- Здравейте, срещаме се с вас в навечерието на един голям ваш проект – концерта „Безнадежден случай“ в зала 1 на НДК. Разкажете повече за него...
- Стефан Димитров: На 7 ноември ще направим един концерт в зала 1 на НДК, който всъщност е клониран от пловдивския концерт от Античния театър.
- Разбрах от Васил Найденов, че идеята за концерт е на Богдана. Нали така?
- Богдана Карадочева: Не знам дали е моя. Ние така го решихме, защото не се бяхме появявали много време. А за софийския концерт идеята беше моя и на Стефан. И на нашите приятели, които всички казаха: „Защо само в Пловдив? Елате и тук!“.
- Стефан: Много хора се обадиха и казаха: „Защо не го правите в София, а го правите в Пловдив?“. И аз усетих някаква ревност в софиянци, че не сме го направили тук. И сега ще поправим това.
- Със сигурност не ви е било трудно да изберете хората, които да поканите да се качат с вас на сцената в София. Все пак и с Васил Найденов, Виктор Калев и с Михаил Белчев и останалите ви колеги ви свързва голямо приятелство…
- Богдана: Ние с Васил сме си едно голямо семейство (усмихва се). Много сме близки, много се обичаме. И понеже той пее едни от най-прекрасните песни на Стефан, не мога да си представя, че ще направим концерт без Васил. Виктор Калев пък много го харесваме, бяхме на един негов спектакъл с Васил и Стефан… Той ни имитира много хубаво. Така че ще бъде много интересно.
- Всъщност Виктор Калев ще имитира и трима ви – теб, Стефан и Васил. Вие знаете ли предварително каква ще бъде тази имитация или ще се оставите да бъдете изненадани?
- Богдана: Не, не знаем. Искаме да ни изненада. Аз съм по изненадите (усмихва се).
- Кои други ще видим на сцената заедно с вас?
- Богдана: Мишо Белчев ще дойде. Ще бъдат нашите музиканти от групата „Вариант Б“, с които сме работили години и сме пътували по света. Артур Надосян, един прекрасен музикант, който има и едно чудесно звукозаписно студио. Сандра Александрова – една страхотна певица. На Васко групата и един гласовит певец - Краси Недев. Пак ще дойдат и децата – „Бон-бон“-ите…
- Стефан: Участват всички, които са били в предишния, като има и нови лица. Виктор Калев е от новите участници. Евгени Генчев, известен като Ергенът, също е ново лице. Между другото аз се радвам, че се започнах с него, защото той е свястно момче и е много добър пианист. Той наистина е много добър музикант, пианист. А освен това е много симпатяга като мъж – откровен, честен.
- Фактът, че подавате ръка на Евгени, който е млад талант и се качва на една сцена, на която сте събрани само легенди, означава ли, че подкрепяте младите таланти във вашата сфера?
- Стефан: Да - и Богдана, и аз, и Васил. Аз много ще се радвам, ако намеря някой талантлив певец от младите да пее умни текстове, да има отношение към музиката. Не всички да казват: „Ах, този е уникален“ – такива едни прилагателни им лепят, които не знам дали ги разбират. Доста е трудно да се каже за някого, че е уникален.
- Г-н Димитров, няма какво да се лъжем – вашите песни са най-големите хитове на България. Идва ли някой млад изпълнител, който да ви е поискал хит като ваша определена песен и вие бихте ли се съгласили?
- Стефан: Аз бих се съгласил и има много хора, поне десетина души, на които съм обещал песен. Лошото е, че всички казват: „Напиши ми, ако можеш, „Сбогом моя любов“. Казвам им – тя е написана вече (усмихва се). По принцип една песен е къса форма, обаче участват доста хора в създаването й – автор на текста, композитор, изпълнител, аранжор. Събира се един екип, който трябва да гледа в една посока. Да има еднаква естетика, за да може да се получи добър резултат.
- За концерта – заедно ли се събирате и обменяте опит каква да бъде програмата или по-скоро всеки си нарежда неговата част?
- Богдана: Не, заедно си работим. Все още не сме си казали с какво ще започнем и кой ще е втори, трети… Не сме ги наредили, но това става лесно. Заедно взимаме решенията!
