- Честит 90-годишен юбилей, г-н Финци! Показахте, че сте в невероятна форма за годините си с биографичния моноспектакъл, който изнесохте в НДК. Каква е тайната ви?
- Едно от нещата е - внимавам в храненето. Не е лесно. Все по-малко е доверието в етикетите, залепени върху покупките. Опитвам се да следя от кой продукт каква енергия получавам и кога, след колко часа. Ето, виждам тенисистите си хапват банан в почивките. Следя от колко кафе и от кое кафе каква възбуда настъпва. Кога трябва да бъде изпито последното, за да мога да заспя вечерта. Най-важното е обаче, че имам стимул за творчество. Знаете, че имаме с Лиза платформа за образование за деца и възрастни в областта на историята на изкуството. Работата за нея ми дава самочувствие, знам, че съм нужен.
- Каква е равносметката ви?
- Мисля, че съм живял лъкатушно и интересно и че ми е провървяло да срещна личности.
- БНТ излъчи във ваша чест филма на Едуард Захариев "Преброяването на дивите зайци". Какви мисли и спомени нахлуха в главата ви, докато го гледахте?
- Спомних си много неща. Например как с цялата група сме на площада, събрали сме се току-що. Камерата е срещу нас двамата с Филип Трифонов и понеже Еди Захариев все още дава указания на оператора с гръб към нас, използвам момента да направя това, което знам, че ще ме освежи, събуди, ще повиши бързината на рефлексите ми - казвам на Филип: „Моля те сега бъди готов да ми хванеш краката“, слагам чантата си на земята и се изправям на ръце. За да нахлуе кръв в главата ми. Знаех, че това го правели между заседанията някои от членовете на индийския парламент. И Филип ми хвана краката. Точно в това време чух командата на Еди: „Камера!“ Камерата тръгва. И едва тогава Еди разбира, че моето лице го няма, а Филип е в профил, защото ми държи краката. Следва яростен вик: „Стоп камера!“ И после такъв скандал, такъв скандал…
- Играли сте слепец в студентски филм, в който сте се запознали с Лиза Боева. С какво ви впечатли тя?
- Когато пристигнах в селцето, където се снимаше филмът, атмосферата на терен беше много хубава. От една страна, екипът от млади хора (все студенти) бе ведър, от друга – крайно съсредоточен в работата и мотивиран. Лиза водеше групата по много умел начин и на мен ми хареса да съм част от всичко това. А сетне ми хареса и крайният резултат – филмът „Боси“ (късометражен, разбира се) бе поканен на фестивали, Лиза пътува с него до Индия, Португалия, Ирландия, Германия… Имаше участие и в Манхатън на филмов фестивал, поканиха и мен като главен актьор, ала тогава Джеки започна снимки на „Летете с Росинант“ и останах в София.
- Какво се случи след това?
- Имах идея за концерт в Русе с тамошната филхармония – бях си наумил смешни ситуации, които на сцената да разиграем със Стоян Младенов – млад мой колега от „Зад канала“. И се сетих за Лиза и атмосферата, която тя образува около себе си по време на работа – ето защо поканих именно нея да заснеме подготовката и сетне нашия концерт. Лиза пристигна в Русе с малък екип и магията се повтори: хем бе работа (съсредоточена, без разпиляване), хем бе леко, ведро.
Аз имах голям архив от записи, правени с камерата по време на задгранични пътувания. Снимах главно по поръчка на режисьора Юли Стоянов – той ми казваше преди тръгване: „Ицко, дай да видим, като се върнеш, това и това…“ И така се образуваха много заснети часове – истории, наблюдения, природни красоти, срещи с познати и непознати. Предложих на Лиза да погледне тия касетки (тогава се снимаше на касетки) и ако реши, да създаде от многотията някаква конструкция. Тя се зае и след много монтажни часове (аз също помагах, разбира се) Лиза образува филм, съставен от 13 части. Нарекохме го „13 кратки опуса за голям екран“.
- На кого го показахте?
