Ш ефът на Сатирата Калин Сърменов, известен още като Милото, откри у себе талант на художник, за който казва, че няма начин да не е наследил от баба си.
Пред „Телеграф“ директорът сподели: „Сега една от картините на баба, която е рисувана преди 80 и няколко години, я дадох на реставрация, че имаше някакви проблеми по нея. Баба ми е завършила във Виена. И гледайки подробности в картината, си казах: „Каква прецизност, какъв щрих!“. След това добави: „Аз рисувам от съвсем малък, на мен баба ми е художничка и явно е наследствено. Наследствени любители на формата сме. Рисуването е изучаване и уважение към формата. А аз от малък имам тренирано око в тази посока“.
Пръсти
В момента шефът на Сатиричния театър рисува с помощта на едно приложение, което му дава възможност да се изразява не с четка, а с пръсти. Сърменов обяснява: „Първо, аз съм завършил Художествената гимназия и съм учил в академията и не е случайно това свободно движение на ръката. Но намерих едно приложение, което много ми хареса. И с това приложение започнах да се забавлявам, и то на майтап. Но след като видях как хората се забавляват, започнах всеки ден да пускам по една картинка. Не му обръщам толкова сериозно внимание, просто се забавлявам. След това започнах и портрети да правя, защото приятелите ми започнаха да ме питат да им направя портрети и аз, разбира се, не им отказах. И то лека-полека се получи. То най-опасните неща така се случват“.
После разсъждава: „Времената се смениха. Навремето, за да рисувам, ми трябваха някакви условия, маслото, да си сложа някъде боите и т.н. Но все по-малко ми остава време. Времето ми изисква друг вид подредба на приоритетите и аз, откривайки тези приложения, че мога с пръсти да рисувам, се зарадвах много. Открих го съвсем случайно.“ Директорът рисува и за близките си: „Преди дни качих един портрет на един мой приятел, Жоро. Дори се пошегувах, че приемам поръчки чак за февруари“.
Форми
Калин Сърменов продължава със съжденията за формата: „Но при нас в семейството е наследствено, защото средата, в която живееш, те формира. Примерите, които ти се дават, те учат как да гледаш и възприемаш околната среда. Така че то те успокоява, от една страна, от друга, те култивира. Аз вече толкова съм свикнал да възприемам света като поредица от форми и съотношение между тях, че то ми е подсъзнателно и не си давам сметка. Ето например сега минавам покрай един мол и виждам обекта като поредица от обеми, които по някакъв начин кореспондират и това го правя съвсем несъзнателно“.
Актьорът разказва още, че не всеки човек вижда света така, както един творец: „В психологията има едно нещо, което се нарича динамичен релакс. Хората, които рисуват и уважават формата, са много чувствителни към този динамичен релакс. Да откриваш неща, които хората с ненастроено око не ги виждат“.
Хоби
На въпроса кое е неговото хоби, Сърменов отговори: „Театърът е моята професия. Рисуването е хоби, аз отдавна нямам претенции за нищо повече. Дори понякога казвам, че го правя само за да им покажа как се прави. Защото навремето ние рисувахме изключително много и бяха много взискателни. Преди 10-ина години отидох в художественото училище да помогна на тогавашната директорка, която беше моя съученичка. Видях нивото, на което завършват учениците - беше много ниско ниво. Затова, като се прибрах в офиса, сложих една моя рисунка, т.е. един мой етюд от ученическите години, сложих го в рамка, за да видят как ние рисувахме тогава. За да видят как ние рисувахме като ученици, не като студенти. Като аз далеч не бях най-добрият, преди мен имаше поне още двама-трима, които бяха по-добри от мен. Но беше много важно да им покажа начина, по който тогава ние сме рисували и как сме изграждали формата“.
Милото смята: „Сега в момента го карат през пръсти, плюс това тази професия отдавна няма този авторитет, който имаше навремето. Отдавна това е някакво спасение за хората, които просто няма какво друго да правят и много малко са тези, които наистина вярват в смисъла. Защото перспективата не е много добра, повечето се насочват към приложните факултети, към неща, които са свързани с интернет естетиката, това може би е нормално. Тогава директорката беше Мария Ландова и ми каза, че не може да ги накара да се концентрират, да правят етюд 4 дни по 4 часа. Т.е. 16 часа е нещо нормално. И аз тогава я попитах дали не се обезсмисля училището, след като не можеш да ги накараш, но това са инерциите в България. Така е и в театъра, така е и в изобразителното изкуство. Ние сме инертни хора, промени трудно се правят. Свикнали сме с клишето и затова така си върви. Но самото училище в момента не е този остров на култура и на светлина, какъвто беше по мое време, края на 70-те, началото на 80-те по времето на бесния комунизъм“, разказа Милото.
Пиеси
Сърменов не бил оптимистичен за бъдещето, но за щастие това се променило: „Аз съм много горд за това, че екипът на Сатиричния театър успя да постигне такъв резултат в тези доста сложни времена. Дори имах усещането, че няма да сме толкова добре и се моля и благодаря всяка вечер на зрителите. Ние сме театърът с най-много премиери на година. Миналата година имахме 14 премиери, което дава много богата палитра от художествени предложения. Започнахме в репертоара да вкарваме автори, които ние сами откриваме. Например Ноъл Кауърд, който никога не беше поставян в България, ние го поставихме с представлението „Всички обичат Гари“. Андрей Аврамов е режисьор и той в момента прави „Влюбеният Шекспир“ по филма и по театралната разработка. Това е едно много мощно заглавие, което играе целият театър, 26-27 човека. На 21 и 22 са ни представленията. След това с участието на Руслан Мъйнов започваме „Оскар“ - една френска пиеса, която вече е влязла в репертоара, Венци Асенов е режисьор. След това Николай Урумов започва „Милионерът“. Аз ще започна една пиеса през февруари - „Луди за връзване“. Въобще при нас премиерите са доста. Анастасия Събева започва един изключително интересен проект на един немски автор. Работим усилено. Аз бях песимист, но хората като че ли ни върнаха вярата“.
По време на ковид целият екип на театъра се включва в ремонта: „Климатът в Сатиричния театър е много добър, което е много важно. Направихме събрание и аз им благодарих на всички за общите усилия. Защото не става сам, колкото и да се напъвам, без екип, без хора, които да ти вярват, да знаят, че има смисъл. Ти като мениджър да речем да инвестираш време, усилия и те да ти дадат техните. И искам да дам пример на всички останали колеги. Ние си сменихме въздухопроводната система, при нас въздухът е винаги чист. Ние сме единственият театър, който последните 4 години направи ремонт на всичките си сцени. Сменихме столовете на голяма сцена, сменихме стълбите и още други неща. По време на ковид ремонтирахме. Тоест всичките тези усилия се оценяват“, с гордост отбелязва директорът на Сатирата.
Сплотява колектива за Коледа
Калин Сърменов и целият екип на Сатирата решили да си създадат настроение и сплотяване на колектива и за целта си направили химн.
Казва: „Ние сега си направихме една коледна картичка, всъщност Сатиричният театър е единственият, който има химн. Наш химн, Мартин Каров написа музиката, а аз текста. И сега целият химн по повод Нова година се пее от целия театър, като се започне от сценичните работници, мине се през вечерния персонал, през администрацията, счетоводството и се свърши с артистите. Целият театър пее химна и направо ти се напълват очите. Всички са заедно и всички се забавляват, което всъщност е в основата. И тази атмосфера се разбира от публиката. Сертифицирахме се сега по ИСО степен ниво на обслужване и в това сме първият театър в България“.
