Д жордж Бърнард Шоу водил кореспонденция с българската писателка Анна Каменова по повод на предизвикващата толкова страсти и днес пиеса „Оръжията и човекът“.
Постановката на Джон Малкович в Народния театър е приемана на двете крайности още преди да бъде видяна от зрителите. Но и навремето е имало противоположни чувства.
На ръка
Родната писателка Анна Каменова (31 декември 1894 г. - 1 август 1982 г.) е живяла дълги години и във Великобритания, била е муза за композитори, поети и художници. Жена е на юриста и дипломат Петко Стайнов. Иван Милев рисува портрета й през 1924 г., който се превръща в една от знаковите творби на времето.
Анна Каменова
Та Анна Каменова праща писмо до колегата си Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. - 2 ноември 1950 г.), който й отговаря писмено на ръка през 1925 г., което сега се съхранява в Националния литературен музей в София и бе цитирано от "Фокус".
Там ирландецът пише: „Оръжията и човекът“ бе написана с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този начин го ограничих доста във времето. След няколко напразни опита за налучкване той ми каза, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих, и открих тъкмо това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, руски писател и емигрант, отгде да взема имена и местни подробности. Той ме запозна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, тъй като беше написана. Той ми каза, че съм описал една английска провинциална къща, построена на улицата на някой английски град и населена от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми обясни той, е много по-първобитен.
Аз бях произвел моите български офицери в чин генерал. Това също, ми каза той, е невъзможно, тъй като войната всъщност бе Австро-руска война със сръбски и австрийски войници. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези подробности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната.
Никога не съм бил в България, но съм живял по света и познавам човешката природа, която е навсякъде същата. Освен това съм ирландец, роден и отрасъл в една сравнително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени много националния героизъм.
Ваш верен Дж. Бърнард Шоу“.
Звезди
Любопитно е, че Джон Малкович подставя пиесата за втори път, първият е в Ню Йорк през 1985 г. с Кевин Клайн (по-късно заменен от самия Малкович) като Блънтшли, Глен Хедли като Райна и Раул Джулия като Сергий. Там са изиграни 109 представления. Иначе през годините в пиесата са играли легенди като Лорънс Оливие, Ралф Ричардсън, Марлон Брандо, Джон Гилгулд.
Премиерата обаче е на 21 април 1894 г. в лондонския „Авеню тиътър“. Цялата зала е във възторг и извиква автора на сцената. Само един зрител шумно го освирква пред всички. Тогава Бърнард Шоу се обръща към него от сцената: „Приятелю, напълно съм съгласен с вас, но какво можем да направим – ние сме в малцинство“.
Названието на „Оръжията и човекът“ идва от началото на „Енеида“ на Вергилий – на латински Arma virumque cano („Оръжията и човека ще възпея“). И всъщност е част от 4 антивоенни пиеси. В англоезичния свят често се поставя и под названието „Шоколадовият войник“, каквото има и една от екранизациите на пиесата.
Георги П. Димитров
