- Здравейте, Мишо, и добре дошъл отново в България. Тук сте по повод лятното ви турне. Вече бяхте във Варна, Дупница и Градина, къде предстои да ви гледат нашите читатели и как ви приема публиката?
- Здравейте, на 22 август сме в „Строежа“ в София, на 24 в Бургас, а на 30 в Пловдив. Щастлив съм, че концертите минават с голям успех, новото парче „Дърти сме“ направо гърми. Всички пенсионери от нашите години пак са решили да ставаме тийнейджъри (смее се).
БАЩИНА ГОРДОСТ: Дъщерята на Шамара става учителка!
- Как се роди идеята за „Дърти сме“?
- С Дидо и Вальо, като си говорихме какво да направим, и тръгнахме в тази посока. Дидо нахвърля припева. Работихме по бийтове. Аз и Явката работихме по текста, Дидо и Вальо даваха идеи. Забавно е. Едно време по концертите ми хвърляха сутиени и бикини, а сега ще ме замерят с бастуни, ченета (смее се).
- Има ли носталгия към стария рап?
- Да, това си е поколенчески рап. Но и децата харесват песните ни. Нашата простотия си е евъргрийн (смее се). Ако трябва да сме честни, сегашният рап е доста по-обран от нашите глупости, които пеехме преди 30 години. „Гумени глави“ и „Контрол“ бяхме първите, които вкарахме речта в прав текст в изкуството. Ако махнем майтапа и говорим сериозно, в изкуството винаги играем някакви роли.
Преди нас в България нямаше изкуство без цензура и тогава нашата лирика, колкото и да беше просташка, беше всъщност късането на оковите от комунизма. Имахме много сексистки и хомофобски текстове, с които въобще не съм горд, но тогава и аз, и момчетата сме били продукт на обграждащата ни среда. Нека хората приемат, че тези песни са били музика за онова време. Ние израснахме в едно безвремие, в което не се знаеше кое е правилно и кое не.
- А сега знае ли се?
- И най-лошата демокрация е по-добра и от най-добрата диктатура. България с всичките си недостатъци има прогрес в демокрацията. Въпреки корумпираната ни политическа система има тук-там райски кътчета, защото човек, като мечтае, и се случват хубави неща. Проблемът е, че не можем да си направим райска държавичката, но вървим в тази посока. Ще станат нещата, но въпросът е кога?!
- Бихте ли се върнали да живеете в България?
- Ако искаш честен отговор - не! За всеки човек е различно и не искам да ангажирам хората с моето мнение. Просто аз харесвам музиката и изкуствата, които в основата си тръгват от Америка. Шоубизнесът е на брутално ниво. Аз се забавлявам и кефя на това, защото ние сме родени да се забавляваме. Работата е средство да можем да си изкараме хубавите моменти с близки, приятели, да пием по една бира, да си направим барбекю. Разбира се, това може да се случва и в България. За някои хора тук е райското място. Всеки човек има различен път в живота, различно мислене и в това няма нищо лошо. Напротив.
- Какво най-много ви липсва от родината?
- Родителите, приятелите, но пълно щастие няма. Децата ми там израстват и са съвсем друг тип хора - широко скроени са, мислят по различен начин. Не гледат хората по сексуална ориентация, религия или цвят на кожата, а по това какви хора са. Научиха се да гледат нещата извън опаковката. Не казвам, че и в Америка няма хора, които гледат само обвивката, навсякъде има, но там са доста по-различни нещата.
- Тази разлика в мисленето, за която говорите... какво ви прави най-силно впечатление, когато сте си в България?
- Аз го виждам и през социалните медии. За щастие сега имаме голям достъп и връзка с близките си. Не е толкова голяма болката, колкото за емигрантите през 90-те, когато са си писали писма, защото презокеанските разговори са били много скъпи, така че ние имахме късмета да предприемем тази стъпка в това време. Разликата я виждам, България залита в една посока на хомофобия и расизъм, което трябва да бъде спряно.
Свободата трябва да е за всеки поравно, а не само за една част от населението. Въпросът, който всички трябва да си зададем, е искаме ли да сме такива, или и детето, родено в Столипиново, има шанс да учи и един ден да стане ядрен инженер или носител на Нобелова награда. Трябва да помислим как да обичаме въпреки различията си, а не да се мразим.
- Да поговорим за шоубизнеса у нас, него как оценявате?
- Специално за фестивалите - вече наистина се организират на много добро ниво. С това, с което разполагат в България, наистина правят чудеса. Публиката е готова за сценична, голяма, мащабна игра. Кефя се. Справяме се прекрасно.
- Има и положителни неща в България...
- Има много положителни неща, не ме разбирай погрешно. Но най-добрият приятел е този, който ще ти покаже грешките, за да ги поправиш, а не да те ласкаят двулично. Обичам си България. Разбира се, ако си мислите, че в Америка е цветя и рози - не е. Когато приятели в САЩ се оплакват, аз им казвам да се замислят, поне имат шанса да го направят, защото в 80% от света не можеш да се оплачеш. По-скоро трябва да се пазим от места, където казват, че всичко е добре (смее се).
- Много хора от шоубизнеса се ориентираха към политиката. Вие имате мнение и позиция за много неща, бихте ли се пробвали и като политик?
- Не, моят характер не позволява. Аз съм прекалено директен, а там трябва да си в здравословна доза лицемер. Аз не мога да съм такъв. В политиката за хора като мен няма място, такъв ми е характерът. Освен това имам огромен товар със себе си. Кой би гласувал за човека, който е изпял „Фенки, фенки“. Всяка жаба да си знае гьола, особено краставата като мен (смее се). Но аз съм гражданин и имам право да разсъждавам и да си изказвам мнението.
- Вашият син също е част от турнето ви и представи песен на български език, как се развива той чисто музикално?
- Работи по нов албум. Идват непрекъснато артисти в студиото - продуцира биитове, прави мастери, миксове. Скоро записвахме и кънтри певци, вече ги въртят в Алабама и Мисисипи по радиостанциите. Представяш ли си какъв майтап ще е да пробием с кънтри, нещо, до което никога не сме се докосвали. Но малкият добре миксира и мастерира.
С мен е на турнето. Песента на български я довършихме часове преди да излетим от Америка.
- Дъщеря ви пък вече е студент, отделно и треньор по синхронно плуване.
- Да, ще учи в NIU (Northern Illinois University). Води се като един от най-добрите университети по артизкуства. Ани вече е на 18, тренира деца по синхронно плуване и успоредно с това и рисува.
Усмихната млада дама, усмихната, с приятели, добродушна, политически ангажирани, ходят по протести, когато има несправедливост, развява малкото си юмруче.
Гордея се с децата си, много съм щастлив.
- Какво си пожелавате?
- Да сме здрави и да можем да прекараме повече прекрасни дни на това малко камъче, с мъх и влага, обикалящо около една малка звездичка.
Това е той:
Роден е на 27 декември 1972 г. във Варна
През 1994 г. заедно с Валентин Генев, известен като Вальо Кита, създават „Гумени глави“
През 2009 г. с ЛиЛана записват парче със Снууп Дог
Записва песен и с DMX
През 2014 г. емигрира в Щатите и се установява в Чикаго
Женен, с две деца
Синът му с артистичен псевдоним Lil' Sha също тръгва по стъпките на баща си и развива музикалната си кариера в Америка
Елизабет Методиева
