- Г-н Сърменов, тази седмица най- коментираната тема са отминалите избори, вие гласувахте ли?
- Да, задължително. Аз винаги гласувам. Никога не пропускам. Даже на стената ми във Фейсбук, което вече е модерното пространство, и аз от 10 години съм адекватен в съвремието (смее се), качих една снимка, за да покажа, че това е много важно и колкото и клиширано да звучи, наистина е така. Задължително е да се гласува, но за сметка на това не постигнахме много. Смяната на конституцията и най-вече на някои неща в нея вече е абсолютно наложително, но смятам, че няма желание това да се извърши. Отдавна трябва да има образователен ценз за гласуването и хората, които са в България, да гласуват, а не тези извън страната. Далеч съм от мисълта, че ние сме изгонили най-талантливите, най-можещите и т.н., като гледам какви ги вършат. Свидетели сме на някаква злоба, на едни хора, които казват „Ще видите вие какво ще ви докараме“, някакви абсурдни неща съм чел, което е всичко друго, но не и градивно за нашето общество. Давам си сметка, че това да може да се гласува и от чужбина има предимно политическа страна, но все пак някой трябва да застане на страната на България.
- Доволен ли сте от резултатите?
- Аз бях сигурен, че ще бъде така. Меко казано, съм притеснен от това, което виждам. Не може партия, която управляваше толкова дълго време, почти година и с някакви още преди това опити в служебно правителство и която докара България в такава дългова задълженост, да ти се представя като спасение и ние да вярваме в това. Прекрасно изречение... „Да си довършим работата“. Ами то първо трябва да си свършил нещо, че да има какво да довършваш. Виждаме, че огромен процент от хората застават зад това, което е притеснително за мисленето на едно общество. Не коментирам дали едните са по-добри или другите. Това са факти. Едни хора да ги подкрепиш, макар че нищо не са направили, само защото мразиш другите. В това няма логика. Това е мислене на първобитни хора.
- Как ще коментирате рекордно ниската избирателна активност?
- Срам! Това е срам за едно общество, може би и цел на някои хора да ни докарат дотук. Дълбоко вярвам, че е така. Защото в едни определени кръгове има психологически разработки по какъв начин се манипулират масите. Ето по такъв начин. Много лесно се показват едни чекмеджета, пълни с пари, и се казва: „Ето, тия крадат, пък ние сме добрите“. И си мислиш, че то няма да подейства, но то действа, защото ти отдавна си спрял целия поток от причинно-следствени връзки, за да докараш хората до положение, в което те да не мислят. Те отдавна не мислят. Онзи ден купувам неща, които трябват за премиерата в Сатирата, и младата продавачка започва да пише фактура, като казва: „Фактурата е за Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“, стига до получил стоката и пита: „А за получил стоката да пиша Алеко Константинов?“.Това не е смешно, това е страшно и тези хора с получил стоката Алеко Константинов могат да направят абсолютно всичко. Но това е стратегия, което отдавна се прокарва, не е от вчера. Оттук нататък ние какво искаме. Този резултат е повече от трагичен за България. Да нямаш ти елементарна мисъл. Тук става въпрос за не много сложна мисъл - да разделиш сламата на две магарета. Колко време трябва да мислиш, животът ти минава. Младите не разбирали, ами нали имат родители, семейство... Къде е твоята среда, където си израснал - да те насочи, да те упъти?!
- Каква е ролята на семейството в изграждането на едно дете като личност?
- Основна! Специално публикувах едно нещо, в което казах – граждани, не си мислете, че държавата е длъжна да ви образова децата, това е ваша отговорност. Ролята на родителите е в основата на изграждането на всяко дете. В Перу има една маркетингова агенция, 6 човека работят за цял свят, изключителни, които правят едни маркетингови изследвания и на първо място извадиха семейството като единица, която създава причинно-следствени връзки за изграждане на обществото. Ние в момента говорим за отворени връзки, без ангажимент. Децата или младите хора пък много се пренатоварват и една година няма да ходи на училище, а ще обикаля планините и ще мине не знам си какъв път, за да намери себе си. Ама моля ви се! Освен това ще се борим с 47 вида пол. Нямало вече мъж и жена. Аз съм толкова ретро сексуален явно. Имам чувството, че като видя истинска жена на улицата, ще я прегърна и ако срещна и един истински мъж, също. То просто е страшно. И това нещо, като го насложим едно върху друго, се оказва, че няма кой да го възпита. И понеже си абсолютно слабоумен, системата ти е взела всички начини на мислене, дава ти едни хубави примери, в които да се видиш ти някъде, защото системата предварително ти е обяснила, че ти си неразбран и неоценен и ти седиш неразбран и неоценен и самотен и взимаш генерални решения за бъдещето на страната.
