- Емануела, всички в театралните среди на София говорят за вашия нов спектакъл с Кръстю Лафазанов, каква е тази пиеса „Семейство Едисън от второ авеню“?
- Има обир в апартамент посред бял ден, досадни съседи, шумни улици, житейски обрати и една двойка на средна възраст, която има щастието да оцелява, обичайки се. Мел и Една Едисън вървят през живота, разбирайки, че имат онази среща на съдбата, която дава истински смисъл за щастие, надежда и копнеж.
- Как се работи с актьор като Лафазанов?
- Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с Кръстю Лафазанов като професионален партньор за втори път. Освен неизчерпаемия му талант, добрата и човечна душа той създава комфорт, не е изискващ, притискащ, напрягащ – нещо, което често се случва! Винаги е готов да се съобрази, да играе за партньора. Изобретателността му е вдъхновяваща. В двете пиеси, в които си партнираме, ролите ни са коренно различни и това е доказателство за успешно свършена работа.
- Казват, че всеки в един подобен дует, защото вие сте истински професионален тандем, научава нещо от другия, вие научихте ли нещо от Лафазанов?
- Да, научих се на свобода - свободата на импровизацията. Аз съм страшно пунктуална и трябва всичко да мине първо през мозъка, а след това през сърцето, а той ме научи на удоволствието от свободата. Той е блестящ импровизатор.
- Тази пиеса, освен премиерна, открива и зала 2 на НДК, театър „Азарян“.
- Да. С великолепната пиеса на Нийл Саймън се откри новото театрално пространство в НДК. Чест прави на ръководството, че вдъхва отново живот на тази великолепна сцена.
- Самата пиеса се казва „Затворникът от Второ авеню“, а българският вариант е „Семейство Едисън от Второ авеню“, защо?
- Така е решил режисьорът. Няма действителен затворник, това е една метафора. Пиесата разкрива предизвикателствата на живота в апартамент в големия град - шумни съседи, неизправен водопровод и загуба на работа, кариерата и смяната на ролите, нервния срив и любовта, инерцията на ежедневието, които по някакъв начин поддържат темпото в една двойка в продължение на много години. И въпреки всичко, с което се сблъскват, Мел и Една успяват да запазят своето достойнство, както и да съхранят любовта си.
- Какъв е диалогът?
- Пиесата “Семейство Едисън от Второ авеню” е смешна и изпълнена с бърз диалог с непрестанни шеги и закачки и предлага деликатен поглед върху човешкото състояние по време на големите сътресения в Ню Йорк - град, който се бори с финансовата криза, високите нива на престъпност. В осезаемото отчуждение на моменти между героите прозира негативното отношение на автора към Голямата ябълка и системата, която ражда тези градски болести. Той разкрива как провалите в системата водят до ерозия на човечността.
- Има и ирония казват, нали?
- Финалната ирония в пиесата идва от призива на водещия на новините в края на пиесата към нюйоркчани да "живеят заедно и да работят заедно в името на общата кауза", докато снежната буря връхлита града. Докато гледат как снегът става все по-интензивен, Мел, с мълчаливото одобрение на Eдна, грабва лопатата за сняг от гардероба, подготвяйки се за своето отмъщение. В крайна сметка Мел и Една отказват да бъдат победени от града, тъй като те се връщат към манталитета си на оцелели, решени да се борят в градската война, която ги е превърнала в пленници на Второ авеню.
- Липсва ли ни нас сега тази обща кауза?
- Да. Вижте какво става сега на „Патриарха“. Преди години изсякоха кестените, сега това с паркирането... Тук не е Амстердам за добро или за лошо!
- Имахте ли някакви извънредни ситуации по време на репетициите?
- Имах такава една на генералната репетиция. Всяка сцена започва с мен и е много сложно преобличането. На финалната сцена имам едно сложно преобличане с много закопчавания и не успях съвсем добре да го направя за толкова кратко време. Почувствах се като малко дете, което не си е свършило добре работата. Но режисьорът веднага реагира и увеличи времето с музика.
- Играли ли сте в този театър преди, на тази сцена?
- Там дебютирах във втора зала на НДК. Бях трети курс, Вили Цанков ме бе гледал в студентския театър и ме избра да дебютирам в „Саломе“ на Оскар Уайлд. Фактически моят дебют въобще в театъра бе там. Самият Лафазанов също там е репетирал 9 месеца с режисьорката Юлия Дамянова, която е негов преподавател. Така че нашите първи стъпки в професията са били на тази сцена и сега се връщаме.
- Можем ли да кажем, че там е вашето сантиментално завръщане в тази зала?
- По-скоро да го кажем, че е нашето духовно завръщане. Има някакво духовно усещане за ролите, с които сме започнали.
- Нали спектакълът го правите заедно с Плевенския театър?
- Спектакълът е копродукция на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен, заедно със зала „Азарян“ на НДК.
- А в Плевен ще играете ли спектакъла?
- Да, нашата премиера в Плевен е на 28 май. В тази пиеса може да има само емоционално надграждане. Дуетът е много трудно нещо, защото сме само двамата, и то постоянно на сцената. Разговорът е като пинг-понг и постоянно се сменя.
- Вие имате и няколко главни роли в момента в Народния театър, нали?
- Пет са. Мария Стюарт в „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова, Мария в „Страх за опитомяване“, пак на Оля Стоянова. Мот от „Пиано в тревата“ на Франсоа Саган, Глафира във „Виновният“ от Димитър Димов – за ролята си имам награда от фестивала „Дни Зоран Раднилович“ в Сърбия - и Сесили в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ на Оскар Уайлд. Освен това играя пак главна роля в „Сити Марк център“ в „Един мъж не стига“. И тук в „Семейство Едисън от Второ авеню“.