- Стефан: Разбира се, че е отворено всичко. И Васил, и Богдана участват в подбора. Концертът е съставен от песни, които повечето са мои. Но това няма никакво значение, Богдана си пее и на френски… Изобщо отворена е програмата. В музиката най-гадното е да има някакво задължение. Когато е свободно, и когато е с усмивка, се получава.
- Има ли някоя песен, която задължително искате да включите? Или пък такава, която въобще не искате да изпеете сега?
- Богдана: Има много песни, които Стефан и Васил настояват да изпея, аз нещо се колебая. Ще видим. Все пак има още една седмица.
- А през годините? Имало ли е песен, за която сте си казвали: „Това не е моята песен“, а тя вземе, че стане тотален хит?
- Богдана: Имало е, да. Знаеш ли, навремето нямахме много възможност да избираме песните си. Дават ти една песен и това е. Аз съм била щатна към радиото, към биг-бенда – трябва да изпееш тази песен и я изпяваш. И друг път съм споменавала за случая с песента „Остаряваме бавно“. Тогава бяха на 30 години и се обадих на Недялко Йорданов, моя приятел, за да му кажа: „Какво е това безобразно нещо – „едно старо момиче“. И той вика: „Ти какво искаш? Младо момиче?“. И аз му отговарям: „Не, но не ми харесва старо момиче“. И той каза: „Така ще бъде и така ще се запомни!“. И беше прав.
- Стефан: И аз имам такива случаи, доста. Например не се кефех много, когато написах „Безнадежден случай“. И една друга имам, която се казва „Следобедна песничка“. Е, тя много не ме кефеше, но и двете станаха шлагери. Никога не можеш да знаеш дали една песен ще стане шлагер или няма да стане. Няма рецепта за хит. Но много важна роля играят и медиите – телевизиите, радиата. Ако я пускат всекидневно, тя би могла да стане хит. Например химнът на NOVA беше хит, защото се въртеше доста често и хората го харесаха и заобичаха. Има много песни, които съм написал и съм си мислел, че ще станат хит, но не се е получавало. И обратното се е случвало.
- Богдана, в навечерието на концерта ви сполетя голяма лична трагедия – загубихте своя брат. Много се изписа по темата, хората много обичат да се ровят. Но аз искам да ви попитам с какво най-вече ще го запомните?
- Богдана: Че беше прекрасен, красив, умен, достоен, весел, купонджия, бохем и болен левскар. И любимо мое същество…
- Дай Боже да е на по-добро място! Светла му памет! Знам, че такава загуба не се преодолява никога, може би с времето по-скоро се свиква с нея…
- Богдана: Не, то си остава в някой ъгъл на сърцето ти завинаги. Ако има „винаги“ изобщо…
- Със сигурност той много е обичал да ви слуша, да слуша гласа ви.
- Богдана: Много обичаше да пея, разбира се. Беше много музикален и обичаше много песните ни, миличкият ми…
- Да ви върна малко към ежедневния живот – в неделя са изборите, ще гласувате ли?
- Стефан: Аз бих гласувал, ако ме плени някой с идея, която не е демагогия. Не че много се интересувам, но от време на време гледам и виждам, че всички обещават едно и също. Всички обещават 4-5 неща, които трябва да се свършат в София. Ние ги знаем тези неща. София е голям град вече и би трябвало да бъде още по-европейски град. Но има квартали в София, които нямат канализация, има тротоари, по които не може да се мине, защото са страшни, начупени. И всички обещават с големи фрази, че като станат кметове, ще се оправи всичко. Малко се съмнявам, не знам защо.
- Богдана: Винаги гласувам, защото отговарям за съдбата на много хора, на моите близки. Как така няма да отида да гласувам? Не харесвам обаче това, че всеки българин иска да е кмет, смешно ми е. И не обичам хората, които говорят против София. София е мой роден град и аз го обичам, както обичаш детето си. И детето ми понякога ме дразни, обаче аз прощавам и го обичам. Така обичам и България.
- Някога през живота ви минавало ли ви е през главата да смените града или държавата дори?
- Богдана: Никога! Аз живях доста време в Париж, имах много приятели там. Имах къде да живея, имах работа, но никога не ми е минавало през ума да не се върна тук. Никога! Даже се бях хванала на бас, че „Витошка“ е широка, колкото „Шан-з-Елизе“ и когато се върнах вкъщи и отворих прозореца, си казах, че съм луда. Защото „Шан-з-Елизе“ е пет пъти по-голяма.
