К анадският режисьор с български корени, a вече и гражданство - Тед Кочефф, ще отпразнува своя 94-и рожден ден в понеделник.
Допреди няколко години той бе изключително активен в социалните мрежи, пишеше сценарии и поезия, но напоследък явно се е отдал на повече почивка, показа проверка на „Телеграф“ във Фейсбук. Преди няколко години, навръх своята 89-годишнина, Бащата на Рамбо написа окуражаващо послание и пожела здраве и сила на хората в борбата с COVID-19. „Днес е моят рожден ден. Не мога да повярвам, че съм живял цели 89 години на тази земя. В момента времената за човечеството са трудни. Довечера на моя рожден ден ще вдигна тост за всички вас: за вашата безопасност, за вашето добро здраве и щастлив живот“.
Емигранти
Тед Кочефф е роден като Величко Тодор Кочев в Торонто, Канада, на 7 април 1931 г. Потомък е на български емигранти: баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Южна Македония, но след Илинденското въстание семейството й бяга в България и тя израства във Варна. Те се запознават в Канада по време на демонстрация през Голямата депресия и по-късно сключват брак, но се развеждат, докато Тед е дете.
Началото
Тед Кочефф започва да режисира за канадската телевизия на 24-годишна възраст. По-късно се премества във Великобритания, където работи за телевизия Ей Би Си, режисира театрални пиеси и филми за големия екран. Неговият филм Two gentelmen sharing е първият британски филм, избран за международния кинофестивал във Венеция. Следващият му филм Wake in Fright (познат и като Outback), заснет в Австралия, и до днес се смята за един от най-добрите австралийски филми и става първият австралийски филм на кинофестивала в Кан. За него Кочефф казва и че е най-любимият му от всички. През 1972 г. Тед Кочефф се завръща в Канада, за да заснеме „Обучението на Дуди Кравиц“, с който филм печели наградата „Златна мечка“ на берлинския филмов фестивал и е номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий. Тед Кочефф прави множество филми за телевизията и киното както в Канада, така и в САЩ. Известен е с „почетни“ появи като третостепенни персонажи в повечето свои филми.
Първа кръв
Неизменно един от най-касовите и разпознаваеми филми, които Кочефф снима, е „Рамбо: Първа кръв“ с участието на Силвестър Сталоун през 1982 г. За него Кочефф си спомня: „Моят филм разказва за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха мразени от десните, защото са загубили войната, докато хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са искали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката само през 1980-а всеки месец 1000 ветерани правят опит за самоубийство, а 350 от тях успяват! Затова първоначалният вариант на филма завършва със самоубийството на Рамбо“. Силвестър Сталоун обаче го помолил да сменят финала и така преди няколко години Слай продължи историята на Джон Рамбо и показа петата част „Последна кръв“ по кината.
Книга
По време на кариерата си Тед Кочефф е обявен за комунист от американското правителство, забранено му е да работи в Роял Албърт Хол в Лондон и му се е наложило да се справя със заплахи за убийство на една от звездите във филмите му. Най-добрите му творби се радват на интереса на киноманите по цял свят, включително и на възторзите на Мартин Скорсезе и Ник Кейв. Цялата си история Кочефф разказва в мемоарната книга „Моят живот в киното“, която е издадена и на българския пазар. С тази книга режисьорът насочва обектива към себе си. Написана с остроумие и без свян, тя не е просто мемоарна книга, но е и разказ в близък план за живота и занаята, изпълнена с истории за дългото му приятелство с писателя Мордекай Рихлер и работата със звезди от ранга на Силвестър Сталоун, Джеймс Мейсън, Грегъри Пек, Ингрид Бергман, Джийн Хекман, Джейн Фонда и Ричард Драйфус. Освен всичко това книгата е пълна и с ценни съвети как да се оцелее в клопките на Холивуд.
Именно за премиерата на книгата у нас Кочефф посети България през 2017 г. Година по-рано бе у нас и за „София Филм Фест“. През 2016 г. той получи и българско гражданство, като към днешна дата и дъщеря му Александра има българска лична карта. Младата дама върви по стъпките на баща си в киното, но не забравя българските си корени. Любимият й автор е Евтим Евтимов.
Любимото му ястие са пълнените чушки
Тед Кочефф признава, че винаги е обичал България и не се е срамувал от своя произход.
При всяко едно от гостуванията си той споделя, че вижда как страната ни се развива добре, и винаги издава, че обожава българската кухня, а любимото му ястие са пълнените чушки. „Вкъщи майка ми готвеше само български гозби: боб, леща, кебапчета, сарми с месо и със зеле, както и пълнени чушки, моето любимо ястие. Обожавам още баклава и баница със сирене“, споделя Кочефф. Режисьорът се е женил два пъти, първия път за Силвия Кей, втория за Лаифън Чунг. Има 5 деца – Томас, Джошуа, Арън, Катрина и Александра.
Мечтае да направи филм за цар Борис III
Тед Кочефф признава, че голямата му мечта винаги е била да направи филм за цар Борис III.
„Моята мечта е да направя филм за цар Борис III, който спасил всички български евреи. Мисля, че това е много важна история, защото ако повече хора са имали неговия морал и кураж, за да направят това, което е направил той, това би било много по-добро място. Най-вероятно изобщо не би имало масово унищожение. Всички са се пречупили пред Хитлер, но не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз смятам за изключително важна тема, че човек трябва да се бори за каузите, в които вярва. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде убит заради това, което е направил. Обожавам тази история заради моралната смелост, която е проявил“