- Кои са съветите, които вие давате на вашите дъщери?
- Първо да слушат уроците на живота, които аз им давам. Но и аз живея така, работя по този начин, за да мога да бъда пример. Защото ако ти не си пример, ако те гледат на теб от малки и викат мани го тоя измекяр, то няма да стане. То се иска и зор, и отношения, и взимане на генерални решения. Едно от решенията да напусна навремето Сатиричния театър, когато бях на щат, бе точно това - че исках децата ми да се гордеят с мен, а не да се превърна в някакъв пияница, който мрънка долу в барчето, защото е недоволен заради волята на някакъв бездарен ръководител. Но и за това се изисква сила, да вземеш такова решение.
- Неведнъж сте казвали, че Сатирата е вашият втори дом, там как се справяте?
- По същия начин и в него. Давам пример, но по никакъв начин не давам възможност нито на приятелски, нито на партийни, нито всякакви други връзки, освен простата логика - оценка на качеството на твоя труд, ясно формулирани приоритети и правила. Ти ако не дадеш такъв пример, няма как да го искаш от другите. Татко бе професор по виола в чужбина. Той сутрин ставаше рано и се разсвирваше и свири гамата и аз викам: „Татко, не я ли научи тая гама?!“, а той ми отвърна: „Не, аз трябва като отида там да съм пример, те да ме гледат като извънземно, ако не ме гледат така, по-добре да не ида“. Та и тук е така.
- Преди броени дни имаше премиера в театъра...
- Да, имахме премиера на „Постоянната съпруга (Очарователни грешници)“. Впечатляващо присъствие на очарователни, млади колеги - Светлозар Начев, Лана Гекова, Вилислава Кирилова, Анджелика Джамбазова, Сотир Велев и Михаил Рядков и, разбира се, Михаил Сървански, Стела Ганчева и Росица Александрова. Млад екип е първата премиера. Подготвяме „Една задръстена звезда“, на която аз съм режисьор. Една българска пиеса. Аз продължавам битката за български автори.
- Какво стана с идеята ви за изцяло български сезон?
- Боря се, трупаме ги. Това е 15-о заглавие. Съвсем български няма да стане, ясно е, но искам да покажа на другите театри, че това е тема, която може да се развива. Сега съм в преговори с още български автори. Обсъждаме един голям проект със Станислав Стратиев по негови произведения. Целта е ясна, битката ще е трудна, тъй като предстои труден сезон, но ще се борим.
Димитър Маринов започна един моноспектакъл с Анджелика Джамбазова по негов текст.
Със Стефан Цанев пък обсъждам пиесата „Калигула“ по какъв начин ще може да стане тук и смятам, че такава остра политическа сатира има място при нас.
Андрей Аврамов започва „Влюбеният Шекспир“. В него участва целият състав. Едно представление, за което само тон и 200 е желязото, което сме купили. Инвестицията е много голяма и се надявам да предизвика ефекта „уау“. След това започваме с „Милионера“ на Йовков, Ники Урумов и така.
- Казахте, че предстои тежък сезон?
- Да. Няма политически здрава среда, което не ти дава спокойно да планираш. Никакъв вид икономическа стабилност, напротив - ръст на горивата, липса на газ. Това създава една лавина от несигурност. Ние не сме база, ние сме надстройка. Хората отиват на театър, имат желание за това, когато се чувстват добре. Това не е кръчма, това е база, да ядеш. Тогава, когато се вкара зеленият сертификат толкова шоково и никой не ни попита, това бе една от големите грешки, защото белите, които се правят, се поправят с години. Ние сме го играли тоя филм 90-те години. По 5 човека в салона и уплашени, че няма какво да ядат.
- Вие правите реверанс към своите зрители с обявения Хепи ауър, в който има 50% намаление на билетите.
