А лек и Моника напуснаха предаването на NOVA “Един за друг” преди няколко седмици. Тяхното участие предизвика коментари в двете крайности. Те бяха гости в „МачКаст“, като дамата в двойката разказа любопитна история, завършила в... болницата.
„Преди 2 седмици отивам да ритам“, разказва Алек Манолов, който е бивш професионален футболист. „Моника пак ми вика: „Омръзна ми от тези мачове, писна ми“. Скара се на Гого и удари по масата. Стигам аз до стадиона, а тя ми снима ръката си. Цялата посиняла и подута. Нямаше как да не се прибера“, разкрива Манолов. „Първите му думи бяха: Ръката си счупи, за да не ходя на мач“, казва Моника. „След болницата отидох за второто полувреме“, добавя Алек. „Никога не съм гледала футбол. Никога не съм искала футболист за съпруг, но нещата така станаха (смее се). В нас се говори умерено за футбол. Често когато той гледа футбол, наблюдава мача на телефона, а риалити по телевизора. Футболът е като секта. Алек беше пуснал един мач и аз се загледах в него, без да знам кой играе. Влязох в друго измерение”, разкрива още Моника в „МачКаст“.
Иначе Алек Манолов участва вече в няколко телевизионни формата. Иначе е юноша на ЦСКА, а е играл в куп отбори, сред които Черноморец Бургас-София, Велбъжд, Академик Сф, Витоша Бистрица, Рилски спортист, като в момента на 38 години рита в аматьорския ФА Герман, участник в „Б“ ОГ София (столица), южна подгрупа.
„Един приятел – Аспарух Василев, направи школа в Герман, която се развива много добре. Пухи е юноша на ЦСКА, игра в Академик София. Син е на бивш футболист на Левски – Стефан Василев. Започна школата от нищо, а вече са 100 деца. Един ден му предложих да направим мъжки отбор. Имаме чудесна база, Герман е до София, винаги ще има футболисти. Радвам се, че ме послуша и направихме мъжки тим. Сега имаме група от 25 човека и играем в „Б“ окръжна. Бил съм професионален футболист, и в чужбина съм бил, но тук е удоволствието“, казва Манолов.
“В момента в София са около 150 школи. Голяма част от тях тренират в училища и по изкуствени терени. По този начин децата спират с футбола на 14-15 години. Като няма мъжки отбор, те губят стимул. Ние имаме дете на 14 години с 10 мача в мъжкия футбол, макар и в „Б“ окръжна. Нашият Гого (б.а. - големият син в семейството) от 6 месеца тренира футбол. Той е на 14 години, вратар е. Справя се чудесно“, споделя Манолов.
Относно 12-годишния си престой в ЦСКА той заявява: „При нас в ЦСКА, в Левски, в Локо Сф, в Септември Сф, беше събрано най-доброто. Не от София, а от цяла България. Тренирахме всеки ден и на нас ни се промиваше мозъка, че трябва да побеждаваме. За нас равен не съществуваше. Нашият набор '86 бяхме републикански шампиони, Купа на България взимахме, а Левски си бяха първи в първенството. Тъжно е, че когато ние влизахме от юношеския към мъжкия футбол, треньор на ЦСКА беше Стойчо Младенов. Както знаем, той обича да работи със завършени футболисти, защото гони и постига цели. Но той по-трудно залага на юноши. Така реално от нашия набор никой не се наложи в първия тим. Заради жестоката конкуренция момчетата отидоха или по „Б“ група, или спряха. В момента има 150 школи със 100 деца, от които има по 2 талантливи в отбор. В друг има 3 талантливи, в ЦСКА – 5. Тези в малките школи тренират по 3 пъти на седмица, готвят се на изкуствени терени и няма как да се реализира. Тези частни школи са направени само да се взимат такси“, казва той.
Алек Манолов заговори и за проблемите в детско-юношеския футбол. „Ето ви един прост пример. В Академик Сф започнахме с 12 човека, а след това нараснахме до 25. Тогава казах на президента да направим една школа. Той се съгласи и създадохме, взехме деца, родени през 2014 и 2015 г. Дойде едно дете, което е било в частна школа. Майка му каза, че ако не стане футболист при нас, приключва и ще залага на ученето. Ами момчето стана голмайстор на отбора. Притежаваше бързина, техника, голов нюх. След това при нас дойде друго дете, което не беше тренирало никъде – той беше перде, имаше силен ляв крак, талант. За половин година тези деца започнаха да изпълняват заучени положения, много дръпнаха и тактически. От ЦСКА започнаха да ми звънят за голмайстора, както и за другото момче. Нападателят – Деянчо, отиде в ЦСКА и сега си бележи редовно. Другото момче обаче не го пуснаха там, защото е много сериозно. Просто родителите му гледаха по различен начин и го спряха. За мен школите трябва да се намалят. Защото трябва да има конкуренция, която ражда качеството“, споделя риалити звездата.
