Д они Василева - носителка на титлата „Мисис Баба“, разказа живота си в книга и как благодарение на нея се стигна до промяна в един от законите на републиката.
Тя започва да пише в най-трудните дни на пандемията.
Това, което тръгва като лична терапия и начин да събере мислите си, днес вече е книга, която държи в ръцете си. „Животът, който ми се падна“ е първият ѝ автобиографичен роман, а авторката разкрива, че съвсем скоро предстои излизането и на втора част.
Дони вече има опит в писането на книги, но никога не е правила точно такава съкровена история.
Дони Василева с автобиографичния си роман Животът, който ми се падна
Страх
„Животът, който ми се падна, ми взе много, но ми остави думите“ – признава Дони пред „Телеграф“. В тези истории тя е без маска, без грим и без страх. Историята ѝ е честна, сурова и до болка истинска. Не е художествена измислица, а документ на вътрешна битка, лична изповед и обществено послание, което докосва не само сърцата, но се надява да продължава да трогва и институциите.
Дони отбеляза в коментар: „С благодарност към всички, които ме обичаха, когато още не знаех коя съм. И към себе си - че най-сетне се чух“.
Път
Родена в София, но отгледана като осиновено дете в село Роза, Дони дълго време живее без знанието за своя произход. Пътят към отговора на въпроса „Коя съм аз?“ я отвежда не само към собствените ѝ корени, но и към промяна в законодателството.
Благодарение на нейната упоритост и смелост днес хиляди осиновени хора в България имат законно право да търсят и откриват биологичните си родители. В книгата си Василева не търси съчувствие, нито прошка.
Мисис Баба вече има опит в раздаването на автографи
Тя не претендира за литературни лаври и не украсява историята си с красиви фрази. Пише, за да остави следа и да подаде ръка на всички, които са били в тъмното, на ръба, които са обичали, губили, търсили – и все още се опитват да се намерят.
„Никога, никога не се отказвайте! – обръща се тя към своите читатели. – Щом аз успях, значи и вие можете!“.
*Автор: Василена Маринова
