- Руши, наскоро излезе последното ви видео към парчето „Без багаж“. Каква е неговата история?
- С Филип Морозов се каним да снимаме заедно от доста време. Той много харесваше „Ал Пачино“, едно парче от предишното ми EP, но така и не успяхме да го реализираме. Като приятел знаех, че „Без багаж“ ще му говори и би могъл да измисли интересни неща. А той направо надмина всичките ми очаквания. Времето, което инвестира, за да изпипа всеки детайл, да е сигурен, че съм ок с всяко решение, беше супер трогателно, не само на приятелско ниво, а и като почит към вече 23-годишната ми музикална кариера.
Руши в Без багаж.
Мисля, че и затова от самото начало беше сигурен, че в клипа трябва да танцувам, нещо, с което много хора ме асоциират. Минахме през няколко варианта къде и как точно да се случи, но с влизането и на други талантливи хора в проекта всичко започна постепенно да се изяснява. Накрая му казах и на него - ако никога повече не снимам музикален клип, ще съм супер ок, това да ми е последният, защото мисля, че ме обобщава като изпълнител.
- Хореографията е дело на Милен Данков, с когото работите от дълги години заедно. Обичате ли да бъдете във вихъра на танца и колко често танцувате всъщност?
- С Милен вече танцуваме само когато имаме общ проект, в останалото време по-често си говорим за живота. И вероятно заради това, като почнем да репетираме, знаем в този момент кой от какво се вдъхновява, какво си представя и почти винаги сме на една вълна.
Във филма Цветът на хамелеона.
Обикновено репетициите минават в това той да чуе безумни неща в музиката, да ми покаже хиляди движения в секундата, аз да се изнервя, че не ги схващам бързо, и той да ми се посмее. Но накрая правя някаква си моя интерпретация, на която той винаги казва: „Е, какво се правиш, че не можеш?“ И така разбирам, че се е получило.
- „Без багаж“ е песен за оптимизма, че нещо добро предстои. Вие самият вярвате ли в това? Защо винаги трябва да гледаме on the bright side, както казват англоговорещите?
- Не трябва винаги. Така или иначе няма светлина без мрак, но е въпрос на тренинг, да накараш мозъка си, когато почне да цикли в негативното, да му казваш: „Ок, благодаря ти за тази гледна точка, но сега ще се преместя в другото, защото нямам намерение да си прецаквам деня, нито този на хората около мен.“
На снимките на Без багаж.
Но „Без багаж“ освен за оптимизма е за вярата, не в религиозния смисъл, който понякога звучи сектантски и лицемерен, а в смисъла, че сме тук само веднъж, за кратко на този свят и има хиляди причини да му се наслаждаваме и да не го взимаме чак толкова на сериозно. Разбира се, това с думи е много лесно, но все пак.
- Представихте парчето предпремиерно преди Нова година. Защо се забавихте толкова с видеото и реално защо решихте да го пуснете навръх 8 март, Деня на жената? Това ли бе вашият подарък за всички фенки?
- На такъв етап в живота си съм и в начина, по който си ръководя музикалните неща, че не бързам с нищо, не се съобразявам с това какво правят другите, често не ги и следя, не се конкурирам с никого, най-малко с времето. Правя си нещата в моето темпо и от опит знам, че когато нещо докосва, то просто докосва - няма нужда да се бута допълнително със стратегии и специфичен тайминг.
В Снимка с Юки
Но понеже винаги правим нещо на 8 март - тази година нямахме лайв и затова пуснахме клип, който просто точно тогава стана готов. Харесвам тази дата, този празник и - да, няма отричане, голяма част от аудиторията ми са жени. Естествено че искам да ги радвам - супер съм им благодарен.
- Те ви се отблагодариха, защото песента и нейното видео много бързо набраха популярност в социалните мрежи и мнозина се припознаха в него. Коя е любимата ви част от текста, докосваща душата ви и защо?
- Първата фраза, около която написах останалия текст: „Виждам се в счупено огледало, като колаж“. Идеята ми беше да погледна назад, но не с носталгия, а само за да си обясня набързо сегашното и да си представя предстоящото.
- Парчето някак носи посланието на „Всичко се връща“ и парчетата от онова време преди 20 г. Липсва ли ви това време?
