К алин Сърменов пази фасадата на Сатирата да не я препикават кучета и други домашни любимци. Това научи „Телеграф“ от самия него.
Директорът на театъра е убеден, че хигиената трябва да започва още от улицата и да продължава във фоайето и в салона, а това създава комфорт на зрителя.
Фасада
Калин Сърменов сподели с „Телеграф“: „Напръскахме цялата фасада с едни специални неща от магазините за домашни любимци, за да не пикаят там кучетата. Защото собствениците ги извеждат и на кученцето му се пишкало и вдигне краче, а стопанинът ми вика: „Ми то нищо“! Е как нищо?! Казвам му:"Защо вие не се изпикаете“. „Е как може - ми отвръщат - вие не обичате животните“! „Не, обичам ги! Но обичам и света, в който живея и трябва да бъде чисто. Има си начини, с които да се грижите за животното“.
После добавя: „Затова, ако минете покрай фасадата, ще видите, че няма надраскано, няма и опикано от домашни любимци. Значителни усилия полагаме, и камери има“. После разсъждава: „Искам да дам пример за всички. Когато се поддържа такава хигиена и се поддържа ниво на естетиката и в салона, и във фоайето - то свети всеки ъгъл. Не давам стената да се докосне и да се ожули от декорите. Ако се ожули, веднага я ремонтираме. Убеден съм, че ако всички го правят, в един момент ще станем като германците. То се възпитава стъпка по стъпка“.
Сметки
Калин Сърменов прави и следните сметки: „Ние сме най-работещият театър, правим между 13 и 15 премиери на сезон. На ден минават по 600-750 души. Не мога да бъда лекомислен към тези хора, които дават това уважение към труда ни“. И добавя, че е научен как трябва да се играе така, сякаш в залата има само един-единствен зрител, но той е най-важният на света. Отсича: „Гриша Островски казваше: Ще играете все едно в салона има един, който трябва да ви чуе“. Спомня си неговият учител Леон Даниел, който е казвал, че театърът започва от улицата, с което предразполагаш зрителя.
„Затова нашата фасада изглежда така, тя те вкарва в друга емоционалност, бягайки от социалистическия реализъм с металните прави и груби форми, които потискат. Съвсем друга емоция е театърът, там има финес, има нещо, което остава във времето“.
Георги П. Димитров
