- Честита награда "Икар". Напълно заслужена! Как се почувствахте, когато чухте името си за победител? Очаквахте ли го?
- Благодаря! Притесних се много - ушите ми заглъхнаха, мисълта стана тромава и ми трябваше минута, за да асимилирам случващото се. Истината е, че не го очаквах, затова тялото и разумът ми реагираха по начин, който дори за мен беше изненадващ.
- Какво означава за вас „Икарът” – лично и професионално?
- Вглеждане и признание на моята работа, както и на тази на колегите ми, защото е колективна. Благодарен съм на САБ за това.
- Според вас кои качества ви отличиха в очите на журито?
- Това не мога да знам. Благодарен съм за високата оценка.
- Ако трябваше вие да дадете „Икар“, на кого бихте го връчили тази година?
- Бих разделил признанието. Стоян Радев и Явор Гърдев са изключителни режисьори – виртуози. Имам късмета да съм работил с двамата като актьор, да наблюдавам работата им отблизо и да науча много. Явор беше мой учител в академията и ми е дал много, за което съм безкрайно благодарен. Добре, че въпросът е само хипотетичен.
- Кое е най-голямото предизвикателство, когато сте едновременно актьор и режисьор?
- Не съм се сблъсквал с такова – засега двете професии се допълват и обогатяват взаимно. На практика имам по-голям опит като актьор – или поне така мислех, преди да започна да се занимавам с режисура. Тогава си дадох сметка, че голяма част от този опит всъщност е била свързана с режисьорската работа – капитал, който започнах да осребрявам години по-късно.
- Има ли проект, който ви е променил най-много като артист?
- Не бих могъл да посоча само един проект. Всеки – било то режисьорски или актьорски – е допринесъл с нещо ново в живота ми. Всеки един от тях ме е обогатил, научил ме е на нови неща, срещнал съм нови хора и съм се развил като артист. Благодарен съм, че се занимавам с изкуство. Щастлив съм – това е истински късмет. Пожелавам го на всеки.
- Как се подготвяте за роли – имате ли специфичен ритуал, техника или подход?
- Старая се да бъда актьор монах – да не преча и да си върша работата. Опитвам се да разбера какво иска режисьорът, да усетя сценичната поетика, да вникна в пиесата и да схвана какво се очаква от мен. След това се впускам фанатично в процеса, без да задавам излишни въпроси. Не съм техничар, а що се отнася до подхода – той винаги е индивидуален спрямо всеки конкретен процес.
- Как се промени българският театър през последните години според вас?
- Труден въпрос. Наблюдават се всякакви изменения – понякога и крайни залитания в посока печалбарство. Това, разбира се, е нормално и до голяма степен обяснимо спрямо културната политика. Но в последното десетилетие се появи и много смел театър – откровен, истински, провокативен. Аз съм негов голям привърженик.
- Смятате ли, че публиката също се е променила?
- Разбира се, и то благодарение на глобализацията и новите форми на ентъртейнмънт в интернет пространството. Смятам, че българският зрител е станал още по-любопитен, че желанието за търсене в него се е засилило, че изпитва нужда да бъде изненадван, провокиран – да има възможност за избор в емоционален план, когато гледа театър.
- Какъв е вашият диалог с публиката? Какво искате да ѝ предадете чрез изкуството си?
- Опитвам се това, което правя, да бъде комуникативно и честно – да разкаже и сподели част от мен чрез изкуството. Да провокира ненасилствено, да замисля и предизвиква. Смятам това за трудно начинание, защото диалогът невинаги може да бъде осъществен. С всеки нов проект изпитвам огромни съмнения, но знам, че те ме държат буден и отговорен към работата ми. Надявам се да останат с мен цял живот.
- Кой е човекът, който най-силно е повлиял на пътя ви в театъра?
- Не мога да посоча само един. Благодарен съм на толкова много хора – любими хора, родители, учители, приятели, колеги. Всички те ме оформиха като личност и професионалист, и слава Богу продължават да го правят. Благодарен съм за всички тях.
- Какво ви вдъхновява извън сцената?
- Музиката е нещото, което най-силно ме вдъхновява. Но има и много други източници на вдъхновение – добрият филм, добре написаната пиеса или сценарий, когато попадна на такива. Понякога се вдъхновявам и от историята – много обичам да чета такава литература. Понякога ме вдъхновява и тишината на късните часове през нощта, намирам я за романтична.
- Работите ли по нови проекти в момента?
- В момента съм в предпостановъчна фаза на нов режисьорски проект, който не мога да споделя, но за който се вълнувам изключително. Всъщност едва сдържам емоциите си дори в публична среда. Като актьор нямам нови проекти, играя заглавията, които имам в Народния театър, но винаги съм нащрек за нови провокации и в това си амплоа.
- Какво бихте казали на младите актьори, които тепърва тръгват по този път?
- Много трудно давам съвети, защото разбирам каква опасност крие това. Но по-скоро бих отправил следната молба: да направят всичко възможно, всичко по силите си, за да не допускат компромиси – нито със себе си, нито с работата си. Защото си давам сметка колко тънка е линията на допуснатите компромиси и колко лесно човек може да се изкуши и да я прескочи в името на славата, парите, лукса и мимолетните изживявания. И колко необратим може да бъде този процес.
Това е той:
- Роден е на 12 февруари 1989 г. във Варна
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
- Дебютира през 2010 г. с ролята на Дюбоа в „Мизантроп“ от Молиер
- От 2013 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“
- Има театрална школа за таланти с Башар Рахал
- Носител на "Икар 2025" за режисура на постановката "Племе"
Елизабет Методиева