- Ние го правим, но сега трябва да вдигнем цените на билетите. Казах ви, тон и двеста е само това желязо, то се качи отдавна. Този разговор го водихме с предишното така наречено правителство, с предишния така наречен министър на културата, който, моите уважения, но не бива повече никога да се мярка. Тук ни трябва човек, който да свърши работа, ние не можахме нищо да свършим. Във време, в което ни трябваше решение за продължаване на ковид мерките, да се продължи държавното финансиране особено на държавните институти, защото ние не сме еднакви, не сме равни и няма нищо лошо да си го признаем. Сатиричният театър е носител на едно културно наследство, което трябва да бъде спасено. Места като Сатиричния и Народния театър са допринесли за историята и културата на България. Една постановка преди струваше 20-30 хиляди, сега е 50-90 хиляди. Е как да стане с -50% на билетите?
- Въпреки всичко вие пазите историята и спомените на Сатирата. Последното нещо, за което си говорихме, бяха витрините, в които са изложени вещи на големите имена, които вече не са сред нас. Какво има в тях?
- Ние сме събрали от представления на колеги, създатели и вдъхновители на Сатиричния театър, за да могат хората да се доближат до една история със Стояна, Татяна, Калата, Парцалев. Даже вчера първата публика, след като влезе, и осъзнах, че вратичките не се заключват и накарах да махнем всичко, днес ще ги сложим, но вече имаме система за заключване. Те ми казват: “Не ти подценяваш хората“. О, не ги подценявам, страхувам се. И на мен ми се прииска да ги пипна, казвам си „Боже мой, огърлицата на кака“ и си представям как ще искат да ги пипнат и те, не казвам, че злонамерено хората не се замислят, ще го направят от емоционалната страна. Ще има QR код, който ще носи информация за тях с филмография, спектакли, текстове, 4 витрини, с по 4 реда за 4-5 души, доста спомени ще съберем и постепенно ще го допълваме и така после ще стане като зала за изложба. Ето хората идват на театър някой с малко, друг с голямо дете, но то ще дойде и ще пита какво е това, дали ще запомни, това е дълъг път, но все нещо му влезе в главата. Няма как да знаеш кой е Нейчо Попов, като се родиш, но трябва някой да ти каже кой е.
- Има ли нови попълнения в Сатирата?
- Да, имаме всичките, които казах - Светлозар Начев, Мишо Рядков - на Стефан Рядков сина, на Мартин Желанков. Сашо Григоров вече е стара пушка (смее се), цяла година е в театъра. Вилислава Кирилова също е ново попълнение.
- Значи има таланти и сред младите, защото непрекъснато се говори за липсата на такива.
- Много е лесно да говориш. Онзи ден слушам една писателка - Яна Борисова, в едно интервю, в което казва колко е мизерно по театрите, колко е гадно. Моля ви, внимавайте, като се изказвате! Кой театър е мизерен?! Сатиричният театър не е мизерен! Ние отдавна сме на високо европейско ниво от гледна точка на хигиена, инфраструктура, условия за работа, имаме сертификат по ИСО за обслужване. На хората много им харесва да сме нещастни, да сме зле, ама бори се за това да не е така. Ние направихме сами в най-тежките времена Хепи Сатира без помощ, една стотинка не сме взели от държавата, ама да съм се оплакал на някого, а и никой не дойде да ни похвали, никой не дойде да каже е, браво. Сега пак си вдигнахме заплатите. При нас има 186 процента ръст на заплатите в последните 5 години, ние сме над средното ниво в бранша. И като започнат да говорят колко сме бедни и нещастни, не е вярно това и всичко зависи от теб, от мястото и от хората. Много мразя да се говори така и не харесвам хора, мрънкащи и недоволни. Всичко е в твоите ръце, системата ти дава възможност да се чувстваш добре, ако сам положиш усилия, но това да лежим с изморени творчески погледи и да гледаме в тавана и да чакаме някой да дойде да ни даде нещо, много ви моля - не, Сатиричният театър не е така и се надявам в следващите години никога да не е.
Това е той:
- Роден е на 25.05.1963 г. в София
- Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство в класа на Гриша Островски
- През октомври 2017 г. е избран за директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
- Баща е на три дъщери
Елизабет Методиева