Любопитно е, че макар и да е юноша на ЦСКА Алек Манолов не подкрепя настоящия отбор. „Аз бях в истинското ЦСКА от 6 до 18-годишен. Дори когато започнах да тренирам, нямаше моя набор. Всичко вече е различно – не само в ЦСКА, но и в българския футбол. Но ЦСКА загуби идентичност. Навсякъде в Европа - Ювентус, Рейнджърс, започнаха от нулата. При тях няма спорове Ювентус кой е. Изкачиха си стъпалата, така трябваше да направи и ЦСКА. Заради това доста фенове се раздвоиха. Вече ги няма и успехите. Преди самото име ЦСКА означаваше, че задължително си на първо или второ място. А футболистите – пълен е отборът с чужденци“, казва той. “Дават се безумни пари за чужденци. За три пъти по-малко аз ще свърша същата работа в ЦСКА. ЦСКА е име, там трябва да играят най-добрите в България и след това някой класен чужденец. Лиъм Купър е име. Страхотно име, по-бавен е от мен“, споделя Манолов.
Моника и Алек
Като футболист той участва в култов мач в историята на българския футбол. Става дума за равенството 0:0 на Черноморец Бс-Сф на Ивайло Дражев срещу Литекс на великия Люпко Петрович, предвождан от Ивелин Попов. Мачът се играе на 1 октомври 2006 г. „Черноморец Бс-Сф е първото риалити, в което съм участвал. Постоянно не се знаеше какво се случва. Дестинациите и локациите се сменяха постоянно. Единственото хубаво нещо беше, че са дава път на млади българи. Тогава „А“ група беше истинска „А“ група със силни играчи. Започнахме с отрицателен актив от точки. Дори когато ни наказаха единия път за някакви проблем с охраната, аз дадох култово интервю, в което казах, че доста отбори ги е страх от нас“, разказва той с усмивка. „За този мач с Литекс имам много интересна история. Те се бореха за титлата, а ние имахме един треньор молдовец. Той се опитваше да прави нещо, но не знаеше къде е попаднал и вече бяхме натрупали няколко загуби. Аз на 21 години бях най-старият в отбора. Дори казахме няколко момчета на треньора да играем с по-гъста защита, за да не загубим с голяма разлика. Тогава треньорът ни се разсърди, но пък собственикът ни послуша. На мача излязохме по начина, по който ние казахме на нашия наставник. В техния тим имаше играчи като Ивелин Попов, Живко Желев, треньор е Люпко Петрович. Нашият отбор не може да се срещне с топката. Дори нашият нападател застана на центъра и се обърна към нас, всички които се защитаваме, и ни вика: „Ето ги, пак идват!“. В 90-ата минута стана така, че ние взехме една топка и се озовахме трима на един, но не можахме да си подадем, иначе щяхме да ги бием. Това беше голяма сензация. Най-добрият ми приятел Светльо преди мача ми вика: „Пак ще паднете с голяма разлика“. Аз му казах да се хванем на бас, че няма да ни бият и ще направим 0:0 и че ако го постигнем, той ще се обръсне гола глава. Още не го е направил“, казва Алек. „Този период беше много интересен. Живеехме в Бургас, пътувахме до София. Едни с автобус, аз и още две момчета с Дражев с колата, обядвахме кренвирши, беше нещо страшно. Но все пак се даваше шанс на българи, а не като сега“, разказва той.
„Знаете ли, че съм си облепял с тиксо обувките на мач срещу Берое в Стара Загора, за да не ми паднат подметките. А В Берое играеха Ваня Джаферович, Иво Иванов... Сега играя аматьорско, започнах да се занимавам с недвижими имоти и си купувам обувки през 2 седмици, подарявам екипировка и топки на различни школи“, казва Манолов, който признава, че със скъсана задна кръстна връзка е вкара 15 гола във „В“ група.
*Автори: ЕКАТЕРИНА ТОМОВА И БОГОМИЛ РУСЕВ