- Седем дини под една мишница, да кажем.
- Може и така да се каже, щом искате.
- Много ваши колеги влязоха в политиката, на вас предлагали ли са ви да ставате политик?
- Предлагали са ми, но бягам от това.
- Защо?
- Никога не ме е вълнувало да ставам политик. Имам отношение към всичко, което се случва в страната ни, но не искам да бъда политик. Предпочитам да казвам, каквото мисля, държа на свободата си.
- Да се върнем на „Второ авеню“, каква е вашата героиня?
- Развитието на тази героиня показва какъв огромен потенциал може да има всяка жена, която сме склонни да подценяваме. Тя слага мъжа си и семейството си на първо място. Готова е да се жертва за тези ценности. Никога не е била свръхамбициозна да се развива извън семейството си. Това е апел към всички жени - да не чакаме обстоятелствата да ни принуждават да разкриваме потенциала си. Те си сменят ролите – първо той издържа семейството и го уволняват, после тя започва да издържа семейството. Всичко се сменя. Това е всичко, което се случва в живота, с минусите и плюсовете.
- Явно в този спектакъл има и смях, и сълзи?
- Точно така. Всеки човек се идентифицира с героите и има различни моменти, но като че ли смехът е повече. Финалът е оптимистичен.
- Как се работи с режисьора Антон Угринов?
- Той работи много сериозно, извади от нас неподозирани неща. Къци Лафазанов бе правил една пиеса в Сатиричния театър с него. И той пожела да работим отново с Угринов.
- Тоест вие сте си го „поръчали“ един вид, както големите звезди?
- Вие го казвате, предпочитам думата „избрали“, защото режисьорът наистина е много добър. За мен Угринов е интересен, умен, интелигентен, задълбочен режисьор. Той предложи неочакван за мен подход към тази пиеса. Неговият анализ е дълбок и предполага неочаквани обрати. Много интересни художествени хрумвания. Интензивен прочит на пиесата и действен анализ, който ни постави пред задачата много бързо да сменяме емоционални състояния. Той умело ни водеше през това приключение и ние с Кръстю не усетихме как стигнахме до успешния финал. Често ни провокираше, изваждайки ни от зоната ни комфорт за градивен подход в нашата професия. Срещите в един екип са изключително важни. Всеки човек е отворен прозорец към неговия свят и възможността да надникнеш дълбоко в тези същности ти дава онзи смисъл, в който развиваш себе си. И те променя. Човек никога не е същият след една истинска среща. Една роля винаги има своя отпечатък върху личността ти.
- С тази роля по пиеса на Нийл Саймън не изневерявате ли на така обичаните от вас френски автори?
- Не! Никога няма да изневеря на френските автори. Моето сърце е във Франция, моята душа е в България. В средата на месеца започвам репетиции върху един прекрасен текст на Жан-Клод Кариер, „Бележникът“. За мен той е един от последните добри автори на нашето време. Репетициите са в партньорство със Свежен Младенов и в адаптация и режисура на Юрий Дачев.
- Кариер живя и у нас известно време, срещали ли сте се с него тук?
- Уви, не, нямах тази възможност. Но сега гледам отново неговите филми, чета неговите пиеси. Това е един невероятен свят. Една различна среща. Това, че ще работим по неговия текст, за мен е невероятно преживяване. Има една неуловимост, една загадъчност. Наскоро гледах отново „Басейнът“ с Роми Шнайдер и Ален Делон, класика. Тази недоизказаност е много интересна за актьорска интерпретация.
- Важното е и екипът да е добър, явно в „Семейство Едисън от Второ авеню“ е такъв?
- Да. Сценограф е Илияна Кънчева, костюмите са дело на Мария Колева, музиката е на Милен Кукошаров, а гласът зад кулисите е на Васил Драганов.
- Има една интересна снимка на Къци Лафазанов с нещо на главата как чисти. Каква е тази сцена?
- Героят му вече не работи и става домакинята. Но има ревност към работата на жена си. Трябва да се гледа, защото не може да се разкаже, елате да го видите. Само ще кажа, че си сменят ролите и има много интересно решение – аз с неговата чанта, имам мъжки костюм и така отивам на работа.
- Планирате ли лятната почивка?
- Не, започвам репетиции и не мога да мисля сега за почивка.
- А поне около Великден не си ли починахте?
- Бяхме в село Мадара и отидохме до Мадарския конник.
- Там има страхотна енергия, усетихте ли я?
- Страхотно място, изумително. Усетих я тази енергия. Има там един камък, на който седях и се зареждах с енергия.
- А спазвате ли тези традиции около Великден?
- Да, аз съм вярваща. Правя поне 15 червени яйца и след това – полет на фантазията. Често се събираме с приятели и боядисваме заедно, получава се истински театрален пърформанс.
- А на кого се падна биячът?
- Всички ме биха мене, нито един бияч не успях да хвана.
- Казват, че това е за здраве?
- И за любов. Ще ми върви в любовта! Доволна съм!
ТОВА Е ТЯ:
- Емануела Шкодрева е родена на 8 януари, но смята, че не е типичен Козирог
- Майка й е от легендите на комедията и сатирата у нас – актрисата Таня Вучкова
- Завършва ВИТИЗ при проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска
- Има различни театрални награди, сред тях са и няколко международни
- В момента в Народния театър играе в пет главни роли, а в други театри в още две. Тя е от малкото звезди у нас, които могат сами да си подбират в коя роля да играят
- Премиерата на „Семейство Едисън от Второ авеню“ е на 15 май в театър „Азарян“ в НДК
Георги П. Димитров