- Показвахме го на приятели – на Юли Стоянов, на Джони Пенков, на Чарли (Христо Илиев) и те ни поощриха. Най-много харесваше филма композиторът Георги Генков: той ми призна, че много често го пускал у дома си – понякога поглеждал към екрана, но най-вече слушал подбраната музика, звуковите преливки. Направихме премиерна прожекция в кино „Люмиер“ пред пълна зала, а сетне БНТ купи филма за излъчване. С този филм (и още един, който бе отличен от жури начело с Теди Москов – студентски кинофестивал в София) Лиза се дипломира в НАТФИЗ. Това бе през 2007 г. Окуражени от успехите дотук, ние продължихме да работим заедно. Но не са важни само успехите.
- Какво друго е важно за вас?
- Всичко е важно – часове наред си говорим и обсъждаме теми и посоки, впускаме се в пътувания и приключения по време на подготвителната работа и сетне по време на снимки… Важното е и това, че с Лиза имаме сходен критерий за изкуство, за високо изкуство и оттук – стремежите ни към това високо изкуство са близки.
- На юбилейния си моноспектакъл разказахте много интересни лични истории. Може ли да споделим някоя от тях с читателите?
- Постъпиха няколко предложения: да повторим събитието. Още не сме мислили с Лиза за дати, още не сме говорили подробно. Но е възможно, да. Затова – ако изнеса всичко пред широката публика сега, няма да има изненада за зрителите. Затова не се впускам в подробни разкази за неща, които евентуално публиката може да види и чуе.
- Какви ще са следващите ви проекти във вашето творческо обединение „Филизи 33“?
- Сега в платформата е открит за записване курс, посветен на Рафаело – има конкретен повод: на 6 април се навършиха 540 години от неговото рождение. Курсът ще бъде на разположение за включване до 3 май, а сетне на платформата ще се появи курс, посветен на Уилям Шекспир, тъй като през тази година се навършват 400 години от първото издание на „Великото фолио“. И този курс ще е на разположение в платформата месец (до края на май), нататък: на 3 юни (във връзка със 140 години от рождението) ще поместим аудио курс за Франц Кафка…
- Каква е сега ролята?
- Главното ми занимание сега е нашата платформа за обучение по изкуства за деца и възрастни. Потопен съм изцяло в лекциите и курсовете на Лиза (моята роля е тази на четец зад кадър). Струва ми се, че дейността ни е с висока цел, благородна, важна. Имаме малък и много сплотен екип, с който работим. Това са все млади хора – три момчета (занимават се с техническата работа по платформата, по лекциите, които са всъщност документални филми лекции), Лиза има още двама асистенти.
Живеем ту в София, ту в провинцията и те са винаги с нас, винаги готови за усилена работа, разговори, обсъждания… И онова, за което в началото ви разказвах, се повтаря сега: лекотата, с която Лиза успява да нагласи нещата – хем се работи много, съсредоточено, хем атмосферата е ведра, с много смях, със закачки. Много харесвам и резултата – аз преглеждам и преслушвам постоянно нашите курсове и лекции: не за да следя за грешки и да се контролирам какво и как съм прочел зад кадър, а защото ме увличат историите.
Лиза конструира всяка лекция, всеки курс така, че да се образува крайно интересна история. Аз много неща научавам за първи път, други съм виждал (дадени картини например), ала не съм разбирал… И сега разказът на Лиза ме води, води. Вярваме, че тези лекции и курсове ще бъдат главен ориентир в историята на изобразителното изкуство и литературата сетне за нашата дъщеря. Тя и сега е въвлечена – около себе си вижда репродукции на картините, за които става дума, слуша разговори за творци, слуша моите четения (аз дълго репетирам преди всеки запис).
Това е той:
- Роден е на 25 април 1933 г. в София.
- Участва в някои от най-популярните български филми като „Преброяването на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Щурец в ухото“, „Господин за един ден“.
- През 2006 г. с режисьора Лиза Боева създават творческо обединение „Филизи 33“, а първият им съвместен проект е „13 кратки опуса за голям екран“.
- Баща е на известния актьор Самуел Финци, а дни преди 84-ия си рожден ден през 2017-а се сдоби с втора рожба от Лиза Боева – Матилда.
Лео Богдановски