- Тук ще е много кратък отговорът: Не! (усмихва се). Нито ми липсва да съм на 20 години, нито на какво приличаше държавата ни тогава.
- Вярвате ли, че всичко се връща?
- Както сигурно подозирате, на този въпрос съм отговарял хиляди пъти и винаги еднакво - да! Вярвам, че мислите, емоциите, отношенията и думите са като бумеранг. Пък и не бих изпял нещо, в което не вярвам.
- Ако имахте възможността да се върнете 23 г. назад, когато излезе „Всичко се връща“ - бихте ли се върнали и ако да - бихте ли променили нещо и какво?
- Не бих се върнал, но ако можех нещо да променя, щях да остана по-дълго в чужбина, да си пробвам късмета първо там. И може би бих се накарал (насила) да уча нещо като бизнес или финанси, да ми направи живота по-нататък една идея по-лесен.
- Виждаме ви с нов цвят на косата, изключително актуалното пепеляворусо. Обичате ли промените и докъде бихте стигнали?
- В името на интересна роля или концепция съм готов почти всичко да направя. Харесват ми промените, превъплъщенията. Веднъж за един филм, в който играх милиционер, трябваше 5 месеца да ходя с мустак и зализана мазна коса, което сега, гледам, е локален тренд. Веднъж в обедната почивка попаднах на кръстника си, който беше с група приятели и не ме разпозна, съответно започнаха зверски да ми се подиграват - „гледай го тоя“. И аз, супер сериозен, отидох на тяхната маса с: „Има ли нещо смешно, момчета?“ Те - пълен спек! На кръстника ми му трябваха поне 40 секунди, за да ме разпознае. Кефи ме да излизам извън зоната си на комфорт. Но си мисля, че твърде много се занимаваме с външния вид на хората и не мога да си представя какво им е на младите, особено на момичетата, които растат с нереалистичните идеали на социалните медии.
- На 26 март можем да чуем „Без багаж“ на живо в столичния клуб „Строежа“. Готов ли сте със сетлиста и как върви подготовката за събитието?
- За разлика от всеки друг път сега съм решил да направя подредбата на сетлиста в самия ден. Искам вечерта да протече естествено, без епични интродукции и твърде много театър. Мястото събира само 300 човека, така че ще е интимно. Ако не си глътна граматиката твърде много, ще се опитам да разкажа някакви истории около парчетата. И другата разлика е, че ще съм само с кийборд и барабани този път - в такъв формат не сме свирили досега.
- В анотацията пише, че ще има музика за танцуване и текстове за лекуване. Това ли е вашето послание? Може ли музиката и думите, преплетени в нея, да лекуват?
- Мисля, че да, но изпускаме един много важен елемент и той е кога и къде я слушаме. Трябва да дойде в правилния момент, когато сме отворени за това. Вероятно ни се е случвало на всички да чуем парчета много след като са излезли и чак тогава да ги оценим или разберем.
- На вас помагала ли е музиката и докъде можете да избягате чрез нея?
- Най-малкото може да ми оправи настроението.
- Кой е Руши извън светлините на прожекторите и как обича да прекарва времето си?
- Руши извън светлините на прожекторите е таткото, който често закъснява за училищния бус, пие твърде много кафета, прекарва твърде много време в сайта на „Прада“ и когато може, търси билети, за да щипне за няколко дни някъде.
- Какво ви предстои до края на годината? От хората, които си правят планове ли сте?
- В нашата професия това е почти невъзможно. Бих се радвал да имам възможността да се върна към актьорстването малко, да направим лятото готини концерти с бандата и да снимам още поне един клип на парче от новия ми кратък албум.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Те да си пожелаят, аз им пожелавам да се сбъдне.
Това е той:
- Роден е на 3 август 1980 г. в София.
- Завършва магистърска програма за късометражно кино в Ню Йорк, снима реклами, видеоклипове за други артисти.
- Някои от най-известните му хит сингли са още Il Ritmo Del Mio Cuore, „Ти беше“ и „Хотел“**.
- Участва във филма „Цветът на хамелеона“, получава награда за най-добър актьор от Българската филмова академия.
- Снима се и във филмите „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов и „18% сиво“ на Виктор Чучков.
- Последното му видео към парчето „Без багаж“ излезе на 8 март.
Екатерина Томова