- Ясно е, че обичате България. Останали сте тук, творите музика, но хората, държавата отплащат ли се на музикантите? С любов, с уважение, с почит?
- Богдана: Държавата – не достатъчно, щом цяло съсловие остана без пенсии, като всички сме работили в Държавно обединение „Музика“.
- Докъде стигна решаването на този проблем с пенсиите?
- Богдана: Доникъде. До под крушата. Вече дори не искам да говоря, че ми омръзна. Уморих се. От години и Васил, и всички го говорят – и какво от това? Няма значение. То е смешно просто.
- Най-големите ни звезди и артисти да останат без пенсии. Ако не беше жалко, щеше да е смешно може би.
- Богдана: Става дума за правата на българските граждани. Ние не искаме нещо извънредно. Работили сме години наред, пълнили сме зали, стадиони, летни театри. И изведнъж тези всички години, години, в които сме били на щат, да ги зачеркнат. Винаги са ни удържали данъци и осигуровки – общ доход, всичко… Но наистина не искам да говоря за това.
- Добре, а след концерта планирате ли малко почивка или продължавате с работа?
- Богдана: Ще си починем мъничко, но малко. Все пак това е напрежение – и физическо, и психическо. И дано Господ да бъде с нас, всичко да бъде както трябва!
- И въпрос към Стефан, приготвили ли сте някоя изненада към останалите в концерта?
- Стефан: Да, ще има много изненади, но няма да издавам нищо сега. Надявам се да се харесат много на хората. Мисля, че едни 2 часа хората ще забравят за ежедневието си, ще се върнат назад в спомените си. Нашите текстове са такива, че успяват да въздействат…
- Сякаш преди се правеше една музика, която е непреходна – всички поколения я слушаха. Защо сега не е така? Сякаш в момента всичко е еднодневка.
- Стефан: Може би, защото сега се стремят много бързо да станат известни, много бързо да спечелят пари. Това всъщност не е най-правилният подход. Едно време, преди доста години седяхме с Богдана в хотел „Тримонциум“ в Пловдив, беше към обяд и имаше сватба. Хората видяха, че стоим двамата на една маса отстрани и дойде едно момче и ни каза: „Каним ви на сватбата. Ако искате да дойдете при нас, много ще ни е приятно“. Ние обаче си тръгвахме и казахме, че не можем. Тогава момчето доведе един възрастен човек – дядото на единия от младоженците, който ме попита: „Ти ли си Стефан Димитров?“. Аз казах: „Да, аз съм“, и той поиска да си дам ръката. Помислих си, че ще се ръкуваме, а той ми целуна ръка. Аз се дръпнах, защото се учудих как така възрастен човек ще ми целува ръка. А той каза: „Не, аз ви целувам ръка за това, че сте написали „Там, преди сто лета…“. Повече може да не пишете нищо друго!“. Беше много сладко.
- Мислите ли, че все още не сте написали най-големия си хит?
- Стефан: Аз не се старая да пиша хитове. Пиша съвсем просто и не си поставям за цел всеки ден да стоя на пианото и да пиша. Пиша, когато го почувствам. Един текст може да седи шест месеца, да го гледам и нищо. И изведнъж ми заговаря нещо – някаква фраза, или може би съвпада с моето настроение и не знам – така някак си става магията. Не ми е цел да правя хитове. Все пак тази музика, която правя, не я правя сам за себе си. Не е елитарна музика, аз я пиша така, че да стигне до хората. И музиката, и текстът.
И много се радвам, защото част от моите песни влязоха в сърцата на хората и в техните домове. Затова те могат да си я запеят, да си я тананикат… Това е много приятно нещо. Наскоро някой ми изпрати един клип на „Дано“ – едни деца пеят на една зелена морава, много хубаво. А то се оказа, че е в Чикаго. И това е наистина готино, защото повечето от хората, които напуснаха България и имат деца, не знам дали ги учат на български. Но тези дечица много ме трогнаха, много въздействащо беше!
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 19 юли в София
- Кариерата й започва, когато е на 14 години
- Има син Лъчезар
- През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 28 май в София
- Първата му композиция е създадена по стихове на поетесата Блага Димитрова
- Създател е на най-големите български хитове като „Нека да е лято“, „Дано“, „Всичко ми е наред“, „По първи петли“, „Сбогом, моя любов“, „И замириса на море"
Елизабет Методиева
