизиката. Планетата ни, която се намира на уникално място, има милиарди съвпадения, за да може изобщо да се зароди живот. Не са едно и две. Човекът е нещо на планетата, без което тя би се развивала прекрасно – все така зелена и красива. Диаманти има и на други планети, но растения – няма.
- Щастлив човек ли е Георги Златарев?
- Да! Със сигурност има по-успешни, богати хора от мен. Аз работя това, което обичам, както казах. От 5-годишен искам да стана актьор. Живеем в най-добрите години на живот в България въпреки милиардите проблеми на държавата. Сега сме част от Шенген, от Европейския съюз. Никога не сме били толкова богати и напред в Европа, колкото сме сега. Не се стряскам, ако ми тропне вратата, или ми звънне непознат номер. С всички недостатъци и условности съм щастлив човек и не мога да се оплача.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Желая наистина да се концентрират в хубавите неща и да повярват, че те се случват. Все повече да използват истински медии като „Телеграф“, от които да се информират. Аз се боря много с фалшивите новини и пропагандата.
Вярвайте в себе си и четете „Телеграф“.
Това е той:
-През 1994 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен и танцов театър“ в Театрален колеж „Любен Гройс” в класа на проф. Елена Баева и ас. Атанас Атанасов
-Има над 60 филмови роли в чуждестранни продукции
-Част е от трупата на Театър „Възраждане“
Екатерина Томова
